Решение № 9043 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1429/2022 г.

Решение № 9043 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1429/2022 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез процесуалния представител гл. юрк. И. Попчева – Вътева против Решение № 472 от 17.12.2021 г., постановено по административно дело № 299/2021 г. на Административен съд Стара Загора, с което e: 1/. изменена Заповед за налагане на санкция №РД-2530-61/14.04.2021 г. на директора на Национална здравноосигурителна каса – София (НЗОК-София), в частта по т. 8, с която на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 422, ал. 1 и чл. 416, ал. 3 от НРД за медицински дейности за 2020-2022 г., на "МБАЛ - Чирпан" ЕООД, представлявана от управителя д-р Н. Тотев е наложена санкция "финансова неустойка" в размер 500 лева, за нарушение на чл. 30, т. 5 от НРД за МД 2020 – 2022 г., като намалява санкцията "Финансова неустойка" от 500 лева на 200 лева и 2/. отменена по жалба на "МБАЛ - Чирпан" ЕООД, представлявана от управителя д-р Н. Тотев, Заповед за налагане на санкция №РД-2530-61/14.04.2021 г. на директора на НЗОК - София, в частта по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и е необосновано. На основание чл. 209, т. 3 АПК се иска неговата отмяна, както и да се отхвърли жалбата на лечебното заведение срещу оспорения административен акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Многопрофилна болница за активно лечение - Чирпан" ЕООД, представлявана от управителя д-р Н. Тотев не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че изводите на първоинстанционния съд са обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд Стара Загора, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Стара Загора е била Заповед за налагане на санкции № РД-2530-61/14.04.2021 г. на директора на НЗОК – София, с която на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО, чл. 422, ал. 1 и чл. 416, ал. 4 от НРД за МД 2020-2022 г., на "Многопрофилна болница за активно лечение – Чирпан" ЕООД е наложена санкция "финансова неустойка" в общ размер от 4 000. 00 лева. От фактическа страна първоинстанционният административен съд е приел за безспорно обстоятелството, че между НЗОК – гр. София от една страна като възложител и "Многопрофилна болница за активно лечение - Чирпан" ЕООД от друга страна, като изпълнител, е сключен договор № 280802/25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Със Заповед № РД-25-59/10.02.2021 г. на управителя на НЗОК е наредено извършване на самостоятелна проверка на "Многопрофилна болница за активно лечение - Чирпан" ЕООД на основание чл. 72, ал. 2 и ал. 5 ЗЗО, със срок за извършване до 19.02.2021 г. вкл., видът на проверката е тематичен с поставена задача – "контрол по изпълнение на договора на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за МД за 2020-2022 г. ". Резултатите от проверката са обективирани в протокол №РД-25-59-1/26.02.2021 г., за който лечебното заведение е било надлежно уведомено. При проверката е съставен и протокол № РД-25-59-2/01.03.2021 г. за неоснователно получени суми. Констатирани са нарушения по чл. 293, ал. 3, т. 3 и чл. 385, ал. 1 от НРД за МД за 2020- 2022 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 5 ЗЗО, както и по чл. 30, т. 5 от НРД за МД за 2020 – 2022 година. Установено е, че са нарушени изискванията за работа с медицинска документация, визирана в част IV "Данни, попълвани при изписване на преминал през стационара пациент", блок "Преминал през лечебно заведение пациент" от "Указание за попълване на направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" на Приложение № 2 "Първични медицински документи" към НРД за МД за 2020 – 2022 г., както и неспазване на условията и реда за диагностика и лечение по клинични пътеки, в частта реквизити в издадена епикриза ( т. 1 – т. 7 ). В т. 8 е установено нарушение по чл. 30, т. 5 от НРД за МД 2020 – 2022 г., тъй като необосновано е поискано плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК. За извършените нарушения управителят на НЗОК е издал процесната заповед и е наложил санкцията, предвидена в чл. 416, ал. 4 от НРД за МД 2020-2022 г., като в процесния случай за всяко от нарушенията я е определил в размер от по 500 лева. При осъществения контрол за законосъобразност на административния акт по чл. 168, ал. 1 АПК и след обсъждане на приетите за установени факти по делото, релевантни за правния спор, Административен съд Стара Загора е отменил заповедта за налагане на санкции, в частта по т. 1 – 7 и е изменил размера на санкцията в частта по т. 8, като го е намалил. Изложил е аргументи и е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните норми. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. По т. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 6 и т. 7 от заповедта за налагане на санкции, "Многопрофилна болница за активно лечение - Чирпан" ЕООД е санкционирана за това, че в "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бланка МЗ- НЗОК № 7), респ. в епикриза, не са отразени придружаващи заболявания на ЗОЛ с ИЗ № 3252/2020 г., ИЗ № 3348/2020 г., ИЗ № 3054/2020 г., ИЗ № 3322/2020 г., ИЗ № 3053/2020 г. и ИЗ № 3029/2020 година. Видно от посочените ИЗ, здравноосигурените лица са били хоспитализирани през 2020 г. по КП № 104 "Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания - остро протичащи, с усложнения". Съгласно медицинската документация на ЗОЛ, всяко едно от тях е имало и придружаващи заболявания, но те са били отразени единствено в представените по делото амбулаторни листа, издадени от общопрактикуващ лекар. При правилно установени фактически обстоятелства, релевантни за правния спор, съдът е приложил неправилно разпоредбите на чл. 293, ал. 3, т. 3, чл. 385, ал. 1 НРД за МД за 2020- 2022 година. Според чл. 293, ал. 3, т. 3 НРД за МД за 2020 – 2022 г. при дехоспитализация изпълнителят на БМП предоставя на пациента епикриза с машинен текст, която се издава в три еднообразни екземпляра. Епикризата следва да съдържа придружаващи заболявания с изписано наименование на диагнозата с код по МКБ 10. От своя страна нормата на чл. 385, ал. 1 на НРД за МД за 2020 – 2022 г. сочи, че "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 7), "Медицинско направление за клинични процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 8) и "Медицинско направление за провеждане на клинични процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 8А) се изготвят съгласно изискванията и реквизитите, посочени в приложение № 2. Според това приложение първичните медицински документи, измежду които и направлението за хоспитализация, следва да съдържат необходимата медицинска информация, касаеща придружаващи заболявания на ЗОЛ, ако има такива. От анализа на приетите по делото относими доказателства, ценени поотделно и в своята съвкупност, се формира извод относно доказаност на нарушенията по чл. 293, ал. 3, т. 3 и чл. 385, ал. 1 от НРД за МД за 2020 – 2022 г., доколкото лечебното заведение не е оборило отрицателните фактически констатации на проверяващите, сочещи на липса на нормативно установеното съдържание на епикризата и медицинските направления, съгласно цитираните по-горе текстове от НРД за МД за 2020 - 2022 година. Спазването на изискванията на тези разпоредби е необходимо както за идентифициране на отчетената дейност, така и с оглед осъществяване на едно комплексно лечение за основното и придружаващите заболявания на пациента. Отделно от горното, според чл. 350 от НРД за МД за 2020 - 2022 г. Националната здравноосигурителна каса заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. Съобразявайки посоченото в тази разпоредба следва да се приеме, че направлението за хоспитализация е първичният документ, който се отчита в НЗОК при лечение на пациент, а придружаващите заболявания са част от комплексното лечение на пациента, поради което следва да бъдат изрично упоменати, вкл. и в епикризата. В този случай е налице нарушение на изискванията за работа с медицинска документация, визирани в част IV, Данни, попълвани при изписване на преминал през стационара пациент", блок "Преминал през лечебното заведение пациент" от "Указание за попълване на "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" на Приложение № 2 "Първични медицински документи" към НРД за МД за 2020-2022 г., както и неспазване на условията и реда за диагностика и лечение по клинични пътеки, в частта реквизити в издадена епикриза. Неправилно първоинстанционният съд счита, че този пропуск, сочещ на неизпълнение на чл. 293, ал. 3, т. 3 и чл. 385, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г., е несъществен и с оглед доказателствата по делото не ангажира отговорността на лечебното заведение. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че поради недоказаност на нарушението по т. 4 от заповедта, в тази си част същата е незаконосъобразна и следва да се отмени. По т. 4 от заповедта не е установено по надлежен ред от проверяващите, наличието на извършено нарушение. Приложеният по делото амбулаторен лист на стр. 49 от делото (гръб) касае лицето А. Спасова, което е различно от И. Колева, по отношение на чиято хоспитализация се сочи нарушението на чл. 293, ал. 3, т. 3 и чл. 385, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 година. Правилно, с оглед установения размер на санкцията по т. 8 от заповедта и липсата на мотиви от страна на органа защо същата се налага в този размер, съдът е достигнал до извод, че са налице основанията за определянето й в минимален размер на 200 лева, вместо 500 лева. Обосновани са мотивите на съда, че е извършено нарушението по чл. 30, ал. 5 от НРД за МД за 2020 – 2022 г., но при определяне на размера на санкцията органът е нарушил забраната по чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесния акт на администрацията, в съответните части по т. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 6, т. 7 е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна в частта по оспорването на т. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 6 и т. 7 от заповедта за налагане на санкции. В останалата си част решението е правилно. Предвид изхода на спора, касаещ частичното уважаване на касационната жалба и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на НЗОК разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,