Решение № 10325 от 15.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) чрез процесуален представител - юрисконсулт Х. Тодоров, против Решение 184/13.12.2021 г. на Административен съд Ловеч, постановено по адм. дело 138/2020 г., с което по жалба на МБАЛ Кардиолайф ООД е отменена издадената от него писмена покана РД-25ПП-41/27.02.2020 г. за възстановяване на суми, получени без правно основание, на обща стойност 962 519,10 лева и НЗОК е осъдена да заплати на лечебното заведение сумата от 10 110 лева. При подробно посочени в жалбата фактически твърдения, отнасящи се до касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК-допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на съдебния акт, както и да се отхвърли оспорването срещу издадената от органа писмена покана. Претендират се направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Многопрофилна болница за активно лечение Кардиолайф ООД, гр. Ловеч, чрез адв. Куцарова, оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност, а решението на административния съд като правилно и обосновано да се остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване и за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд Ловеч е писмена покана РД-25ПП-41/27.02.2020 г. за възстановяване на суми, получени без правно основание от Многопрофилна болница за активно лечение Кардиолайф ООД, гр. Ловеч. Според поканата при осъществяване на медицинските дейности за проверявания период, болницата е нарушила изискванията на чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 г. и на чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 година. Обхватът на проверката касае изпълнението на договорите на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за медицинските дейности за 2015 г., Решение РД- НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, НРД за медицински дейности за 2017 г. и НРД за медицински дейности за 2018 година. Поради неспазване на посочените разпоредби на НРД за 2017 г. и 2018 г., касаещи вложените медицински изделия по съответните КП, органът е разпоредил възстановяване на сумата от 962 519,10 лева. С обжалваното решение съдът е приел, че процесната писмена покана е издадена в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за форма на акта, тъй като не са изложени ясни мотиви, доколкото не е пояснено, че броят на вложените медицински изделия е 1172 броя, а не 764, какъвто е броят на ИЗ. Според преценката на административния съд, която се основава на приетите по делото доказателства, в писмената покана се съдържа несъответствие между фактическите установявания на органа и приложимата материалноправна норма, която се твърди, че е нарушена от лечебното заведение. Съдът обосновава незаконосъобразност на обжалвания административен акт и с обстоятелството, че са нарушени принципите на чл. 6, чл. 9 и чл. 13 АПК. Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд е допуснал пропуски при обсъждане на доказателствата, довели до неправилно установяване на фактическата обстановка по делото и представляващи съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо съответно до неговата необоснованост. Първоинстанционният съд е отменил обжалвания административен акт, като е констатирал, че няма спор по фактите, който извод противоречи на становищата и възраженията на страните, обективирани в техните писмени изявления и поддържани в проведените по делото открити съдебни заседания. Основателни са релевираните от касатора възражения за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според предвиденото в чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 г. и чл. 351 от НРД за МД за 2018 г. болницата е длъжна да осигури на пациентите необходимите за провеждане на лечението им медицински изделия, чрез болничната аптека, респ. същите да се отпуснат от нея. От данните по делото се установява, че МБАЛ Кардиолайф ООД не е разполагал със собствена болнична аптека за периода от декември 2017 г. до март 2019 г., за да изпълни предвиденото в НРД за 2017 г. и НРД 2018 година относно закупуване на вложени медицински изделия за нуждите на проведеното на ЗОЛ лечение. Със сключения между МБАЛ Кардиолайф ООД и МБАЛ Троян ЕООД договор е постигнато съгласие последното лечебно заведение да отпусне на ответното дружество медицински изделия за нуждите на осъществяваната от него дейност по клинични пътеки. От органа е направен извод, че по силата на сключения договор с болничната аптека на МБАЛ Троян ЕООД не могат да бъдат закупувани и отпускани медицински изделия - стендове за нуждите на МБАЛ Кардиолайф ООД, поради което медицински изделия няма как да бъдат заприходени в аптеката на МБАЛ Троян ЕООД и отпуснати от същата. За установяване на посоченото обстоятелство съдът е назначил съдебно икономическа експертиза и е допуснал разпит на свидетели. Независимо от ангажираните от страните доказателства, спорният факт, свързан с процедурата по отпускане и броя на медицинските издалия, които подлежат на заплащане от НЗОК, е останал неизяснен от административния съд. Съдът не е изпълнил задължението си, което има по чл. 9, ал. 4 АПК. Нормата изисква както административният орган, така и съдът да осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Издаването на писмената покана е от компетентността на управителя на НЗОК при описаните в нея фактически основания, а правното основание е чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване. Съдът обаче е достигнал до извод за нейната незаконосъобразност, без да обсъди поотделно и в своята съвкупност ангажираните по делото доказателства, т.е. заключението на приетата по делото съдебно - икономическа експертиза в нейната цялост и ведно с останалия по делото доказателствен материал, вкл. и със свидетелските показания на свидетелите - Ангелова, Костова, Бамбов. Съдът при извеждане на решаващите си мотиви за незаконосъобразност на акта на соченото основание чл. 146, т. 2 АПК във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК се е позовал единствено на сторените от вещото лице изчисления, сочещи на установен общ брой на вложените медицински изделия, предмет на проверката. Налице е нарушение на чл. 202 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Според установената и формирана съдебна практика, заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражение срещу него, и следва да прецени доказателствената му сила, съобразно обосноваността му. В този смисъл съдът следва да изложи мотиви, касаещи преценката му за годността на експертизата. Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт по всички основания на чл. 146 АПК. Съдът обявява нищожност на акта, дори да липсва искане за това. Поради това съдът е бил длъжен да извърши контрола за законосъобразност на административния акт и на основанията посочени в чл. 146, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. С оглед на поддържаните съображения, оспореното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, липса на мотиви по съществото на спора и в частност за точното прилагане на материалноправните разпоредби, което прави същото и необосновано. Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство (чл. 220 от АПК), настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Ловеч. При този изход на спора пред настоящата инстанция, претендираните разноски следва да бъдат присъдени при решаването му по същество от административния съд. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение