Решение № 14345 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7798/2018 г.

Решение № 14345 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7798/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Зеда тур" АД, представено от адв. Д. Пеков, срещу решение № 567/23.03.2018 г. на Административен съд Бургас по административно дело № 1894/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № МДТ-961/31.10.2016 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър. Касаторът обосновава трите категори основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК. Като противоречащ на материалния закон определя пропуск на съда да възприеме липсата на форма на административния акт. Изразява несъгласие с изводите на съда за наличие на предпоставките за определяне на размера на таксата за битови отпадъци /ТБО/ по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ вместо по правилото на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ с позоваване на норми от наредбата на Община Несебър за администриране на местните данъци и такси. Обосновава противоречието на наредбата със закона, като основание да се откаже прилагането ?. Настоява да е установено своевременното подаване на заявка за издаване на талони, необходими за определяне на размера на ТБО според количеството на битовите отпадъци. Иска отмяна на обжалваното решение, а имплицитно и на АУЗД. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация – началникът на отдел "МДТ" отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспореният пред АС Бургас АУЗД са установени в тежест на "Зеда тур" АД задължения за ТБО за довнасяне в общ размер 2 079. 53 лева за отчетни периоди 2011 г. и 2012 г. с лихви за забава в общ размер 922. 40 лева. Задълженията са обвързани с притежаването от дружеството на недвижим имот хотел "Амфибия" в гр. Несебър. Недвижимият имот е с отчетна стойност 323 196 лева. Размерът на ТБО по периоди е определян при съобразяване на диференцирането му с решенията на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и наредбата по чл. 9 от ЗМДТ. Таксата е определена пропорционално върху основа съизмерена с отчетната стойност на притежавания недвижим имот. Фактическите установявания на административния съд са за предоставяне от общинската администрация по отношение на притежавания от жалбоподателя имот на трите категории услуги по чл. 62 от ЗМДТ - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съдът е отрекъл възможността размерът на таксата да се определя според количеството битови отпадъци по реда на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Приел е, че основателно администрацията не е взела предвид подадените от дружеството искания-декларации от 30.11.2010 г. и от 28.11.2011 г. Позовал се е на разпоредбите на чл. 25, т. т. 1 и 2 и чл. 26, ал. 2 от Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени за услуги и права на територията на Община Несебър. Формулирал е извод, че определянето на ТБО по количеството битови отпадъци е обусловено от подаване на декларация по образец до 30 ноември на предходната година, като определените в заявката вид и брой талони се издават след заплащане и при липса на задължения към общината. Според съда липсвали данни за подадени заявки преди започване на дейността, следователно по подадените декларации е стартирана процедура, която не е довършена и затова правилно размерът на ТБО о определен пропорционално върху отчетната стойност на недвижимия имот. Размерът на задълженията бил проверен и потвърден от заключението на ССЕ. Първоинстанционното решение е неправилно. С разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и 2 от ЗМДТ се установяват два порядъка за определяне на размера на ТБО за конкретния недвижим имот, които са в отрицателна връзка на евентуалност. Принципът е правилото на ал. 1, определящ таксата като функция на количеството отпадъци. Изключение е редът по ал. 2. Той е приложим само когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци. Преценката за избора на механизма за определяне на размера на таксата е в рамките на всяко конкретно материално административно правоотношение. При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК тежестта да докаже предпоставките за прилагането на метода на чл. 67, ал. 1 или 2 от ЗМДТ е за администрацията. Недопустимо е с подзаконов административен акт, какъвто е наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, да се въведат ограничения за определяне на размера на ТБО по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Такова ограничение е било въведено в чл. 26, ал. 2 от Наредба № 11 на ОбС Несебър с поставянето на изискване за отсъствие на задължения към общината като условие за получаване на талоните, чрез които се осъществява определянето на ТБО по количеството отпадъци. Противоречието със закона е оценено от АС Бургас в решение № 1268/7.07.2017 г. по адм. д. № 852/2017 г. /в сила от 31.08.2017 г. /, с което е отменен чл. 26, ал. 2 от Наредбата в частта относно израза "и нямат задължения към Община Несебър". И преди частичната отмяна на нормата правораздавателната дейност на съда не съответства на правилото на чл. 15, ал. 3 от ЗНА, разрешаващо противоречието на нормативните източници с различен ранг със задължението за прилагане на актът от по-висока степен. Издателят на административния акт не е въвел твърдение за съществуването на пречки за определяне на размера на таксата по количеството на битовите отпадъци, поради което с арг. от чл. 8, ал. 2 от ГПК и чл. 154, ал. 1 от същия кодекс, респ. чл. 170, ал. 1 от АПК установяването им е извън предмета на доказване. За първи път в хода на съдебното дирене, в о. с. з. на 14.03.2018 г. повереникът на ответника е признал, че въпреки подадените от жалбоподателя декларации, талони не са издадени заради наличието на публични задължения към общината. Въвеждането с Наредба № 11 на условие за прилагане на прилагане на реда по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ за определяне на ТБО е contra legem. Пропускът на администрацията да издаде талони за прилагането на този ред не може да обоснове правомерното определяне на ТБО по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, тъй като администрацията недобросъвестно е попречила за издаването им /вж. чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД/. Без да е изключен редът за определяне на размера на таксата по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, изчисляването му по ал. 2 от същия текст е неправомерно. Обвързаност на администрацията е да определи коректно задължението на касатора. Възможностите за това съществуват, доколкото необходимите за индивидуализиране на задължението информационни източници са у администрацията. Ясна е стойността на дейностите с отпадъци, тъй като по реда на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ са приети план-сметки за съответните години и е определен годишният размер на таксата от ОбС; издадени са заповеди от кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с които са отграничени районите за извършване на услугите по чл. 62 от ЗМДТ и честотата на сметоизвозването. Изчислените в заключението на ССЕ размери на ТБО според количеството на битовите отпадъци при съобразяване на декларациите на "Зеда тур" АД са съответно 554. 40 лева за 2011 г. и 237. 60 лева за 2012 г. За 2011 г. според АУЗД внесената сума за ТБО надвишава дължимата, поради което установяването на задължения за ТБО за довнасяне е неправомерно. Недължима е и ТБО за 2012 г. за разликата над 237. 60 лева и лихва за разликата над 100. 74 лева. Опущенията на съда са отстраними с отмяна на решението в частта му за отхвърляне на оспорването на АУЗД относно определените задължения за ТБО и за лихви за забава за 2011 г., а за ТБО за 2012 г. за разликата над 237. 60 лева и лихва за разликата над 100. 74 лева, като се разпореди отмяна на съответната част от утежняващия акт. В останалата част първоинстанционният съдебен акт ще бъде оставен в сила. При този изход на спора на касатора се следват деловодни разноски в размер 687. 71 лева, а на ответника по касация – 300 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение