Решение № 2854 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8577/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София при Агенция Митници, подадена чрез гл. юрк. Владимирова, против решение 1330 от 08.07.2024 г., постановено по адм. дело 135/2024 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което по жалба на СН 4Х4 ЕООД е отменено решение РЗМ-5800-150/32-707491 от 22.01.2024 г. на директора на ТД Митница София и Агенция Митници е осъдена да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 950 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилен извода на съда, че митническият орган не е изпълнил задължението си да обоснове наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от регламент за изпълнение 2015/2447 за неприемане на декларираната договорна стойност на стоката. Твърди, че в хода на административното производство са събрани доказателства от значение за отхвърляне на посочената договорна стойност на стоката от дружеството в митническата декларация (МД). Според касатора в случая митническата стойност не е могла да бъде определена по реда на чл. 74 § 1 и § 2 б. а г от Регламент (ЕС) 952/2013, тъй като автомобилът е с дефект и автомобили като процесния са специфична стока, поради което митническите органи правилно са приложили чл. 74, §3 от същия регламент, като за определяне на стойността на стоката са се позовали на изготвената експертна оценка, според която пазарната стойност на процесния автомобил е в размер на 1 020 лв. Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил законосъобразността на проведеното пред административния орган производство и издадения ИАА, поради което съдебното решение е непълно и немотивирано. Счита, че в случая е спазено правото на изслушване на дружеството, съобразно чл. 34 АПК. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора твърди, че между същите страни по същия правен спор има противоречиви решения на Върховния административен съд. Дружеството в един и същи ден е вкарало 11 автомобила, но ги е декларирало в различни декларации, за да избегне може би проверката по линия на международно сътрудничество, защото швейцарците са заявили, че ще правят проверка по линия на международно сътрудничество само ако стоката е над 1 000 евро. Иска съдебното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което да бъде потвърден процесния административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение от ответната страна. Ответникът - СН 4Х4 ЕООД, чрез адв. Д. Димитров, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмена защита по хода на делото и моли съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Твърди, че декларираната митническа стойност на вноса е посочената в декларацията за износ от Швейцария за територията на съюза, както и в транзитните документи, с които МПС е стигнало до Република България. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба със становище за отсъствие на релевираните с нея отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка на събраните доказателства, наведените касационни основания и извършена служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба e подадена от надлежна страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е било Решение РЗМ-5800-150/32-707491 от 22.01.2024 г. на директора на ТД Митница София при Агенция Митници, с което на основание чл. 29 Регламент (ЕС) 952/2013 г. във вр. с чл. 19, ал. 7 ЗМ, чл. 5, т. 39, чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, б. а и § 2, чл. 85, § 1, чл. 87, § 1, чл. 101, § 1, чл. 102 Регламент (ЕС) 952/2013 г., чл. 54, ал. 1, чл. 56 ЗДДС и чл. 59, ал. 1 и 2 АПК, е определена нова митническа стойност в размер на 1 020 лв.; поправени са елементите от данните за стока 1 по процесната МД с MRN 23BG005705030211R9/14.09.2023 г., а именно: в ЕД Митническа стойност от 515.54 лв. на 1 020 лв., в ЕД 4/16 Метод за определяне на стойността от 1 на 6, в Митническо задължение от код А00 (основа 515.54 и ставка 0.100) 51.55 лв. и код В00 (основа 1 157.09 и ставка 0.200) 231.42 лв. на код А00 (основа 1 020 и ставка 0.100) 102 лв. и код В00 (основа 1 712 и ставка 0.200) 342.40 лв.; в резултат на което СН 4Х4 ЕООД е задължено да заплати възникналото вносно задължение за плащане на стоката в общ размер на 444.40 лв., от които мито в размер на 102 лв. и ДДС в размер на 342.40 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС. От фактическа страна решаващият съд е установил, че на 14.09.2023 г. в МБ Кюстендил е приета за режим допускане за свободно обращение стока, описана като пътнически автомобил употребяван (дупка в картера), марка Volkswagen, модел: Golf, тип: бензин, цвят: сив, брой места: 5, дата на първа регистрация 01.06.1999 г., работен обем: 2324, мощност: 110 KWDIN, шаси WVWZZZ1JZXD514150, декларирана митническа стойност 515.54 лв. Приложените документи към МД са посочени в съдебния акт. След извършен физически оглед на автомобила са възникнали съмнения относно действителната цена на стоката. С писмо от 14.09.2023 г. дружеството е уведомено за предприетите действия за проверка на декларираната митническа стойност и от него са изискани допълнителни документи, данни и информация, потвърждаващи декларираната цена за процесната МД. След като не е представен отговор е изготвено мотивирано становище и митническият орган е възложил оценителска експертиза на превозното средство. Според резултатите на оценката стойността на автомобила е 1 020 лв. На 14.11.2023 г. СН 4Х4 ЕООД е уведомено за предстоящото издаване на решението от митническия орган със съобщение по реда чл. 22, § 6 Регламент (ЕС) 952/2013. В указания срок от дружеството не е изразено становище. За изясняване на фактическата обстановка по искане на жалбоподателя по делото е разпитан св. Н. Н. А. и е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е приобщено към доказателствения материал. От правна страна съдът е приел жалбата за допустима и е потвърдил валидността на митническото решение като постановено от материално и териториално компетентен административен орган, при спазване на правомощията му по чл. 19, ал. 1 и ал. 7 ЗМ, обективирано в изискуемата писмена форма и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. За да уважи жалбата административният съд се е позовал на приложимата правна уредба и изисквания на Регламент (ЕС) 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с определянето на митническата стойност на стоките и правомощията по осъществяване на последващ контрол. Доказателствената тежест за наличието на основателни съмнения за отхвърляне на декларираната договорна стойност е възложена на митническия орган. Съдът е посочил, че мотивите на органа за приложение на чл. 140 от Регламент за изпълнение 2015/2447 се свързват единствено с липсата на документи доказващи действително платената цена. Прието е, че органът не е мотивирал надлежно съмненията си. Първоинстанционният съд