Решение № 79 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 12/2008 г.

Решение № 79 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 12/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, обн. ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. във вр. с чл. 218а, ал. 1, буква "б" ГПК (отм.). Ж. Г. К. от гр. Б. обжалва решението на Бургаския апелативен съд, постановено на 9.07.2007 г. по гр. д. № 86/2007 г. в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което е осъден да заплати на "Б" О. сумата 13777 лв., представляваща остатък от извършени строително-ремонтни работи. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила- отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният срещу него иск бъде отхвърлен. Ответникът по касационна жалба "Б"О. изразява становище, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в открито съдебно заседание от неговия процесуален представител. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предявен е иск за заплащане стойността на строително-монтажни работи, извършени в имот, собственост на Ж. Г. К. С обжалваното решение, постановено на 9.07.2007 г. по гр. д. № 86/2007 г. Бургаският апелативен съд, действувайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което Ж. Г. К. е осъден да заплати на "Б" О. сумата 13777 лв., представляваща остатък от извършени строително-монтажни работи, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска (23.03.2006 г.) до окончателното изплащане, като в частта до пълния предявен размер от 24809 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Прието е, че "Б" О. е изпълнило със съгласието на Ж. К. строителство на жилищна сграда в собствения му имот, находящ се в гр. С. и представляващ УПИ* в кв.35 по плана на града, за което между страните по делото не съществува спор. Фактическото строителство е започнало през м.февруари, 2005 г. и е завършило през м.юни, 2005 г. Ж. К. е заплатил за извършеното строителство сумата 102786 лв., като незаплатени остават 13777 лв., включващи стойността на вложени при построяването материали и труд, за която сума е прието, че искът е основателен. Направените от Ж. К. възражения за прихващане със стойността на недостатъци при изпълнението на СМР, за стойността на необходимите за възстановяване на строежа по проект разходи, както и за стойността на невложен кофраж са приети за неоснователни, тъй като не е установено да са налице такива недостатъци, нито кофражът да е собственост на Ж. К., а извършените в отклонение на одобрения проект работи е установено, че са извършени по искане и със съгласието на Ж. К. За неоснователни са приети и възраженията за недължимост по причина непредставяне на необходимите отчетни документи за разходи и неизготвяне по време на строителството на необходимите актове и протоколи, изискуеми по Наредба № 3/2003 г., тъй като за такъв тип строежи е следвало да бъдат изготвени единствено протокол за откриване на строителна линия и ниво, който е представен, а оформянето на акт обр. 15 е прието за невъзможно по причина поведението на Ж. К. отклонения от проекта са направени по негово искане. По отношение на останалите строителни книжа е прието, че са предвидени с изменение на Наредба № 3/2003 г., обн., ДВ., бр. 29/2006 г., т. е. след като строежът вече е бил изпълнен. Постановеното от въззивния съд решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане и преценка на доказателствата чл. 188, чл. 157 ГПК (отм.) и чл. 136 ГПК (отм.), както и за неправилно приложение на материалния закон. За да достигне до извода, че по отношение на сумата 13777 лв. по делото е установено, че съответствува на стойността на вложените от дружеството при построяването на сградата материали и труд, въззивният съд е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и обосновано е приел, че след като не се спори, че сградата действително е построена от дружеството в дворно място, собственост на Ж. К. и не се установява при строежа да са били вложени материали, собственост на Ж. К. или на трето лице, то същите са вложени именно от дружеството и следва да му бъдат присъдени по средни пазарни цени. Самият факт на влагане на материали, собственост на дружеството при построяване на сграда от наети от дружеството работници по правилата на формалната логика, с които въззивният съд се е съобразил, обосновават извода, че е налице от страна на дружеството са направени необходими и полезни разноски, съответствуващи на стойността на тези материали и труд при извършване на работа в интерес на собственика на дворното място, в което е построена сградата и в този смисъл е налице разместване на блага, а оттам и наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на собственика на имота за възстановяване на вложените от дружеството при построяването на сградата средства. Стойността е определена от назначено от съда вещо лице, заключението на което не е било оспорено, нито изложените в него констатации- опровергани, поради което правилно е възприето от съда, като експертизата е ценена като доказателство в съответствие с изискванията на чл. 157, ал. 3 ГПК. Всички събрани по делото доказателства са обсъдени от въззивния съд в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Неоснователно е изложеното в касационната жалба оплакване, че не е обсъдена достоверността на показанията на свидетелите, които са служители в "Б" ООД. Сам по себе си фактът, че едно лице работи по трудово правоотношение при страна в процеса не обуславя недостоверност на дадените от него показания. Същите следва да бъдат преценени с оглед данните за имащите правно значение факти, съдържащи се в други доказателства и само ако е налице противоречие, да бъдат изключени от доказателствата. В случая всички доказателства са обсъдени от въззивния съд в тяхната съвкупност. Показанията на свидетелите, касаещи осъществяването на едни и същи факти, а именно факта на построяване на сградата с материали на дружеството и от наети от него лица, както и факта на констатиране и последващо отстраняване на недостатъците в строежа и извършването на строителството в отклонение от проекта по изрично настояване на собственика на дворното място, са съпоставени и правилно при липса на противоречие са възприети от съда като осъществили се. Неоснователни са и оплакванията за неправилно приложение на материалния закон при извършването на преценката за неоснователност на направените от Ж. К. възражения за прихващане. Възражения за неизпълнени насрещни задължения, в случая за снабдяване с определени, предвидени в ЗУТ и Наредба № 3/2003 г. актове, могат да бъдат основателни само при наличие постигнато между страните съгласие за всички изискуеми от закона елементи на договор за строителство, какъвто между страните безспорно не е бил сключван. А след като не е установено дружеството да е поело спрямо Ж. К. задължение да го снабди с такива актове, нито да е постигнато съгласие стойността на вложените от дружеството материали и труд да бъдат заплатени след получаването на сочените от касатора строителни книжа и актове, следващи построяването на сградата, правилно въззивният съд е приел възраженията за неоснователни. Още повече, както правилно е приел въззивният съд, доколкото оформянето на акт обр. 15 е затруднено по причина поведението на Ж. К., по чието искане строежът е изпълнен в отклонение от инвестиционния проект, отговорността на дружеството за неизготвянето на този акт не може да бъде ангажирана. Следва да се има предвид и фактът, че по смисъла на чл. 161 ЗУТ инвеститор на строителството, независимо дали за това е сключен договор или не, е собственикът на дворното място, и негова е отговорността да осигури спазването на всички установени в ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане изисквания, свързани с изпълнението на строежа. Строителят носи отговорност само за щети, причинени от негови виновни действия или бездействия (арг. от чл. 163, ал. 2 ЗУТ). И доколкото по делото е прието, че такива действия от страна на дружеството не е установено да са били извършени виновно, правилно претенциите на Ж. К., заявени под формата на възражения за прихващане, са приети за неоснователни. Обсъдени са и всички събрани по делото доказателства, свързани с твърдения за некачествено изпълнени СМР и за принадлежността на правото на собственост върху кофража. Правилно е прието, че в тежест на собственика на дворното място, а оттам и на построеното в него е да докаже наличие на неотстранени недостатъци, както и че кофражът, чиято стойност претендира, е негова собственост. И след като такива доказателства по делото не са представени, а напротив установено е, че недостатъци действително са били констатирани, но впоследствие са били отстранени от дружеството, правилно е прието, че възраженията са неоснователни. Правилно е прието също така, че отговорността на дружеството не би могла да бъде ангажирана и за извършване на строителството в отклонение от одобрения инвестиционен проект, тъй като изпълнението на строежа в отклонение от проекта е извършено по настояване на Ж. К. Крайният извод на въззивният съд, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Ж. К. за заплащане стойността на вложените материали и труд при извършване в негово дворно място, с негово съгласие на строително-монтажни работи е правилен, тъй като е налице извършване на определена работа в негов интерес със средства на друго лице. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) същото следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение