Решение № 8778 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10471/2011 г.

Решение № 8778 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10471/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на "А енд Ви - транс" ООД гр. Пловдив и на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът "А енд Ви -транс" ООД гр. Пловдив, действащ чрез адвокат Иван Тосков, обжалва Решение № 1052/15.06.2011 г., постановено по адм. дело № 2799/2010 г. по описа на Административен съд /АС/ - Пловдив, в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 211001012/23.09.2010 г. на гл. инспектор по приходите ТД Пловдив. По подробно развити в жалбата касационни оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяна на решението в обжалваната му част и връщане на делото в тази част за ново разглежда или отмяна на ревизионния акт в същата част. Обжалва решението в частта на постановените разноски, претендира заплащане на разноски в касационното производство. Касаторът - директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, обжалва Решение № 1052/15.06.2011 г., постановено по адм. дело № 2799/2010 г. по описа на Административен съд /АС/ - Пловдив, в частта, в която е отменен РА № 211001012/23.09.2010 г. на гл. инспектор по приходите ТД Пловдив, както и в частта за присъдените разноски. Излага подробни съображения за необоснованост, процесуална и материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Претендира за отмяна на решението в същата част и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата изцяло. Претендира за допълнително присъждане на разноски в първата инстанция, както и заплащане на юрисконсултско възнаграждение в касационната инстанция. Всяка от страните взема становище за неоснователност на ответната касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По съществото на спора, се приема следното: По жалбата на "А енд Ви - транс" ООД гр. Пловдив. С решение № 1052/15.06.2011 г., постановено по адм. дело № 2799/2010 г. на АС Пловдив, е отхвърлена жалбата "А енд Ви - транс" ООД гр. Пловдив, в частта й срещу ревизионен акт № 211001012/23.09.2010 г. на гл. инспектор по приходите при ТД Пловдив, потвърден с Решение № 851/24.11.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" /ДД "ОУИ"/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 9190,57 лв. по 61 бр. фактури, издадени от "Ексон корпорейшън" АД в периода 31.10.2008 г. - 15.09.2009 г., за доставка на "евродизел". Безспорно е, че към фактурите има издадени касови бележки, извършено е касово плащане. За да отхвърли жалбата, съдът, като е описал установеното и прието от приходните органи, е изложил общи правни съображения за правото на приспадане на данъчен кредит и приложимите правни разпоредби. Съдът е възприел изводите на приходните органи като декларативно е приел, че не е установено прехвърляне на право на собственост върху стока. Не се обсъждани събраните доказателства, въз основа на тях не са правени фактически изводи. Съдът не е формирал и извел собствени изводи, не е обсъдил относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението в тази си част е постановено при липса на мотиви, поради което правилността му не може да бъде проверена. Освен това, съдът е допуснал и други съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът не е изяснил фактическата обстановка по спора, не е проявил активност да изясни спора от фактическа страна в тази му част, действайки като инстанция по съществото на спора. Съдът е приел, че е разпределил доказателствената тежест в процеса, но по делото няма данни да е извършено такова разпределение, за което страните да са известени. При неизяснена фактическа обстановка и съобразно твърденията на жалбоподателя за реалност на доставките, вкл. и за плащане на ДДС по фактурите от страна на получателя, е следвало да се дадат указания като се укаже на получателя по фактурите, че за някои конкретни обстоятелства от съществено значение за делото не се сочат доказателства или доказателствени средства, вкл. и чрез използване на специални експертни знания, а именно относно прехвърляне на правото на собственост, материалната и техническа обезпеченост на доставчика, използването на стоката за последващи облагаеми доставки. Предвид изложеното, касационният съд намира основателни касационните оплаквания относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на съда. Намира, че липсват мотиви, съставляващи фактически и правни изводи по съществото на спора в тази му част, нарушено е правото на страната на защита поради неизпълнение на задълженията на съда по чл. 171, ал. 4 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК, спорът по съществото си е останал неизяснен. Делото следва да се върне в тази си част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 211001012/23.09.2010 г. на гл. инспектор по приходите при ТД Пловдив и относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 352,05 лв. за д. п. м. 12.2007 г. и 44,78 лв. за д. п. м. 10.2008 г., в която част не е подадена касационна жалба и решението е влязло в сила. По жалбата на Директора на дирекция "ОУИ" Пловдив. С решение № 1052/15.06.2011 г., постановено по адм. дело № 2799/2010 г. на АС Пловдив, е отменен по жалба на "А енд Ви - транс" ООД гр. Пловдив ревизионен акт № 211001012/23.09.2010 г. на гл. инспектор по приходите при ТД Пловдив, потвърден с Решение № 851/24.11.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" /ДД "ОУИ"/ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на който е начислен допълнително ДДС в размер на 5282,70 лв. и прилежащи лихви върху тази сума в размер на 1844,38 лв., за д. п. м. 12.2007 г., по доставки по фактури с получател "Агротранс" ООД Валенсия, Испания и с предмет на доставките "транспорт". По издадените фактури не е бил начислен ДДС. За да отмени РА в тази му част съдът е приел, че начисляването на ДДС е направено при неправилно прилагане на материалния закон. Съдът е приел, че съгласно легалното определение за международен транспорт на стоки, съдържащо се чл. 30, ал. 1 от ЗДДС, това е транспорт от място на територията на страната до територията на трета страна или територия. Документите, удостоверяващи наличието на обстоятелствата във връзка с доказване на "международен транспорт" се определят в чл. 23, ал. 1 от ППЗДДС вр. с чл. 37, ал. 1 ЗДДС. Съдът е приел, че с оглед на доказателствата, представени и събрани в съдебната фаза на обжалването - товарителници, лиценз, заключение на експертиза и др. е доказано извършването на международен транспорт по процесните фактури, тъй като са изпълнение изискванията на чл. 30, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДДС - доставчикът на услугата разполага с: 1. лиценз за извършване на международен превоз на товари, ако транспортът е автомобилен; 2. международни превозни документи, в които е вписан като превозвач - товарителница, коносамент, авиотоварителница или друг международно признат превозен документ или копие от тях; 3. фактура за доставката. Касационните оплаквания са на първо място за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът счита, че изводите на съда се градят върху документи - товарителници, чиято достоверна дата е оспорена и неустановена, не съдържащи необходимите задължителни реквизити като CMR, както и върху фактури, непритежаващи основни реквизити - подписи на издателя и получателя. Тези възражения не са нови, направени са още пред първата инстанция, по време и след приемане на доказателствата в съдебната фаза на производството. Съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила като на първо място, в нарушение на задълженията си като инстанция по съществото на спора и в нарушение на задължението си по чл. 171, ал. 3 и 4 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК не е изяснил спора от фактическа страна, не е разпределил доказателствената тежест по установяване на истинността на доказателства, не е указал на всяка от страните кои конкретни и спорни обстоятелства, имащи значение за делото, са останали недоказани. Освен това, при постановяване на изводите си съдът не е изложил каквито и да е било мотиви относно основните възражения на ответника по жалбата, а именно относно доказателствената сила на документите, представени в хода на съдебното производство, вкл. относно достоверността на датата им по реда на чл. 181, ал. 1 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК, както и относно наличието на реквизити на представените CMR и фактури. Като е изградил фактическите си и правни крайни изводи, само въз основа на документи, чиято доказателствена сила е оспорена, без да са изложени мотиви относно възраженията на ответната страна, съдът е постановил акт, който страда от порока липса на мотиви. Препятствана е възможността на касационния съд да провери законосъобразността на крайните изводи на съда, тъй като са останали неясни начина и основанията за формирането им. Ето защо решението се явява постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в тази си част, поради което следва да се отмени като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оглед изхода на спора, решението на АС Пловдив следва да се отмени изцяло и в частта на присъдените разноски. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските, направени както пред първоинстанционния съд, така и за водене на делото пред касационния съд. Водим от горното Върховният административен съд, осмо отделение