Решение № 9860 от 18.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Хлебни изделия - Възраждане ЕАД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: град София, район Панчарево, ул. Проф. Асен Киселинчев 8, чрез адв. В. Бърчев, срещу Решение 68 от 06.01.2023 г., постановено по адм. дело 9702/2022 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) П-22221422059400-004-001/21.04.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) гр. София, потвърден с Решение 1061/05.07.2022 г., издадено от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. София при Централно управление (ЦУ) на НАП. С обжалваното решение в полза на НАП са присъдени и разноски в размер на 4 893,86 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочените от касатора аргументи за неправилност на съдебното решение са идентични с оплакванията, изложени в първоинстанционната жалба. Касаторът отново оспорва изводите на приходната администрация, че внесената по сметката за принудително изпълнение сума в размер на 409 089,59 лева е доброволно платена и не е внесена въз основа на акт на орган по приходите, като счита за неправилен изведения в резултат на това решаващ извод, че върху неразпределената сума в размер на 305 539,00 лева не се дължи лихва при нейното възстановяване. Според касаторът, сумата от 409 089,59 лева е недължимо платена по образуваното изпълнително дело 22090003938/2009 г., поради което следва да бъде възстановена заедно с дължима лихва от 84 097,37 лв. за периода от внасянето и - 16.03.2020 г. до подаване на искането за възстановяването и 25.03.2022 г. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго по същество на спора, с което да отмени обжалвания АПВ. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответната страна директорът на дирекция ОДОП - гр. София при ЦУ на НАП, чрез своя процесуален представител - главен юрисконсулт В. Арнаудова, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 7 377,78 лева съгласно представен списък с разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил АПВ П-22221422059400-004-001/21.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение 1061/05.07.2022 г., издадено от директора на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, в частта с която е отказано възстановяване на законна лихва в размер на 84 097,37 лева върху внесена на 16.03.2020г. главница от 409 089,59 лева по изпълнително дело 22090003938/2009 г. Съдът е приел за безспорно установено от фактическа страна, че срещу Хлебни изделия - Възраждане ЕАД е образувано изпълнително дело (ИД) 22090003938/2009 г., по което публичният изпълнител е пристъпил към продажба, чрез търг с тайно наддаване, на собствен на дружеството недвижим имот. За целта на длъжника е изпратено съобщение за продажбата съгласно чл. 243, ал. 1 ДОПК с указание съгласно ал. 2, че до изтичане на срока за подаване на предложенията в случая 24.02.2020 г., може да плати задължението си заедно с разноските. До тази дата не е било постъпило плащане. Търгът е проведен на 28.02.2020 г. в сградата на ТД на НАП София и е приключил с обявяването на купувач, който е внесъл предложената продажна цена в размер на 547 000, 00 лв. Преведени са средства както следва: на 04.03.2020 г. в размер на 438 148, 40 лв. и на 06.03.2020 г. в размер на 108 851, 60 лв. С Разпореждане с изх. С200022-125-0171728/24.07.2020 г. на основание чл. 219, вр. с чл. 240 ДОПК и предвид постъпилата на 04.03.2020 г. в размер на 438 148,40 лв. по ИД 22090003938/2009 г. е извършено разпределение за погасяване на публични задължения, както следва: 600, 00 лв. разноски и 407 505, 48 лв. главница за погасяване на публични вземания, или общо 408 105, 48 лв. С Разпореждане с изх. С200022-125-0229627/23.09.2020 г. на основание чл. 219, вр. с чл. 240 ДОПК е извършено разпределение на оставащата част от постъпилата на 04.03.2020 г. в размер на 438 148, 40 лв., а именно 30 042, 92 лв. за погасяване на публични задължения, установени с Ревизионен акт (РА) Р-22221418001315-091-001/21.05.2020 г. С Разпореждане от същата дата с изх. С200022-125-0229635 на основание чл. 219, вр. с чл. 240 ДОПК и предвид постъпилата на 06.03.2020 г. в размер на 108 951, 60 лв. е извършено разпределение на плащането за погасяване на останалата част от публичните задължения по РА, описани в табличен вид или общо 108 951, 60 лв. Междувременно, на 16.03.2020 г., след датата на провеждане на търга, съответно след изтичане на срока за подаване на предложения, по сметката за принудително изпълнение от дружеството е била преведена сума в размер на 409 089, 59 лв. С така преведената сума са били погасени оставащите изискуеми задължения на дружеството по РА Р-22221418001315-091-001/21.05.2020 г. в размер на 103 550, 59 лв., като останала неразпределена сума в размер на 305 539, 00 лв. На 25.03.2022 г. дружеството подало Искане за възстановяване прихващане или възстановяване вх. 1453-53-00-538, с което претендирало подлежаща на възстановяване сума в размер на 493 186, 96 лв., от които: главница в размер на 409 089, 59 лв. по платено публично задължение по ИД 22090003938/2009 г. и лихва в размер на 84 097, 37 лв. за период от 16.03.2020 г. до 25.03.2022 г. Във връзка с подаденото искане е издадена Резолюция за извършване на проверка П-22221422059400-0РП-001/01.04.2022 г., приключила с процесния АПВ, с който след прихващане с изискуеми от дружеството публични вземания в общ размер на 47 487, 29 лв. (Таблица 1), произтичащи от задължения за корпоративен данък по друг РА с Р-22221420004858-091/17.03.2020 г., е определена сума за възстановяване в размер на 258 061, 71 лв. (Таблица 2). Съобразно фактическите установявания по делото органът по приходите е приел, че доколкото преведената на 16.03.2020 г. по Сметка за принудително изпълнение сума в размер на 409 089,59 лева е доброволно платена, а не е основана на акт на орган по приходите по смисъла на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, то върху неразпределената сума в размер на 305 539,00 лева не се дължи лихва, при нейното възстановяване. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК е констатирано, че на задълженото лице следва да му бъде възстановена недължимо внесената сума в размер на 258 051,71 лева, определена след погасяване чрез прихващане на изискуеми данъчно-осигурителни задължения в размер на 47 487,29 лева. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АПВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, както и в съответствие с материалния закон. Приел е, че спорът по делото е правен и се отнася до това дали върху останалата, неразпределена и подлежаща на възстановяване сума, постъпила по сметката за принудително събиране на публични задължения, се дължи лихва на основание чл. 129, ал. 6 от ДОПК. Съдът е приел, че доколкото плащането на сумата от 409 089,59 лева има доброволен характер, то същото не е основано на акт на орган по приходите, каквото е изискването, за да се олихви подлежащата на възстановяване сума, като в този ред на мисли е прието за неправилно разбирането на жалбоподателя, че образуваното изпълнително производство и предприетите във връзка с него изпълнителни действия, а също и съобщението за продажба по чл. 243, ал. 1 от ДОПК представляват акт по смисъла на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, тъй като всички те не са източник на задължението за плащане по изпълнителното дело. Наред с това доколкото не са били установени и данни за незаконосъобразен административен акт или за незаконосъобразни действия или бездействия от страна на органите по приходите, е прието, че не може да се приложи принципът на санкционния характер на лихвата, залегнал в практиката на Съда на Европейския съюз (решение от 13 март 2007 г. по дело T.claimants in the Т. С.G. Litigation, С-524/04). Обжалваното решение е правилно постановено. Съдът правилно е дефинирал предмета на спора като такъв относно дължимостта на законна лихва по реда на чл. 129, ал. 6 от ДОПК върху останалата неразпределена и подлежаща на възстановяване сума, постъпила по сметката за принудително събиране на публични задължения. Направените в тази насока изводи са обосновани на доказателствата и са в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Неоснователни са касационните оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при неговата необоснованост. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. В конкретния случай е безспорно установено, че сумата от 409 089,59 лева е внесена доброволно от задълженото лице след датата на провеждане на търга за продажба на недвижим имот. Посоченото обстоятелство изключва дължимост на лихвата при хипотезата на чл. 129, ал. 6, изр. първо от ДОПК, при която задължението следва да е внесено или събрано въз основа на акт на орган по приходите. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай за недължимо внесените суми не е издаван акт на орган по приходите, като обоснована в този ред на мисли е преценката му, че не може да се приложи принципа на санкционния характер на лихвата, залегнал и в практиката на Съда на Европейския съюз (решение от 13 март 2007 г. по дело T.claimants in the Т. С.G. Litigation, С-524/04). Следва да бъде посочено, че лихва върху сумата от 258 051,71 лева не е дължима и по реда на чл. 129, ал. 6, изр. 2 от ДОПК, доколкото същата се дължи от деня, в който е следвало да бъдат възстановени сумите по реда на чл. 129, ал. 1 - 4 от ДОПК, а именно от датата, следваща 30 - дневния срок, от която е поискано възстановяване на недължимо платена сума. В настоящия случай искането за прихване или възстановяване е постъпило на 25.03.2022 г., а АПВ е издаден на 21.04.2022 г., т. е. преди настъпване на изискуемостта на лихвата. В заключение следва да се посочи, че след като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения акт за прихващане или възстановяване и е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна, Административен съд София - град е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция за приходите гр. София разноски по делото за юрисконсулско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 7 377,78 лева, определено при условията на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,