Решение № 7177 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8990/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Д., роден на [дата]., гражданин на И.Р.Иран, принудително настанен в СДВНЧ -гр.София, [населено място], чрез адв. Т. Илиев, срещу решение 5212/02.08.2023 г. постановено по адм. дело 3760/2023 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 5364з-1024 от 29.03.2023 г. на директора на Дирекция Миграция - МВР, с която на основание чл.41, т. 4 ЗЧРБ му е наложена ПАМ Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението и вместо него да бъде издаден съдебен акт, с който да бъде отменена заповедта като неправилна и незаконосъобразна. Ответникът - директор на Дирекция Миграция, чрез юрк. Чорбаджийски оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. Д., гражданин на Иран срещу Заповед 5364з-1024/29.03.2023 г., издадена от Директора на Дирекция Миграция при МВР, с която му е наложена ПАМ по чл.41, т.4 от ЗЧРБ Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. По делото е констатирано безспорно, че оспорената заповед е издадена след като с влязло в сила Решение 13259/23.08.2022г. на Председателя на ДАБ - МС е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Д., гражданин на Иран и предвид мотивите на началника на отдел Противодействие на незаконната миграция, изложени в негово Предложение от 29.03.23 г. На 29.03.2023г. е бил извършен трансфер от Република Австрия към България на основание чл.8, ал.1 от Наредбата за отговорността и координацията на държавните органи, осъществяващи действия по административното сътрудничество при прилагането на Регламент Дъблин и регламент Евродак по искане на австрийските власти за обратно приемане на А. Д.. Чужденецът е подал молба за международна закрила в РБългария на 23.12.2020г., като с решение от 23.08.22г. на Председателя на ДАБ - ИС му е отказано предоставяне на статут, решението не е обжалвано и същото е влязло в сила, поради което спрямо него и във връзка с чл.17, т.З от Наредбата за отговорността и координацията на държавните органи, осъществяващи действия по прилагането на Регламент Дъблин и Регламент Евродак, след трансфера, чужденецът е бил предаден от органите на ГД Гранична полиция на органите Дирекция Миграция - МВР за извеждане от РБългария. При така визираната фактическа обстановка е издадена оспорената заповед, с която на основание чл.44 ал.1 и чл.41 ал.4 от ЗЧРБ на жалбоподателя е наложена ПАМ Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. За да постанови решението си решаващият съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в законоустановената писмена форма,мотивирана е от фактическа и правна страна, не са допуснати съществени процесуални нарушения и същата съответства на приложимите материалноправни разпоредби. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ орган директора на Дирекция Миграция СДВР и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.Правилно решаващият съд приел,че актът е мотивиран от фактическа и правна страна,вкл. и посредством препращане в частта досежно мотивите към предложение рег.5364р-7637/29.03.2023г. на началника на отдел Противодействие на незаконната миграция. Правилни и споделени от настоящата касационна инстанция са изводите на решаващия съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, обуславящи отмята на оспорената заповед,към които съдът на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща. Оспорената заповед е издадена е на основание чл. 41, т. 4 ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, мярката връщане се налага, когато по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище или по отношение на когото производството по Закона за убежището и бежанците е прекратено с влязло в сила решение, освен ако прекратяването е постановено спрямо чужденец, за когото има решение за обратно приемане в Република България и производството не е било възобновявано. По делото не е спорно, че чуждия гражданин, А. Д. е подал молба за международна закрила в РБългария още на 23.12.2020г. и е бил регистриран в ДАБ, РПЦ - Харманли, като с решение 13259/23.08.2022г. председателят на ДАБ е отказал да му предостави статут. Същото решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила. При това положение е налице изцяло хипотезата по чл.41, т.4 ЗЧРБ: по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ на международна закрила или убежище. Правилен е първоинстанционният извод, че за лицето е настъпил правопрекратяващият факт, което от своя страна създава задължение за неговото връщане, поради незаконното му пребиваване на територията на страната. В тази хипотеза компетентният административен орган действа при условията на обвързана компетентност, след като констатира основание за прилагане на ПАМ. Нормите, регламентиращи мерките за административна принуда и процедурата по налагането им са императивни и задължителни за органа. За прилагането им е необходимо само установяване на визирания в хипотезата на нормата юридически факт, а именно, влязлото в законна сила решение. Наред с изложеното, основателно и в подкрепа на установеното по делото, съдът е посочил, че след първия отказ чужденецът повторно е преминал държавната граница не през определените за това места и използва страната за транзитен пункт, като целта му е Западна Европа, а не търсене на международна закрила в България. Този факт създава основателни опасения, че отново ще се опита да премине нелегално границата и ще възпрепятства изпълнението на принудителната мярка, което засяга в значителна степен държавния интерес и сигурността на страната и е свързано със осигуряване на обществения ред и спазване на законността. При издаване на административния акт не са нарушени разпоредбите на общностното право, като наложената мярка е съобразена със забраната за връщане предвидена в чл. 5 от Директива 2008/115/ЕО. По отношение на чужденеца не са налице обстоятелства попадащи в обхвата на изключенията предвидени в чл. 6, параграфи 2 - 5 от Директива 2008/115/ЕО, при наличието на които държавата-членка не следва да издава решение за връщане. С оглед посоченото настоящият състав намира, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че са налице основанията за налагане на мярката по чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ. Не са налице пороците сочени като касационни основания за отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила, като валидно допустимо и правилно. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение