Решение № 1269 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5339/2010 г.

Решение № 1269 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5339/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по две касационни жалби - от Кмета на община Берковица и от Михаил Георгиев Мирковски от с. Бреница, община Кнежа, област Плевен, против решението от 23.02.2010 г., постановено от Административен съд - гр. Монтана, III състав, по адм. д. № 705/2009 г. С оспореното решение Монтанският административен съд е отменил Заповед № РД-15-656/22.10.2009 г. на Кмета на община Берковица, с която е отменил заповеди № РД-15-614/15.10.2009 г. и № РД-15-615/15.10.2009 г. За да постанови решението си съдът е приел следното: В производство по чл. 37в от ЗСПЗЗ Кметът на община Берковица е издал заповеди № РД-15-614 и № РД-15-615 на 15.10.2009 г., с които е разпределил масивите за ползване в землището на с. Замфирово, на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. След обявяването на заповедите, кметът на общината, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, поради допуснати пропуски в процедурата по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, отменил тези заповеди. Пред съда, въпреки дадените указания, не бяха представени доказателства относно твърдяните "пропуски в процедурата по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ". Производството по чл. 37в от ЗСПЗЗ съставлява по характера си процедура за създаване на масиви за ползване по споразумение между собствениците и/или ползувателите. При непостигането му, разпределението се извършва по проект на нарочна комисия по ал. 3 на чл. 37в и на основание доклад на тази комисия кметът на общината издава заповед. Тази заповед може да бъде обжалвана по реда на АПК, като съгласно ал. 6,обжалването не спира изпълнението й. Законодателят не е предвидил в тази процедура правила за отмяна на вече издадена заповед по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Съдът не споделя основният довод на процесуалния представител на ответника, че оспорената заповед не е индивидуален административен акт, а е оттегляне на този акт по реда на чл. 156 от АПК. Съгласно разпоредбите на АПК такова оттегляне следва да бъде направено в съдебното производство и не може да бъде споделено становището, че в срока за оспорване на индивидуален административен акт, без изложени основания и мотиви, административният орган може да отмени акта, като това следвало да се приеме за оттегляне по реда на чл. 156, ал. 1 от АПК. Още повече, че на 22.10.2009 г. въпросните заповеди № РД-15-614 и № РД-15-615 от 15.10.2009 г. не са били оспорени, жалбите против тях са с вх. № 3770 и 3771 от 29.10.2009 г. /справка адм. д. № 699 и адм. д. № 700 по описа на АС - Монтана/. В подкрепа на това становище са и двете определения на ВАС, с което са отменени определенията за прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 3 от АПК по горецитираните дела по описа на АС - Монтана с мотиви, че заповед № РД-15-656/22.10.2009 г. не е влязла в сила, т. е. тази заповед не може автоматично да породи целените правни последици, респективно-подлежи на съдебен контрол. Оспорената заповед е и немотивирана. В настоящата хипотеза не е приложима разпоредбата на чл. 159, т. 3 от АПК - оттегляне на оспорения адм. акт. Пред вид на изложеното съдът е направил извод, че оспорената заповед е издадена без да са посочени фактически и правни основания за издаването й, липсват мотиви и е допуснато грубо нарушение на административнопроизводствените правила - не е проведено административно производство и не са уведомявани заинтересуваните страни. В касационната жалба на кмета на община Берковица се правят доводи за недопустимост и неправилност на оспореното съдебно решение - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като е разгледана жалба срещу акт, който не носи белезите на индивидуален административен акт и освен това за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването на този акт. Решението е и неправилно, тъй като съдът избирателно е преценявал доказателствата по делото и е достигнал до неверни фактически констатации, като е налице и неправилно прилагане на закона. В касационната жалба на Михаил Георгиев Мирковски се твърди, че производството по адм. д. № 705/2009 г. е образувано по жалба на "Вияд Инженеринг" ООД против заповед № РД-15-656/22.10.2009 г. на Кмета на община Берковица и в производството са призовани жалбоподателя, кмета на общината и заинтересовани страни. Поради допуснат пропуск да бъде посочен като заинтересована страна от ответната страна, съдът не го е конституирал като такава в административния процес и не е взел участие в производството. Поради това нарушение е бил лишен от възможност да участва в делото. Счита, че с оглед на изложеното за него е налице правен интерес от предявяването на настоящата касационна жалба и моли да се отмени решението на административния съд, тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. За установяване на твърденията си към касационната жалба прилага: Анкетна карта за регистрация на земеделски производител, анкетен формуляр № 01 и регистрационно удостоверение № 160019873 на Агенцията по вписванията, регистър "БУЛСТАТ" - Плевен, за регистрацията на Михаил Георгиев Мирковски като земеделски производител, по заявление за регистрация от 20.03.2003 г. със седалище: с. Бреница, област Плевен, община Кнежа. Ответната страна - "Вияд Инженеринг" ООД, чрез процесуалния си представител - юрк. Каменов, оспорва подадените касационни жалби като неоснователни. Заинтересованите страни: "Юлис - А. Г." ООД, Ангел Тодоров Дамянов, Димитър Иванов Кръстев, Дамян Спасов Йолов, Димитър Петков Илиев, Иван Генков Младенов, Иван Кузманов Филипов, Тодор Георгиев Младенов, Рангел Илиев Рангелов, Тодор Костадинов Тодоров, Младенка Дамянова Ерменкова, Милка Герасимова Павлова, Цвятко Тасков Цветков и Тодор Христов Петров - редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: С подадената в срок касационна жалба кметът на Берковица иска отмяната на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, а има и искане за обезсилване на решението, като постановено по недопустима жалба, подадена против акт, който не носи белезите на административен. Считам, че е налице допустимо решение по допустима жалба, подадена против индивидуален административен акт. Били са издадени две заповеди от кмета на община Берковица, на основание чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ. Те са индивидуални административни актове. Видно от определенията на ВАС, постановени по а. д. № 16646 и 16 664/2009 г., тези заповеди са от 15.10.2009 г. На 29.10.2009 г. против тях са били подадени две жалби пред АС - Монтана, т. е. налице е съдебно оспорване на тия актове. Сега оспорваната заповед е от 22.10.2009 г. С нея са отменени предходните две заповеди. Намирам, че в случая се касае не за оттегляне, а за отмяна на административен акт. Оттеглянето е процесуално действие и за да е налице то, е необходимо да има образувано производство по оспорване на оттегления акт - пред горестоящия орган, или съдебноадминистративно. Отмяната пък следва да е направена по съответния ред и от съответния орган. В случая кметът не може сам да си отмени заповедите, тъй като това следва да направи горестоящият му орган - Областният управител. Кметът би могъл да си оттегли заповедите, но за това е необходимо те да бъдат оспорени преди оттеглянето. В случая не е налице нито едната, нито другата хипотеза. Заповедта му за отмяна е немотивирана. Затова жалбата на общината е неоснователна. Втората жалба намирам за недопустима, защото не е доказано, че са налице условията на чл. 210, ал. 2 АПК. Настоящият състав на ВАС приема следното: Жалбата на Кмета на община Берковица е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от активнолегитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно събраните по делото доказателства и направените от него изводи са в съответствие с установените релевантни факти и не противоречат на закона. Неоснователен е доводът в жалбата, че решението е недопустимо. Правилно е прието, че заповед № РД № 15-656/22.10.2009 г. на Кмета на община Берковица е индивидуален административен акт и подлежи на съдебно обжалване, тъй като с нея се отменят две предходни заповеди на същия адм. орган, издадени на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, във връзка с доклад по чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, приет с протокол от 8.10.2009 г. на комисията за землището на с. Боровци, съдържащ проект за ползването на зем. земи по масиви, с които за ползувател на определените масиви за стопанската 2009/2010 г. е определен жалбоподателя"Вияд инженеринг" ООД, поради което това дружество има правен интерес от оспорването и. Неоснователни са и доводите за неправилност на съдебното решение. От доказателствата по делото и цитираните от съда определения на ВАС - № 387/12.01.2010 г. по адм. д. № 16646/2009 г. и № 649/15.01.2010 г. по ад. д. № 16664/2009 г. е установено, че оспорената заповед е издадена преди оспорването пред съда на отменените с нея заповеди. Разпоредбата на чл. 156 от АПК регламентира оттегляне на оспорения акт, но по делото, образувано по подадени жалби и то при спазването на посочените в нея правила. Жалбите срещу заповедите, отменени с оспорената последваща заповед на кмета, са подадени на 29.10.2009 г. - след издаването и на 22.10.2009 г., поради което съдът правилно е приел, че не се касае до оттегляне на оспорен акт по реда на чл. 156, ал. 1 от АПК. Със оспорената заповед са отменени двете предходни заповеди на административния орган без в нея да са посочени правните и фактически основания за отмяната им, т. е. същата е постановена при липса на мотиви, което е съществено нарушение и основание за отмяна на акта, както правилно е приел и съда. Съдът е изложил подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС споделя. Касационната жалба на Михаил Георгиев Мирковски е процесуално недопустима, по следните съображения: В производството по адм. д. № 705/2009 г. са конституирани заинтересованите страни, между които е и ЧЗП "Михаил Мирковски", с. Бреница. Тази заинтересована страна е била редовно призовавана по делото, явила се е лично в съдебното заседание на 27.01.2010 г., а съобщението за решението е връчено чрез сестрата на земеделския производител, на 2.03.2010 г. Срокът за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК е 14-дневен и е изтекъл на 16.03.2010 г. - вторник. Касационната жалба е подадена на 16.03.2010 г. и е просрочена. А ако Михаил Георгиев Мирковски, регистриран като земеделски производител е лице, различно от конституирания и призован по делото ЧЗП "Михаил Мирковски" - от същия адрес, то този факт не е установен, а при положение, че касаторът Михаил Георгиев Мирковски е субект, различен от ЧЗР "Михаил Мирковски", то той не е установил качеството си на лице, легитимирано да обжалва съдебното решение по смисъла на чл. 210, ал. 2 от АПК. По тези съображения касационната жалба на Михаил Георгиев Мирковски следва да се остави без разглеждане и производството по нея - да се прекрати. Водим от горното, Върховният административен съд, IV-то отделение,