Решение № 204 от 7.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1703/2015 г.

Решение № 204 от 7.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1703/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 436 от 8.07.2016 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 836 от 22.12.2014 г. по в. гр. д. № 1166/2014 г. на Пловдивския апелативен съд по касационна жалба, подадена от [фирма] [населено място]. Ответникът по касация Общината [населено място] поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение, след частична отмяна на решение № 1560 от 31.07.2014 г. по гр. д. № 1152/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, е отхвърлен предявен от касатора иск за ревандикация на два недвижим имота, находящи се в [населено място]: първият с площ 7 800 кв. м. - реална част от ПИ с идентификатор № 00702.528.076, целият с площ 20 371 кв. м., с граници на реалната част по т. т. 8, 12, 11, 20, 9, 8 на скица № 5 /л. 81 от първоинстанционното дело/, и вторият с площ 120 кв. м. - реална част от ПИ с идентификатор № 00702.528.020, целият от 1 160 кв. м., при граници на реалната част по т. т. 21, 22 и 23 на същата скица - неразделна част от съдебното решение. Въззивният съд приел, че за да се придобие право на собственост от търговско дружество с държавно имущество по чл. 17а ЗППДОбП (отм.), следва да са налице предпоставките: собственост на държавата по отношение на конкретно имущество, предоставяне на имуществото за стопанисване и управление на държавно предприятие, преобразуване и приватизация на това предприятие, при което имуществото е включено в капитала на дружеството и спрямо него да не е предвидено нещо друго в акта за преобразуване. В тежест на ищеца е да установи положителната предпоставка - включване на имота в баланса на ищцовото дружество. В разглеждания случай се твърди, че спорните имоти са образувани от УПИ I - СП "Б." от кв. 3 по ПЗ "С.", с площ 52 000 кв. м. Имотът според заключението на вещото лице М. М. не е заприходен в баланса на дружеството към момента на преобразуването му, нито в по-късен момент, включително и при приватизиране на дружеството през 2007 г. При липсата на тази предпоставка въззивният съд достигнал до извод за неоснователност на иска по чл. 108 ЗС. Касационното обжалване е допуснато на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: включването в баланса на дружеството на имущество, предоставено за стопанисване и управление, предпоставка ли е за придобиване на правото на собственост и същата визирана ли е в чл. 17а ЗППДОбП (отм.). С ТР № 4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, т. 2Г е прието, че за да се приложи нормата на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /ЗППДОбП - отм./, не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество. В мотивите на тълкувателния акт е посочено, че осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от държавното предприятие, не е елемент от фактическия състав нито на предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление, нито на уредения в чл. 17а ЗППДОбП (отм.) придобивен способ, нито на който и да било друг придобивен способ. Заприходяването на имот в счетоводния баланс на едно юридическо лице не може да породи право на собственост в полза на това лице, ако то не е придобило собствеността върху имота въз основа на осъществен придобивен способ /сделка, придобивна давност или др./. То може да има само непряко доказателствено значение за доказване на факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие. По касационната жалба: С оглед разрешението на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, неправилно въззивният съд е придал правно значение на незаприходяването на част от спорния по делото имот в баланса на дружеството към момента на преобразуването му, съответно - в по-късен момент. Независимо от неправилното приложение на материалния закон - чл. 17а ЗППДОбП (отм.), обжалваното въззивно решение е правилно по крайния си резултат и затова в крайна сметка следва да бъде оставено в сила. Съображенията за това са следните: В мотивите по т. 2Г на ТР № 4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество; при наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. Посочено е още, че в рамките на възникнал гражданскоправен спор предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства /самият административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни. Прието е също, че заприходяването на имот в баланс на едно юридическо лице, макар само по себе си да не представлява придобивно основание, има непряко доказателствено значение за доказване на факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че според приложен акт за въвод във владение и трасиране на границите на "Складова база на Б. - А." от 13.01.1988 г., с решение на Комисията по земята при Министерския съвет за нуждите на СП "Б." А. са отредени 30 дка. Теренът е предоставен на посоченото предприятие за складова база и е заплатен с платежно нареждане от 29.12.1987 г. Представен е акт за държавна собственост от 01.09.1995 г., според който в оперативно управление на "Св. К. Б. I" Е., чиито праводатели са [фирма], Общинска фирма "Б." А. и СП "Б." А., е предоставено застроено и незастроено място от 52 дка, представляващо парцел I-СП "Б. " - производствена зона "С." кв. 3, с отбелязване, че с акт за въвод от 13.01.1988 г. са предоставени 30 дка земя, включена в уставния капитал на дружеството, а за останалите 22 дка липсват данни за предоставяне. Представен е и акт за общинска собственост от 19.08.1997 г., според който като общинска собственост е записан имот, представляващ застроено и незастроено място от 52 000 кв. м., находящ се в Производствена зона "С." кв. 3, § I-СП "Б.", с отбелязване в т. 15, че имотът е включен в капитала на дружеството, а в т. 17 е отбелязано, че на основание заповед № А-558/1998 г. на Кмета на Общината [населено място] за промяна на регулационния план на ПЗ "С." УПИ I СП "Б. " се разделя на УПИ I-стопанска дейност в кв. 11, собственост на Б., и УПИ VI-обществени дейности - общински. Установено е, че съгласно заповед № КД-14-16-140/3.04.2005 г. УПИ I-стопанска дейност в кв. 11, собственост на Б., е с кадастрален идентификатор 00702.528.074 и площ 34 378 кв. м. Именно имот с площ 34 378 кв. м. ищцовото дружество е декларирало с декларация от 30.06.2010 г. по Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. С оглед на тези данни за недоказан следва да се приеме този елемент от фактическия състав на придобивния способ по чл. 17а ЗППДОбП (отм.), който се отнася до предоставяне на праводателя на ищеца на правото на стопанисване и управление върху спорния по делото имот. Както е посочено в мотивите към т. 2Г на ТР № 4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, това право, уредено в разпоредбата на чл. 39, ал. 2 вр. чл. 42 от Правилника за организация на стопанската дейност от 1975 г. (отм.), представлява право на държавното предприятие от свое име да упражнява правото на държавна социалистическа собственост за своя и на държавата сметка и в свой и на държавата интерес. Съгласно чл. 2 от Наредбата за държавните имоти от 1975 (отм.) върху предоставените им за стопанисване и управление имоти държавните предприятия и организации имат право на владение, ползване и разпореждане в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имота. Предоставянето се е извършвало с административни актове, с които при образуването на държавно предприятие е определяно имуществото, с което то ще извършва стопанска дейност с оглед определения му предмет на дейност, или с административни актове, с които след образуването на държавното предприятие допълнително са му преразпределяни и предоставяни държавни имоти за дейността. Съвкупната преценка на данните по настоящото дело налага извод, че на праводателя на ищцовото дружество е бил предоставен за стопанисване и управление само терен с площ от 30 дка, които са били и заплатени и в които предприятието е било въведено във владение. Изводът следва пряко от съдържанието на административния акт за предоставяне - решението на Комисията за земята при Министерския съвет, както и от данните, съдържащи се в непрякото доказателство - акта за държавна собственост от 1995 г. Актът за общинска собственост от 1997 г. не установява нещо различно, макар според записаното в него предмет на предоставеното право да са 52 дка. Това е така, защото, на първо място: актът за общинска/държавна собственост, когато такъв е създаден, има легитимиращ ефект, но не създава права /в този смисъл решение № 391/18.10.2012 г. по гр. д. № 1139/2011 г.; решение № 8/11.02.2014 г. по гр. д. № 4244/2013 г., двете на ВКС, I-во г. о., и др./, и на второ място: в конкретния случай той е съставен въз основа на предходния акт от 1995 г., а между съставянето на двата акта липсва волеизявление, въз основа на което да се приеме, че целият терен от 52 дка е бил предмет на предоставяне. Решение № 638/25.07.1995 г. на Общинския съвет [населено място] за включване на четири терена в уставния капитал на "Св. К. Б. I" Е. не касае УПИ I-СП Б., кв. 3, с площ 52 дка, по плана от 1988 г. и акта за държавна собственост от 1995 г. /в. л. В. К. и приложената към заключението скица на л. 177 от първоинстанционното дело/. Според в. л. М. без да са налични разшифровки по сметките за Д. не може да се установи от кои имоти е формирана стойността на включените в баланса на дружеството земи/терени. По делото липсват и косвени доказателства за предоставяне - не е такова доказателство фактът, че в КП от 1988 г. е отреден УПИ I - СП Б., кв. 3 с площ от 52 дка. Видно е от информационния меморандум от м. март 2007 г. /за приватизация на 100% от дяловете в капитала на [фирма]/, че на място дейността на предприятието се осъществява на три производствени площадки, една от които е ПИ № 00702.528.074 с площ от 34 378 кв. м. и където е разположен "бетонов център и сепарация", но не фигурират ПИ 00702.528.076 и ПИ 00702.528.020, части от които са предмет на спора по чл. 108 ЗС. Предоставеното върху терена от 30 дка право на стопанисване и управление е предпоставка за придобиване от общинското дружество на право на собственост по реда на чл. 17а ЗППДОбП (отм.). Явно това обстоятелство е било съобразено при формирането на УПИ I-стопанска дейност в кв. 11, собственост на Б., на чиято площ - 34 378 кв. м. /34.378 дка/, приблизително съответства на площта на терена, предоставен за стопанисване и управление - 30 дка. За предоставяне на останалите 22 дка няма нито преки, нито косвени доказателства /при доказателствена тежест за ищеца/, поради което е правилен крайният извод на въззивния съд за неоснователност на иска за ревандикация на реални части от поземлени имоти с идентификатор № 00702.528.076, целият с площ 20 371 кв. м., и с идентификатор № 00702.528.020, целият от 1 160 кв. м., като произхождащи от УПИ VI-обществени дейности, който е общинска собственост, и правилно искът е отхвърлен, макар по други съображения. Извод в поддържания от касатора смисъл не може да бъде направен въз основа на решение № 124/3.09.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на ВКС, II-ро г. о. - касае се до констатация към мотивите на съдебния акт, която няма обвързваща доказателствена сила за настоящия спор; постановеният съдебен акт не е окончателен, защото с него обжалваното въззивно решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд; спорът има за предмет друг имот: този с идентификатор № 00702.528.075. На последно място - регулационният статут на процесния имот, изяснен със заключение на в. л. инж. В. Г., може да бъде обсъждан при наличие на доказателства за предоставяне на правото на стопанисване и управление, каквито липсват за разликата над 30 до 52 дка. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 3 240 лева по договор за правна защита и съдействие № 108372 от 24.02.2015 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.