Решение № 8352 от 9.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7732/2020 г.

"Хидроенергострой ООД със седалище и адрес на управление Благоевград е подало касационна жалба срещу решение 674/5.02.2020 г. по адм.дело 1672/2019 г. по описа на Административния съд-град София, с което е отхвърлена подадената от дружеството искова молба срещу Комисията за енергийно и водно регулиране за обезщетяване на имуществени вреди (пропуснати ползи) в размер на 1 357 669, 28 лева, причинени от отменената точка 7 на решение Ц-10/30.03.2011 г. и решение Ц-5/20.02.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, за периода 17.12.2013 г. - 14.12.2018 г., заедно с изтеклата върху главницата законна лихва в размер на 231 527 13 лева , считано от 12.11.2018 г. до 14.12.2018 г. Направени са оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове и се присъдят направените разноски. Комисията за енергийно и водно регулиране е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Комисията за енергийно и водно регулиране е подала частна жалба срещу определение 3608/18.05.2020 г. по адм.дело 1672/2019 г. по описа на Административния съд-град София, с което решение 674/5.02.2020 г. е изменено в частта за разноските, като присъдените в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски са намалени от 1182 лева на 882 лева. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания и правилността на постановеното определение в частта за разноските, прие следното: Административният съд е установил, че Хидроенергострой ООД със седалище и адрес на управление Благоевград е собственик на малка водноелектрическа централа Катунци-1 (МВЕЦ), в землището на град Сандански, с инсталирана мощност от 915 Кw и нетен напор 128 м, за която е издадено разрешително за водовземане 41140161/15.07.2010 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район, със срок от 15.07.2010 г. до 15.07.2020 г. Според сертификат Е-ЗСП-254_4/14.05.2012 г., издаден от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, МВЕЦ Катунци -1, въведена в експлоатация през 2004 година, е с обща инсталирана мощност 08 MW и инсталирана мощност на съоръженията, произвеждащи електрическа енергия 0, 8 MW. На 01.07.2007 г. ХидроенергостройООД сключило договор 34/01/07.2007 г. с ЧЕЗ Разпределение" АД за продажба на произведената от водноелектрическата централа енергия. По точка 7 от решение Ц-010/30.03.2011 г. Комисията за енергийно и водно регулиране определила, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена от 112, 48 лева без ДДС, за продажба на електрическа енергия от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 Мвт, въведени в експлоатация преди 19.06.2007 г. Решението на комисията било отменено в частта по точка 7 с решение 2126/13.02.2013 г. по адм. дело 5492/2011 г. по описа на Върховния административен съд, влязло в сила на 17.12.2013 г. След връщането на преписката за ново разглеждане Комисията за енергийно и водно регулиране издала решение Ц-5/20.02.2015 г., с което, считано от 01.04.2011 г., определила същата преференциалнa цена в размер на 112, 48 лева без ДДС, за продажба на електрическа енергия от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 Мвт, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа, но без условието, че централите трябва да са въведени в експлоатация преди 19.06.2007 г., записано в предишното решение. Решение Ц-5/20.02.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране било отменено с решение 4039/15.06.2017 г. по адм. дело 2596/2015 г. по описа на Административния съд-град София, влязло в сила на 12.11.2018 г., и преписката била върната на органа за ново разглеждане. С решение Ц-14/03.04.2019 г. регулаторният орган определил, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена в размер на 112, 48 лв/MWh, без ДДС, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 MW, въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата ( отм.), при средногодишна продължителност на работа 2 500 час. Решение Ц-14/03.04.2019 г. било отменено с решение 5129/23.07.2019 г. по адм. дело 4506/2019 г. по описа на Административния съд-град София, което не е влязло в законна сила. Според тезата на ищеца, като е определила по отменената точка 7 от решение Ц-010/30.03.2011 г. отделна преференциална цена за водноелектрически централи, въведени в експлоатация преди 19.06.2007 г., Комисията за енергийно и водно регулиране е изключила приложението на цената по точка 4 от същото решение, което е попречило да се увеличат приходите от продажби на електрическа енергия от собствената на Хидроенергострой ООД водноелектрическа централа. Според хидроенергийната категория на централата, преференциалната цена на изкупуване възлизала на 171, 18 лв./МВтч, без ДДС. От правна страна съдът приел, че исковете са неоснователни, тъй като ищецът не е доказал, че са му причинени вреди в пряка и непосредствена причинна връзка с отменената точка 7 от решение Ц-10/30.03.2011 г на Комисията за енергийно и водно регулиране и от решение Ц-5/20.02.