Решение № 6012 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13529/2011 г.

Решение № 6012 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13529/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 4150 от 01.09.2011 г., постановено по административно дело № 7484/2009 г., Административен съд София - град е: 1) оставил без разглеждане и върнал исковата молба на Димитър Стефанов Ковачев, в частта й, в която срещу СУ "СО" (Столично управление "Социално осигуряване") - НОИ е предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от писмо изх. № ОП-303/10.07.2006 г. на главния директор на СУ "СО" - НОИ като недопустима и прекратил производството по делото в тази част; 2) отхвърлил като неоснователно искането на Димитър Стефанов Ковачев за прогласяване на нищожност на разпореждане № 4801016986/29.09.2005 г. на длъжностно лице - ръководител на осигуряването за безработица при Столично управление "Социално осигуряване" на НОИ; 3) отхвърлил като неоснователен иска на Димитър Стефанов Ковачев, предявен срещу Столично управление "Социално осигуряване" на НОИ за присъждане на обезщетение в размер на 8 600 лв. за период на увреждане от 10.07.2006 г. до 01.01.2011 г. по реда на чл. 203 и сл. от АПК за неимуществени вреди, причинени от разпореждане № 4801016986/29.09.2005 г. на длъжностно лице - ръководител на осигуряването за безработица при Столично управление "Социално осигуряване". Срещу така постановеното решение Димитър Стефанов Ковачев от гр. София е подал касационна жалба в частта му, в която се отхвърля искането за прогласяване на нищожност на разпореждането и се отхвърля основания на него иск за вреди, и частна жалба в частта му, имаща характер на определение, за връщане на исковата молба и прекратяване на производството в съответната част. Ответникът Столично управление "Социално осигуряване" не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на частната и касационната жалби. Върховният административен съд, шесто отделение, счита сезиралите го жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледани по същество, и двете жалби са неоснователни. Решението на Софийския градски административен съд е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за допустимостта и основателността на исканията, с които е бил сезиран, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдът правилно е оставил без разглеждане и върнал исковата молба на жалбоподателя като недопустима и е прекратил производството в частта за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по писмо № ОП-303 от 10.07.2006 г. на главния директор на СУСО - НОИ. От съдържанието на писмото е видно, че административният орган е отказал да преразгледа влязъл в сила административен акт. Този отказ, обективиран в писмото, е бил оспорен от жалбоподателя по съдебен ред. По отношение на него е проведен съдебен контрол по административно дело № 852/2007 г. на СГС, решението по което е оставено в сила с решение по административно дело № 14595/2008 г. на ВАС, като жалбата е била отхвърлена и е формирана сила на пресъдено нещо. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК решението има сила за страните по делото, а нормата на чл. 223 от АПК императивно урежда, че касационното решение е окончателно. Ето защо не би могло да се пререшава въпросът за законосъобразността, респ. нищожността на писмото в производството по чл. 204, ал. 3 от АПК, поради което съдебното решение в частта с характер на определение следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК за отмяна на оспорваното съдебно решение и в останалата му част. При проведения съдебен контрол за нищожност на оспорвания административен акт - разпореждане от 29.09.2005 г. на длъжностно лице - ръководител на осигуряването за безработица при Столично управление "Социално осигуряване" на НОИ правилно е прието, че същият е валиден и не са налице законовите предпоставки за прогласяването му за нищожно. Разпореждането е издадено съгласно действалите към датата на издаването му норми, от компетентен по материя, по място и по степен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице и предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди. Доказателствата по делото не установяват наличието на трите кумулативно необходими предпоставки (незаконосъобразен акт, настъпили имуществени или неимуществени вреди и причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и вредоносния резултат) за ангажиране отговорността на Столично управление "Социално осигуряване" на НОИ. С оглед на това искът правилно е преценен от съда за неоснователен и отхвърлен, поради което оспореното съдебно решение и в останалата му част на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК трябва да бъде оставено в сила. Предвид горното и при липса на касационни основания за отмяна настоящата инстанция следва да остави в сила оспореният съдебен акт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,