Решение № 12935 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7286/2015 г.

Решение № 12935 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7286/2015 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - Добрич, подадена чрез гл. юрисконсулт Цонева, срещу решение № 57 от 11.05.2015 г., постановено по адм. дело № 651/2014 г. по описа на Административен съд - Добрич. В жалбата се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение и се иска отмяната му. В съдебно заседание касационният жалбоподател редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - Николай Великов Няголов, чрез депозиран до съда писмен отговор, подаден от пълномощника му адв. Димитрова, претендира неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на направените пред касационната инстанция съдебно деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 30/25.11.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на Няголов срещу разпореждане № 5611937949/17.09.2014 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Добрич и е върнал делото като преписка на ТП на НОИ - Добрич за ново произнасяне, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на оспореното съдебно решение. С разпореждане № 5611937949/17.09.2014 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Добрич на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО (Преходни и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване) и чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Николай Великов Няголов, по съображения, че лицето няма сбор от 15 години осигурителен стаж от първа и втора категория труд, а има сбор от 13 години, 05 месеца и 08 дни към дата на подаване на заявление - 22.07.2014 г., както и че към тази дата Няголов не е навършил изискуемите от чл. 62 от КСО 63 години и 08 месеца. За да отмени оспорения административен акт, въз основа на изслушаните свидетелски показания и назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и на данните по делото, първоинстанционният съд е приел, че извършваната от Няголов дейност, като "монтьор" в РПС - Добрич за периода от 1.07.1991 г. до 01.11.1995 г. отговаря по тежест и вредност на труда на лицата, които са упражнявали труд по т. 26 от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.). Така постановеното решение е правилно. От данните по делото се установява, че Николай Няголов е подал заявление вх. № МП- 9501 от 22.07.2014 г. до директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Добрич с искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. С разпореждане № 5611037949 от 17.09.2014 г. му е отказано отпускането на поисканата пенсия, тъй като е прието, че към датата на подаване на заявлението Няголов не е имал навършена възраст 63 години и 08 месеца и е положен стаж от първа категория - 09 г. 01. мес., от втора категория - 04 г. 04 мес. 08 дни и от трета категория - 22 г. 07 мес. 14 дни, превърнат в трета категория се равнява на общ трудов стаж - 43 г. 02 мес. 14 дни. Установено е от пенсионния орган, че сборът от трудов стаж и възраст на заявителя е 100 г. 11 мес. 03 дни. Въз основа на така определения трудов стаж ръководителят на отдел "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Добрич е определил, че Николай Няголов няма изискуемите 15 години трудов стаж при условията на първа и втора категория труд и не следва да му се отпуска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. С решение № 30 от 25.11.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич жалбата против разпореждането е отхвърлена. За да постанови този резултат по-горестоящият административен орган се е мотивирал с това, че заявителят няма необходимия трудов стаж, положен при условията на втора категория труд, тъй като за периода от 1.07.1991 г. до 1.11.1995 г. от приложеното УП-3 № ЧР-08-83 от 16.08.2012 г., издадено от Областно пътно управление - Добрич, се установява, че трудът му на длъжността "монтьор" е бил в сектор "поддържане", а не в сектор "строителство", каквото е изискването на т. 26 от ПКТП (отм.). В производството пред първата инстанция е представено потвърдително писмо изх. № ЧР-08-126/18.11.2014 г. от ОПУ-Добрич, в което е посочено, че от 1.07.1991 г. до 31.08.1993 г. Няголов е работил като "монтьор" в звено "Работилница" към Районна пътна служба - Добрич и е осигуряван за този период при условията на втора категория труд, с начислен процент за ДОО - 45%, а за периода от 1.09.1993 г. - 1.11.1995 г. е осигуряван за трета категория, с начислен процент за ДОО - 35%. По делото е приложено и писмо от 23.07.1991 г., с което са дадени указания на Районно управление "Социално осигуряване" - Перник, строително - монтажните работници от направление "Строителство" при пътните управления в страната да бъде категоризиран от втора категория по т. 26 от ПКТП (отм.) и осигурителната вноска да бъде 45%, а трудът на работниците от направление "Поддръжка" при пътните управления да бъде категоризиран по т. 66 от ПКТП (отм.) - трета категория. От писмо № 224-00-7 от 11.05.1995 г. Главно управление "Социално осигуряване" е дало указания, че до 1.06.1993 г. работниците от пътните управления в системата на ГУП в отделите по строителство и извършващи строително-монтажна дейност на обекти по проекто-сметни документации се пенсионират по т. 26 от ПКТП (отм.), като в това число влизат и машинистите на всички видове строителни и пътни машини. Посочено е още, че предвид разпореждане № 25 от 27.04.1993 г. на Министерски съвет и отделянето на строителните звена в еднолични търговски дружества с ограничена отговорност с държавно имущество, работниците и служителите, които не са преминали в тези дружества, и основната им дейност е поддържане на пътната мрежа следва да бъдат пенсионирани по т. 66 от ПКТП (отм.) - при трета категория труд. В първоинстанционното производство са представени и допълнителни споразумения към трудовия договор на Николай Няголов, от които е видно, че на от 5.07.1991 г., той е преназначен на длъжността "монтьор", като при производствена необходимост следва да изпълнява и длъжностите "шофьор" и "машинист" и са му определени 35 лв. за вредни условия на труд, с допълнително споразумение № 2666, считано от 26.09.1991 г. Няголов е преназначен на длъжността "автомонтьор", като при производствена необходимост да изпълнява длъжността "работник" и са му определени 50 лв. за вредни условия на труд, а с допълнително споразумение № 794, считано от 1.06.1993 г., е променено възнаграждението на жалбоподателя, като при производствена необходимост е предвидено да изпълнява машинист ротор и са му определени 50 лв. за вредни условия на труд и още 85 лв. при изпълнение на длъжността "машинист ротор". В заповед № РД-09-38 от 4.07.1991 г. е посочено, че Николай Няголов следва да бъде преназначен на длъжността "монтьор" към звеното в РПС - Добрич, но не е посочено това звено да е по поддръжка. От приложената производствена характеристика на Пътно управление - Добрич пък се установява, че същото е специализирано предприятие за изграждане на нови пътища, основен, среден ремонт и поддръжка на пътни артерии. В съдебно заседание, проведено на 10.03.2015 г. е разпитан свидетелят Димитър Димитров, който е бил технически ръководител и началник на район към ОПУ - Добрич в периода 1991 г. - 1993 г., като от неговите показания се установява, че Няголов е бил монтьор, който е ремонтирал пътностроителните машини, като освен в работилницата, е извършвал ремонтите и на пътя, и е изпълнявал и други длъжности, когато няма достатъчно персонал. Изложил е още, че монтьорите са работили и в събота и неделя, и са ги викали от вкъщи да извършват ремонти на пътя с подвижната работилница. Свидетелят е заявил, че се е налагало да ги качват на ротори и по 4 дни не се прибирали от работа, а през зимата са ремонтирали снегопочистващите машини на мястото, на което се е повредила съответната машина. По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза от заключението, на която се установява, че предвид данните в допълнителните споразумения към трудовия договор на Няголов и ведомостите за заплати, трудът му трябва да бъде категоризиран, като такъв от втора категория за периода от 1.07.1991 г. до 31.08.1993 г., тъй като е осигуряван за втора категория труд, а за периода от 1.09.1993 г. до 1.11.1995 г. са му начислявани процент за ДОО - 35 % - за трета категория. Вещото лице е изчислил, че в случай, че стажът на Няголов за периода от 1.07.1991 г. до 31.08.1993 г. бъде признат за такъв от втора категория, той ще има 6 години, 08 месеца и 29 дни трудов стаж от посочената категория. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че неправилно административният орган е издал административният акт, без да изясни фактите и обстоятелствата, които са от значение за случая. Директорът на ТП на НОИ - Добрич се е позовал единствено на УП-3 № ЧР-08-83 от 16.08.2012 г., издадено от Областно пътно управление - Добрич, в което е отбелязано, че Няголов в процесния период е изпълнявал длъжността "монтьор" в РПС - Добрич - поддържане. В същото УП-3 не е направено предложение за категоризиране на труда, за разлика от длъжностите, посочени в предните периоди. Съгласно т. 26 от ПКТП (отм.), втора категория е трудът на строително-монтажните работници (без дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия, работници по подови покрития и настилки, строителен бояджия, тапетаджия и фаянсаджия), работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност (включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт), във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство, монтаж на машини и електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации. От представената по делото производствена характеристика на Пътно управление - Добрич се установява, че то е специализирано предприятие за изграждане на нови пътища, основен, среден ремонт и поддържане на пътни артерии, като под т. 14 е посочено, че извършва и текущ ремонт и поддържане на пътно-строителна техника и автомобили, каквато дейност е извършвал ответникът по касация, считано от 5.07.1991 г. Преназначаването на Няголов на длъжността "монтьор" е в резултат на заповед № РД-09-38 от 4.07.1991 г. на началника на Пътно управление - Добрич, с която е наредено персонала на ТСИ - Добрич да бъде преназначен, като за Няголов е предвидена позицията "монтьор към звеното в РПС - Добрич". Видно от вътрешните правила за организацията на работната заплата в Пътно управление - Добрич, бригадата в звено РПС - Добрич се грижи за цялостното поддържане на държавната пътна мрежа. От допълнителните споразумения, приложени по делото, на Няголов са му заплащани допълнителни възнаграждения в размери от 35 до 85 лева за условията на труд, в които работи, от което може да се направи обоснован извод за по-голяма тежест и вредност на извършаната от него дейност. От свидетелските показания на Димитър Димитров се установява, че в периода 1991 г. - 1993 г. Няголов е извършвал ремонт на пътностроителните машини предимно на мястото, където се е осъществявала строителната дейност, като е използвал подвижната работилница. В работилницата към РПС - Добрич е ремонтирал предимно автомобили "ГАЗ". Установено е също, че Николай Няголов е извършвал и друга работа, за която няма персонал, извършвал е дейност и в почивни дни и е имало случаи, в които е работел по 4 дни без почивка. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че размерът на внасяните осигурителни вноски не е предпоставка за категоризиране на труда в процесния период от 1.07.1991 г. до 31.08.1993 г., като такъв от втора категория, но с оглед всички обстоятелства по делото може да се направи извод, че ответникът по касация е работил непосредствено на строителните обекти на Пътно управление - Добрич. Съгласно т. 67 от ПКТП (отм.), трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. В случая от данните по делото може да се направи обосновано предположение, че положеният от Няголов труд в периода от 1991 г. до 1993 г. е положен при тежки условия на труд, като се вземе предвид показанията на разпитания свидетел и сумите, получавани от ответника през процесния период за вредни условия на труд. Предвид изложеното трудът на Няголов за периода от 1.07.1991 г. до 1.11.1995 г. на длъжността "монтьор", следва да бъде признат за втора категория при условията на т. 26 от ПКТП. По делото не са представени допълнителни споразумения за труда на ответника по касация след 31.08.1993 г., поради което не може да бъде определено, в какво се състои разликата в дейността му на същата длъжност, като се има предвид осигурителните вноски, които са му начислявани за трета категория труд след посочения период. С оглед изчисленията на вещото лице, обаче, признавайки трудът, положен за периода от 1.07.1991 г. до 31.08.1993 г. за такъв от втора категория, осигурителния стаж от посочената категория е в размер на 06 години, 06 месеца и 08 дни, поради което при събирането му с труда от първа категория - 09 години 01 мес. 00 дни, съгласно разпоредбата на § 4, ал. 5 от ПЗР на КСО, към дата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия, условието на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за наличие на 15 години осигурителен стаж при условията на първа и втора категория труд е изпълнено и той е бил субект на правото на ранно пенсиониране. След като не е признал въпросният трудов стаж за втора категория труд и не е изследвал случая с оглед изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК - без да са изяснени всички факти и обстоятелства, пенсионният орган е допуснал нарушение на административно производствените правила и е издал административния акт в противоречие с материалноправните разпоредби. Последното е установено от първоинстанционният съд, тъй като пред него жалбоподателят е ангажирал съответните доказателства, изслушани са свидетелски показания, установяващи условията, при които е работил Няголов и е изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Не би могло да се кредитира и касационното оплакване за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са касаторовите твърдения за необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, съображенията, за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Поради изложеното правилно Административен съд - Добрич е отменил решение № 30/25.11.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на Няголов срещу разпореждане № 5611937949/17.09.2014 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Добрич и преписката е върната на ТП на НОИ - Добрич за преценка на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въпреки този изход на спора, заявеното от ответника искане за присъждане на съдебно - деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, не следва да бъде уважено, тъй като няма данни за заплащане на посочените разноски. По делото не е представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно, че Николай Няголов е заплатил възнаграждение на адв. Димитрова за изготвяне на писмен отговор по касационна жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,