Решение № 4604 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9341/2017 г.

Решение № 4604 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9341/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. срещу решение № 3241/11.05.2017 г. на Административен съд С.-град (АССГ) по адм. д. № 746/2017 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-22002215007594-091-001 от 10.05.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 2264/20.12.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - С. при ЦУ на НАП, в който е реализирана отговорност на "Б. Б." ООД по реда на чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди м. 12.2008 г., м. 03.2009 г. и м. 05.2009 г. за невнесени задължения за ДДС на "Р. а. И. м." ЕООД по фактури № 242/24.12.2008 г., № 265/30.03.2009 г. и № 272/25.05.2009 г., в размер на 24 308 лева главница за ДДС и 18 032,93 лихва за забава. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу на РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Б. Б." ООД, чрез процесуалния си представител в писмени бележки и становище в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба с алтернативни искания за прогласяване на нищожност и за незаконосъобразност на РА предвид изтекла погасителна давност. Претендира се присъждане на разноски в размер на 2 592 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на I отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил ревизионен акт, потвърден с решение на директора на дирекция "ОДОП" - С., с който по реда на чл. 177 ЗДДС е реализирана отговорност на "Б. Б." ООД за данъчни периоди м. 12.2008 г., м. 03.2009 г. и м. 05.2009 г. за невнесени задължения за ДДС в размер на 24 308 лева главница за ДДС и 18 032,93 лихва за забава на "Р. а. И. м." ЕООД по три броя фактури. В хода на ревизията и на основание чл. 60, ал. 1 ДОПК органите по приходите са възложили експертиза за определяне на пазарната стойност на рекламни услуги, съгласно договор от 2.12.2008 г., включващи цена на 16 рекламни видеоматериала "Радебергер", изработени от "Р. а. И. М." ЕООД по фактури, с данъчна основа 121 547,00 лв. Представено е експертно заключение, изготвено от независим оценител на права на интелектуална и индустриална собственост. Органите по приходите, позовавайки се на резултатите от експертизата са посочили, че е изготвена съобразно изискванията на Наредба Н-9/14.08.2006 г. на МФ за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени /Наредба Н-9/, по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци. При изготвяне на експертизата е използвана тарифна цена на различни медии. Използвани са цените на Пловдивска телевизия "Т." и радио "В.". Експертът по реда на чл. 60, ал. 1 АПК, като пазарна цена е определил обща стойност в размер на 14 337,65 лв. Като е намерил, че договорната цена се различава от пазарната такава, органът по приходите е счел, че е налице знание у РЛ, че дължимият ДДС няма да бъде платен, и го е подвел под отговорността, предвидена в чл. 177 ЗДДС. За да отмени РА, първостепенният съд е приел, че не е осъществена предпоставката по чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС, за да се предположи знанието на получателя, че доставчикът му няма да внесе данъка, тъй като липсва соченото от органите по приходите значително разминаване на цената на доставката от пазарната. Съдът е възприел подхода на вещото лице, назначено в хода на съдебното производство, който използвайки метода на сравнимите неконтролирани цени по Наредба Н-9 при съпоставка на идентични параметри, е констатирал цена близка до тази по процесната доставка. Решението е правилно. Визираната в чл. 177 ЗДДС отговорност цели преодоляване на злоупотреби с ДДС чрез създаване на отговорност на лица, различни от платците на данъка. Предвидена е такава на получателя по облагаемата доставка. В настоящия случай е ангажирана отговорността на получателя "Б. Б." ООД - ревизирано лице, поради невнасянето на дължимия ДДС от неговия контрагент "Р. а. И. М." ЕООД - доставчик по процесните фактури. От данъчната администрация се твърди наличие на значително разминаване в стойността на доставката и пазарната такава. Отговорността за получателя възниква при установяване на знание у него, че дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Според ревизиращите, процесният случай попада във втората хипотезата на чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС, обвързана с ценовите характеристики на доставките и наличието на значителна разлика. Съдът е съпоставил приетите в хода на ревизионното производство и съдебното дирене заключения и данните обективирани в тях. Анализирал е ползваните от експертите методи и приложените данни и доказателства. Ответникът е оспорил формално заключението изготвено в съдебното производство, но не е изявил претенция за назначаване на допълнителна експертиза. Изрично е посочил, че желае да се ползва от заключението по оценителната експертиза, изготвено в ревизионното производство, поради което е отбелязал, че няма да прави искане за повторна или допълнителна експертиза. Възражението на касатора за неприложимост при определяне пазарна цена да се ползва друга сделка на процесния доставчик "Р. а. И. М." ЕООД, е неоснователно. Правилно съдът е намерил, че при използване метода на сравнимите неконтролирани цени, не е налице ограничение, за каквото настоява касаторът. "Неконтролирана сделка" по смисъла на т. 2 от § 1 от допълнителните разпоредби на ЗДДС, е сделка, осъществена между независими (несвързани) лица. Видно от обяснението на понятието е налице ограничение в свързаността на лицата, но не и до степента, която сочи органът по приходите. Не е маловажно и следва да се обърне внимание на данните, използвани от оценителя изготвил заключението в ревизионното производство, на което се е позовала данъчната администрация, а именно цените на Пловдивска телевизия "Т." и радио "В.". Съдът правилно е посочил, че не е отчетено, че в конкретния случай "Б. Б." ЕООД не е закупувало рекламно време директно от медията (БТВ). Още повече, че сочените цени на горните медии не съответстват на цените на медиите от ранга на БТВ - национална медия. Горното води до абсолютна невъзможност за съпоставка на местни медии с национална такава. В експертизата по чл. 60, ал. 1 ДОПК не са посочени конкретни сделки между независими търговци, а е посочена информация в диапазон 20-300 %. Предвид което, неприложимо е изготвеното заключение от независимия оценител в хода на ревизионното производство. Съдът законосъобразно и в съответствие с ангажираните доказателства и доказателствени средства е приел за недоказано знанието от получателя, което от своя страна е условие за реализиране на отговорността по чл. 177 ЗДДС. Б. да е доказана съществената разлика от пазарната на цената по облагаемата доставка, за която е упражнено правото на приспадане, не е осъществена едната от кумулативните предпоставки по чл. 177, ал. 3 ЗДДС, а отсъствието на субективния елемент на отговорността по чл. 177 ЗДДС препятства възможността за осъществяването ?, респективно води до незаконосъобразността на акта. Предвид изложеното, настоящата инстанция споделя мотивите, изложени в атакуваното решение и намира съдебния акт за законосъобразен, поради което е дължимо оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски, съобразно списък на разноски по чл. 80 ГПК, същите са в размер на 2 592 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение