Решение № 312 от 5.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1563/2011 г.

Решение № 312 от 5.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1563/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е по Глава ХХХIII от НПК - Възобновяване на наказателни дела, по искане на осъдените А. С. В. и Г. С. А., чрез надлежен пълномощник, за възобновяване на нохд. 947/2010 г. на РС - Пазарджик на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК по съображения за несъставомерност на деянията им, за неоснователен отказ от въззивната инстанция да събере и провери посочени от тях доказателства - свидетелските показания на Л. Б и К. С. В искането е наведено и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК - наложените наказания и на двамата осъдени са явно несправедливи защото несъответстват на извършеното от тях, освен това при налагане на пробацията е нарушен закона - чл. 42а, ал. 3 от НК, тъй като срокът надвишава максималния на това наказание. Искането е в алтернатива - или осъдените да бъдат оправдани, или делото да се върне на ..."втората съдебна инстанция за ново разглеждане.". Прокурорът е на становище, че искането е неоснователно и следва да остане без уважение. ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С влязлата в сила на 13.01.2011 г. присъда № 323 от 25.10.2010 г. по нохд. № 947/2010 г. на РС - Пазарджик А. С. В. и Г. С. А. са признати за виновни и осъдени по чл. 290, ал. 1 и чл. 54 от НК на по 1 (една) година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 НК по 4 (четири) години за това, че на 5.10.2009 г. първият пред съдия в РС - Пазарджик като свидетел устно и съзнателно затаил истина, а вторият при същите условия потвърдил неистина; на основание чл. 67, ал. 3 от НК съдът е постановил през изпитателния срок да търпят и пробационната мярка задължителни периодични срещи два пъти седмично с пробационен служител, като се позовал на чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК. При постановяване на присъдата и въззивното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са възможните и достатъчно доказателства за установяване по несъмнен начин на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Защитата и подсъдимите са се съгласили да бъдат заличени като свидетели С. и Б. в първоинстанционното производство и преди даване ход на делото пред въззивната инстанция не са възразили на отказа същите лица да бъдат призовани и разпитани като свидетели в тази инстанция. Във въззивната жалба не са посочени и за кои обстоятелства следва бъдат разпитани исканите за свидетели лица. Събраните в хода на делото доказателства са преценявани поотделно и в съвкупност, като направените изводи не противоречат на правилата на формалната логика и установената връзка и последователност между отделните обстоятелства. Обсъдени са противоречивите обяснения на двамата подсъдими и свидетелските им показания по делото срещу приятеля им У., на когото са искали да помогнат да избегне отговорност за причиненото на Б. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Мотивите на присъдата и решението съответстват на изискванията по чл. 305, ал. 3 и чл. 339 от НПК. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно - В. и А. са осъществили от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК - като свидетели пред съд, първият устно и съзнателно затаил истина, а вторият при същите условия потвърдил неистина. Доводите за явна несправедливост на наложените им наказания са също неоснователни, защото в случая не е налице очевидното несъответствие между извършеното престъпление и наложеното на всеки от подсъдимите наказание. Неоснователни са и доводите за нарушение на закона с постановяване на пробационнатта мярка за целия период на изпитателния срок, защото в случая тя не е част от наказанието пробация, а е съпътстваща мярка за възпитателно въздействие спрямо двамата подсъдими, предвидена изрично в чл. 67, ал. 3 от НК. В тази част ВКС констатира противоречие, което е отстранимо в производство по тълкуването на влязлата в сила присъда при изпълнението й - чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК. Постановено е на основание чл. 67, ал. 3 от НК осъдените да изтърпят мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК, която е описана като задължителни периодични средства с пробационен служител, а всъщност е мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК. По изложените съображения съдът,