е обсъдил представения договор за покупко-продажба от 01.09.2023 г., в който е посочено, че автомобилът е продаден за сумата от 100 CHF, която сума съответства на сумата посочена и в останалите събрани по делото доказателства (фактура за транспортни разходи, декларация за износ на стоки, декларация за стойността на услуга оформяне на митнически документи, фактура за извършени разходи за транзитна операция от Швейцария до България с номер, декларация за външен транзит на Общността) и е направил извод, че в случая неправилно е приложен вторичния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Новата митническа стойност в размер на 1 020 лв. представлява крайна пазарна стойност на автомобила по изготвената в административното производство пазарна оценка от Доби 02 ЕООД, която е сбор от коригирана амортизационна заместителна стойности и пазарни аналози. Според съда, използваната информация от сайтове в Република България за продажба на автомобили не е официална и не е част от митническата информационна система, поради което не може да се разчита, че информацията е достоверна. Първоинстанционният съд е приел, че в случая не са оспорени представените към МД документи, а въз основа на тях се установява, че автомобилът е закупен за сумата от 100 CHF. Изложени са допълнителни съображения, че митническите органи не са обосновали и неприложимостта на методите по 74, § 2 б. а б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 г. На тази база съдът е заключил, че не са доказани и обосновани основанията за пристъпване към изменение на декларираната митническа стойност на внесената стока и съответно възникналите задължения за мита и ДДС са определени незаконосъобразно. Обжалваното решение е правилно. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Решението по дело С- 263/06, т. 52 на Съда на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тежестта за доказване на наличието на възникналите основателни съмнения е върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Настоящият касационен състав намира за обоснован извода на административния съд, че по делото са приложени документите, доказващи придобиването на автомобила и продажната му стойност, още повече, че оспорващият е представил своевременно, с митническата декларация , на митническите органи доказателства за това , а именно : договор ; фактура за транспортни разходи, декларация за износ на стоки, декларация за стойността на услуга оформяне на митнически документи, фактура за извършени разходи за транзитна операция от Швейцария до България с номер, декларация за външен транзит на Общността, които не са били оспорени досежно тяхната автентичност, поради което не може да се приеме, че са налице основания за неприемане на декларираната стойност и определяне на нова по-висока такава. Тоест налице са били доказателства в подкрепа на декларираната митническа стойност към митническата декларация. Обосновано административният съд е ценил показанията на св. Ангелов, според които сумата за покупка на автомобила е платена в брой и предвид факта, че свидетелят е присъствал на сделката. Наред с горното не са посочени кои налични и събрани в хода на административното производство данни са обусловили съмненията на митническите органи относно декларираната стойност и необходимостта от назначаването на оценителска експертиза. Обосновано съдът е заключил, че митническите органи не са обосновали и доказали доводите си за възникнали основателни съмнения по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 относно действително заплатената или подлежаща на плащане цена за внесения автомобил с МRH23BG005705030216R4/14.09.2023 г. В случая не са ангажирани други доказателства и източници на информация, вкл. проверка на достоверността или опит за обмен на информация по линия на международното сътрудничество на основание Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария от 22.07.1972 г. и Допълнителен протокол между ЕО и Конфедерация Швейцария от 09.06.1997 г. относно административна взаимопомощ в митническата област. Дори да се приема за основателен довода на касатора за липса на убедителни доказателства за плащане на договорената и декларирана стойност на автомобила, то не са налице предпоставките административният орган да пристъпи към прилагане на способите по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност. В оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74 § 2 от регламента е направена справка с системата МИС3А, като не е открита достатъчно изчерпателна информация, без обсъждане и прилагане като част от административната преписка на справките, не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Това твърдение на митническия орган подлежи на доказване във всеки конкретен случай по отношение на всеки от методите. Не са посочени нито разумните способи, които са използвани за формиране на посочената от митническия орган стойност на вноса за процесната стока по МД, нито в какво се състои тяхното съответствие с принципите, изброени в Споразумението за прилагане на член VII от Общото Споразумение за митата и търговията, в съответствие с изискванията за прилагане на този метод. На последно място, но не и по значение, оценителната експертиза, изготвена в административното производство, на базата на която, в крайна сметка, е определена митническата стойност, не посочва никакви конкретни информационни източници. В тази част на експертизата освен представените с митническата декларация документи са посочени : информационни бюлетини, ценови листи, интернет страници и др. Посочено е, пак без конкретизация, че подходът при извършване на оценката е на база на офертни цени на превозни средства, като всички аналози са в движение, за разлика от процесното МПС. Въз основа на така посочени информационни източници би могло да се определи произволна стойност на превозното средство, а експертното заключение няма как да бъде обсъдено съвкупно с доказателствата, въз основа на които е изготвено. При това, трудно е да се приемат за обосновани фактическите основания на митническия акт. Съгласно приетото от СЕС в т. 48 от решение от 09.06.2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, митническите стойности, определени чрез прилагане на тази разпоредба (чл. 31, § 1 МКО, съответстваща на чл. 74, § 3 МКС), трябва в максимално възможна степен да се основават на по-рано определяни митнически стойности, а методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на посочената разпоредба, трябва да бъдат описаните в членове 29 30, § 2 от Кодекса, но че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи е в съответствие с целите и разпоредбите на чл. 31 от посочения кодекс. По изложените съображения, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение, Административен съд Кюстендил е постановил правилен съдебен акт, който следва да остане в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,