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Административният съд изложил мотиви, че Комисията за енергийно и водно регулиране не е определяла инвидивидуално за всеки производител категорията, в която попада експлоатираната от него водноелектрическа централа. Преференциалните цени били общи за съответната група производители в зависимост от категорията на водноелектрическата централа. Категорията на водноелектрическата централа била въпрос на доказване от производителя пред крайния снабдител или обществения доставчик, с който производителят има сключен договор за продажба на произведената енергия. Дори да не имало ограничителен критерий относно датата на въвеждане в експлоатация на водноелектрическата централа, ако ищецът е считал, че ВЕЦ Катунци-1 попада в категорията обекти на производители, посочени по точка 4, той е могъл да продава произведената от него енергия на цена 171, 18 лв/МВтч, вместо по 112, 48 лв./МВтч. С решение Ц-5/20.02.2015 г., което впоследствие е отменено, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определила, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт по смисъла на § 3, ал.1, т.1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата 112, 48 лв./МВтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа. Щом ищецът счита, че притежаваната от него ВЕЦ е високонапорна, деривационна, подязовирна, с годишен изравнител с нетен пад над 100 метра и с инсталирана мощност от 200 кВт, до 10 000 кВт, т.е. над 10 MW и поради това за произведената от нея енергия се прилага точка 4 от решение Ц-010/30.03.2011 г., решение Ц-05/20.02.2015 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране няма отношение към производството на централата Катунци -1. Решение Ц-05/20.02.2015 г. е постановено в изпълнение на съдебното решение, отменящо само точка 7 от решение Ц-010/30.03.2011 г., поради което не би могло да доведе до възникването на претендираната от ищеца имуществена вреда. Същевременно отменената цена по точка 7 от решение Ц-010/30.03.2011 г. е имала действие за една година - до 30.03.2012 г., поради което с отмяната й не може да се обосновава пропускането на ползи след тази дата. С оглед отсъствието на основание за присъждане на исковите суми, съставляващи главници, съдът приел, че не следвало да се уважават и претенциите за законните лихви, считано от 17.12.2013 г. до датата на подаване на исковата молба - 14.12.2018 г. и от 12.11.2018 г. до датата на подаване на исковата молба - 4.12.2018 г. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявените искове и присъдил в полза на ответника разноски в размер на 1182 лева, от които 882 лева за за възнаграждения на вещите лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предявените искове с правно основание чл.1, ал. 1 ЗОДОВ се разглеждат от административните съдилища по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс (чл.1, ал.2 ЗОДОВ). Поради това неудачно е позоваването в касационната жалба на процесуални разпоредби на Гражданския процесуален кодекс, които се прилагат при отсъствието на съответна уредба в Административнопроцесуалния кодекс. Отделно от това, касационният жалбоподател не посочва как отсъствието на доклад съгласно чл.146, ал.1 ГПК и на указания за разпределение на доказателствената тежест, каквито дължи и административният съд, би създало вероятност за друг изход на спора. Всъщност, според изразените от страните становища, те не спорят по фактите, а по прилагането на материалния закон. Несъстоятелно е и оплакването, че първоинстанционният съд не се е произнесъл инцидентно по възражението на ищеца за нищожност на решение Ц-5/20.02.2015 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Административният съд няма такова правомощие и не дължи произнасяне по възражението. Възможността за инцидентно произнасяне по валидността на административните актове е предоставена на общите съдилища, които разглеждат спорове, свързани с граждански правоотношения (чл.17, ал.2 ГПК). Както беше отбелязано по-горе, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Исковете се предявяват след отмяната на административния акт по съответния ред или заедно с оспорването на административния акт по съответния ред. Не представлява необоснованост на решението твърдяната от касационния жалбоподател неправилна преценка на административния съд, че през целия исков период се е прилагала цена на енергията, произведена от възобновяеми източници, възлизаща на 112,48 лева, както и твърдяното в жалбата неточно тълкуване на чл.32, ал.1 ЗЕВИ и §7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници. Констатацията на съда относно прилаганата цена от 112, 48 лева почива на данните от издадените от Комисията за енергийно и водно регулиране административни актове. Що се отнася до дейността по тълкуването на материалноправни норми, това е дейност, свързана с прилагането на материалния закон, а не на логическите правила. Постановеното от административния съд решение съответства на материалния закон. Съдът е отбелязал, че преференциалната цена за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници се определя по групи производители ежегодно в срок до 30 юни ( чл.32, ал.1 ЗЕВИ ). Съгласно чл.32, ал.3 ЗЕВИ за времето на действие на сключените дългосрочни договори за изкупуване на енергия от възобновяеми източници се прилага преференциална цена, като след изтичане на срока на договора преференции не се прилагат. В случая ищецът не е пропуснал ползи от отмяната на точка 7 от решение Ц-010/30.03.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и от отмененото решение Ц-5/20.02.2015 г., тъй като няма влязло в сила решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което да се определя друга, по-висока цена от цена от тази, по която е изкупувана произведената от "Хидроенергострой ООД eлектроенергия за съответния период. Съдът не е компетентен да определя цените за изкупуване на електрическата енергия, поради което отмяната на ценовите решения на Комисията за енергийно и водно регулиране само по себе си не води до пропускането на икономически ползи, както поддържа касационният жалбоподател. Когато отмени незаконосъобразен акт на Комисията за енергийно и водно регулиране, съдът изпраща преписката на административния орган за ново разглеждане, тъй като няма правомощия да реши въпроса по същество. В отношенията между купувача и продавача на произведената електрическа енергия се прилага определената от регулаторния орган за съответния ценови период преференциална цена. Комисията за енергийно и водно регулиране не определя индивидуално цена на всеки производител на енергия от възобновяеми източници, така че страните по договорите за изкупуване на електрическата енергия имат свободата да договарят по цена, определена от органа за група производители, която считат за приложима за съответния вид отношения. В конкретния случай, в съответствие с тезата на жалбоподателя, че според вида на централата била приложима цената по точка 4 от решение Ц-010/30.03.2011 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, "ЧЕЗ Електро България" АД и "Хидроенергострой" ООД са имали избор да уговорят прилагането й. Това е още един аргумент в подкрепа на извода на първоинстанционния съд, че отмяната на точка 7 от същото решение не би могло да доведе до възникване на имуществени вреди за "Хидроенергострой ООД, както е отбелязал и административният съд. При отсъствието на поддържаните касационни основания решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Касационната инстанция намира за основателна подадената от Комисията за енергийно и водно регулиране частна жалба срещу определение 3608/18.05.2020 г. по адм.дело 1672/2019 г. по описа на Административния съд-град София, с което решение 674/5.02.2020 г. е изменено в частта за разноските, като присъдените в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски са намалени от 1182 лева на 882 лева, що се отнася до присъдената сума от 300 лева за юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на §6, ал.1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (изм. ДВ, бр. 94 от 2019 г.) във връзка с чл.10, ал.4 ЗОДОВ не дава основание за тълкуване, каквото е възприел първоинстанционният съд. Заплащането на разноските на ответника, в това число и юрисконсултско възнаграждение, следва от разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗОДОВ. Изменението на чл.10 ЗОДОВ с добавянето на ал.3 и ал.4 е въпрос на подобрена редакция на текста, а не на нова правна уредба. Определението следва да се отмени и в полза на ответника да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за първата инстанция или общо за двете инстанции 400 лева. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд