Решение № 6377 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12445/2013 г.

Решение № 6377 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12445/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, против решение № 5069/19.07.2013 г., постановено по адм. д. № 2031/13 г. по описа на Административен съд- София град, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 2171203892/10.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 56/14.01.2013 г. на Директор Дирекция "ОДОП", в частта, с която е отказано извършването на корекция в дневниците за продажби и са установени задължения за ДДС в размер на 25 326.46 лв. и съответните лихви за данъчни периоди м. 11. и м. 12.2011 г. и са присъдени съдебни разноски. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалноправни норми и на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено решението и да бъде отхвърлена изцяло жалбата на "Интер проперти мениджмънт" ООД против РА Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Интер проперти мениджмънт" ООД, гр. София, чрез пълномощника си адв. Жеков, оспорва жалбата като неоснователна и моли атакуваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменен РА № 2171203892/10.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 56/14.01.2013 г. на Директор Дирекция "ОДОП", в частта, с която е отказано извършването на корекция в дневниците за продажби и са установени задължения за ДДС в размер на 25 326.46 лв. и съответните лихви за данъчни периоди м. 11. и м. 12.2011 г. Административният съд е приел за установено, че обжалвания РА е действителен данъчен акт, но при издаването му е допуснато нарушение на материалния закон. Съдът е обосновал изводите си въз основа на подробен анализ на всички събрани по време на данъчната ревизия доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета в съдебното производство. Първостепенният съд е установил, че в хода на ревизията, от една страна, е прието, че не са налице доказателства за извършените доставки по процесните фактури и е отказано приспадане на данъчен кредит, но същевременно е отказано извършването на корекция в дневниците за продажба, като в резултат не е намален размера на начисления на дружеството данък за продажбите. Обсъдил е разгледаните като неоснователни доводите на ревизираното лице, че от значение в случая е, че не са налице последващи продажби на тези стоки. Съдът е обсъдил възраженията на органите по приходите относно неспазване изискванията за отчитане на сторно операция при продажби, разписани в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., като е приел, че констатираното несъответствие на сторнираните касови бележки с разпоредбата на чл. 31 от горепосочената Наредба не е препятствие да се извърши корекцията по чл. 126 от ЗДДС. Административният съд е счел още, че липсва правна логика и не съществува правна възможност, органът по приходите да приеме, че една доставка не е реално осъществена. Отказано е приспадане на данъчен кредит и в същото време въз основа на същата доставка да са извършени последващи реални продажби. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, същата правилно е установена от първостепенния съд и накратко се свежда до следното: От страна на ревизираното лице са издадени фискални бонове за извършени продажби на дребно в притежавания от него стопански обект, като тези продажби са отразени в дневниците за продажби и подадените справки декларации; от страна на "Интер проперти мениджмънт" ЕООД е подадено уведомление от 18.04.2012 г. на основание чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, че за данъчни периоди м. 10, 11 и 12 2011 г. и м. 01. и 02.2012 г. в дневника за покупки са отразени стоки, които в действителност не са получени, съответно в дневника за продажби са посочени неизвършени продажби. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдено съдържанието на горепосоченото уведомление, което не се оспорва от органите по приходите, но последните- независимо, че са счели, че не са налице доказателства за извършените доставки и са отказали на дружеството правото на приспадане на данъчен кредит по тях- са приели за неоснователно твърдението на ревизираното лице, че не са налице последващи продажби на стоки, отчетени с фискални бонове, и са отказали извършването на корекция в дневниците за продажби. Неоснователно касаторът поддържа, че относно подаденото от ревизираното лице уведомление вх. № 53-06-995 от 18.04.2012 г. първоинстанционният съд не е съобразил, че не са спазени изискванията на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДДС. Това е така, тъй като в конкретния случай са налице визираните в посочената правна норма хипотези- неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС. В разглеждания случай административният съд правилно е съобразил правно релевантните факти, че въз основа на констатирани от управителя на ревизираното дружество несъответствия между продажбите и доставките по процесните фактури от "Медея Фармако Груп" ЕООД, "Медея Фармако 3" ЕООД и "Медея Фармако 1" ЕООД, неокомплектовани с Протоколи за приемане на стоката, е издадена заповед № 1/28.03.12 г. и е съставен протокол, с който е установено, че стоките, предмет на процесните фактури, не са доставени и физически не са постъпили в склада, както и че са регистрирани на касовите апарати недействителни продажби. Противно на твърденията в касационната жалба, настоящият състав на касационната инстанция приема, че по делото е установено по несъмнен начин, че дружеството е направило необходимото за извършване на корекция по реда на чл. 116 ЗДДС на погрешно съставените документи. В този контекст несъстоятелно е и твърдението, че единственото, което жалбоподателят е направил, чрез претендираната корекция на размера на начисления от него данък, е да намали собствените си задължения за ДДС. След като в резултат на гореустановеното, "Интер проперти мениджмънт" ООД е издало сторно касови бележки на продажбите на обща стойност 545 540.01 лв. (в сумата са включени продажби по констатирани недействителни доставки за периода м. 10.2011 г. - м. 12.11 г., след като на 18.04.12 г. дружеството е подало коригиращи СД за ДДС за м. м. ноември и декември 2011 г. ведно с дневниците за покупки и продажби, в които е сторниран общия размер на ползвания данъчен кредит по процесните фактури от 102 917.19 лв. (признато при извършената ревизия), след като в същите декларации са сторнирани продажбите с ДО в размер от 454 616.67 лв. и ДДС- 90 923.33 лв. и доколкото сторнираните суми на ДО и ДДС на продажбите, отнасящи се за стоките, предмет на фактурите, издадени от "Медея Фармако Груп" ЕООД, "Медея Фармако 3" ЕООД и "Медея Фармако 1" ЕООД са отразени в Дневника за продажбите за м. м. ноември и декември, то не може да бъде споделено твърдението на касатора, че ревизираното дружество не е отстранило риска за бюджета от загуба на данъчни приходи. В реда на изложеното следва да се посочи, че настоящата инстанция намира за правилна преценката на административния съд, че констатираното несъответствие на сторнираните касови бележки с разпоредбата на чл. 31 от горепосочената Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства не е препятствие да се извърши корекцията по чл. 126 от ЗДДС. Това е така предвид всички безспорно установени данни по делото и обобщаващия извод на ССчЕ, че стоките по документираните продажби, впоследствие сторнирани, не са били налични. Формалното неизпълнение на визираната норма от цитираната Наредба би могла да бъде единствено основание за административно- наказателна отговорност, но не и за непризнаване на корекцията по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е приложимо тълкуването по Решение от 11 април 2013 г. на СЕС по дело "Руседеспред " ООД, С-138/12, защото е отстранен риска от данъчни загуби. С оглед установената фактическа обстановка следва да се приеме за добросъвестно поведението на "Интер Проперти мениджмънт" ООД като издател на данъчни фактури за доставка на стоки, които не е получил и не е притежавал. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че с РА е допуснато нарушение на принципа на данъчен неутралитет и това обстоятелство правилно е съобразено от първостепенния съд, който правилно е приложил материалния закон. Административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на искане за присъждане на разноски от ответната страна, разноски за настоящата инстанция не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение