Решение № 5620 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6081/2018 г.

Решение № 5620 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6081/2018 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", подадена чрез юрк. М. В., и по касационна жалба на М. Харакчиев срещу решение № 1668 от 14.03.2018 г., постановено по адм. дело № 1699/2017 г. по описа на Административния съд – С.-град. П. делото е подадена и молба-уточнение от служебния защитник на Харакчиев – адвокат К. С.. В двете касационни жалби се сочи неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД"ИН") обжалва и иска от съда да отмени решението в осъдителната част и да отхвърли изцяло предявения иск. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касаторът М. Харакчиев обжалва и иска от съда да отмени решението в отхвърлителната му част и да уважи изцяло исковата му претенция, като му присъди исканото обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са депозирани в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на ГД"ИН" е основателна, а тази на М. Харакчиев е неоснователна поради следните съображения: Предмет на разглеждане пред Административен съд – С. З. е била искова молба, подадена от М. Харакчиев, изтърпяващ наказание "доживотен затвор без замяна" в затвора в [населено място], насочена срещу ГД"ИН", с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва считано от 10.02.2014 г. за периода 21.05.2012 г. – 04.03.2014 г., за които е посочено, че са настъпили в резултат на отменен с влязло в сила съдебно решение мълчалив отказ на началника на затвора в гр. С. да се произнесе по жалба с рег. № 2273 от 14.05.2012 година. Ищецът е посочил, че с отменения мълчалив отказ са му били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в разочарование, угнетеност и огорченост, гняв, стрес, безсъние, депресивни състояния, както и възмущение и срив в доверието му към началника на затвора в гр. С. за времето, за което административният орган е трябвало да се произнесе по жалбата му – т. е. в периода 21.05.2012 г. до 04.03.2014 г. От фактическа страна, съдът е установил, че ищецът е пребивавал периодично на територията на Затвора гр. С. във връзка с участие в съдебни дела, като от страна на ответника е представена справка, съгласно която се установява, че конкретно за исковия период Харакчиев се е възползвал от правото си за престой на открито, съгласно утвърден график на началника на затвора, определен за настанените в 1-ва група лишени от свобода, както и лишените от свобода чужда делегация с присъди доживотен затвор. Установено е, че с молба вх. № 2273 от 14.05.2012 г. ищецът е поискал информация от началника на Затвора гр. С. относно провеждането на престой на открито в Затвора гр. С. по отношение на лишените от свобода, които пребивават там по "чужда делегация". Поради непредставен отговор от страна на началника на Затвора гр. С., Харакчиев е оспорил мълчалив отказ на началника на Затвора - гр. С. да го запознае с издаден от него административен акт, въз основа на който е наредено лишените от свобода "доживотен затвор" в режим на "чужда делегация" и настанени в 1-ва група за периода 12.04.2013 г. - 16.05.2012 г. да провеждат престой на открито в каре № 4 в СЦЗ въвв ръзка с което оспорване било образувано адм. д. № 5471/2012 година по описа на АССГ. Установено е, че оспореният мълчалив отказ е бил отменен с решение № 692/10.02.2014 г. по адм. дело № 5471/2012 г. по описа на АССГ като след решението, ищецът е получил исканата информация. За изясняване на обстоятелствата по делото, съдът е събрал поисканите от ищеца гласни доказателства от един свидетел, който е разпитан от РС - С. З. при условията на изпълнение на съдебната поръчка. Разпитът е отразен в протокол от публично съдебно заседание от 11.10.2017 г. Свидетелят е посочил, че по време на исковия период Харакчиев ежедневно е настоявал да получи информация и да разбере защо началникът на Затвора гр. С. го е поставил в клетка, наричана "маймунарник", тъй като в тази клетка са поставяни дисциплинарно наказаните и психично болните. Съдът е посочил, че свидетелските показания са в смисъл, че поради неполучаването на отговор, в ищеца започнали да се проявяват силни и интензивни по своя характер, с трайни отражения във времето негативни чувства, емоции и състояния на огорчение, притеснение, чувство на угнетеност, нервност, напрегнатост, гняв – бил огорчен и разочарова от това, че началникът на Затвора гр. С. не му предоставя исканата от него информация. След получаването на отговора от страна на началника на Затвора гр. С., Харакчиев станал отново весел и жизнерадостен. От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е формирал извод за частична основателност на иска. Приел е, че по делото безспорно е доказано наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт – мълчалив отказ на началника на Затвора гр. С. да предостави на Харакчиев търсената от него информация. Съдът е приел, че въз основа на свидетелските показания, събрани по делото може да се приеме, че ищецът е претърпял сочените от него вреди. Съдът е обосновал извода си и с обстоятелството, че провеждането на престой на открито е едно от основните права, предоставени на лишените от свобода, уредено в чл. 71 от ППЗИНЗС, поради което получаването на информацията относно реда, времето и мястото на провеждане на престоя на открито в Затвора гр. С., е била от голямо значение за ищеца, с оглед честото му настаняване в този затвор. Въз основа на посоченото, и съобразявайки както нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, така и видът, интензитетът, обемът и продължителността на търпените от Харакчиев неимуществени вреди, съдът приел в заключение, че не е доказано понесените от ищеца вреди да са се отразили върху здравето му, като също така Харакчиев нито е твърдял, нито е представил доказателства, че през посочения период е бил лишен или е било ограничено правото му на престой на открито, поради което осъдил ГД"ИН" да заплати на М. Харакчиев обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 250 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2014 г. до окончателното заплащане на сумата. В останалата част, а именно до пълния предявен размер на претенцията от 2000 лева, искът е отхвърлен. Настоящата съдебна инстанция преценява следното по касационните жалби. По касационната жалба на ГД"ИН": Касационната жалба е основателна. Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че ищецът е понесъл вреди от мълчаливия отказ на началника на Затвора - гр. С. за произнасяне по жалбата на Харакчиев с рег. № 2273 от 14.05.2012 година. За да формира извода си по този въпрос, съдът е кредитирал събраните по делото свидетелски показания. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита обаче, че съдържанието на свидетелските показания не е достатъчно, за да обуслови извода, формиран от съда. От показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че ищецът се е интересувал от това, дали е получен отговор по жалбата му до началника на Затвора - гр. С.. Свидетелят е бил очевидец на въпросите, задавани от ищеца към надзиратели и инспектори в затвора по мястото на пребиваването му. От показанията се установява също така, че свидетелят е имал възможност да вижда и е виждал ищеца в състояние на напрегнатост, огорчение, притеснение и гняв. Показанията на свидетеля, които са дадени през 2017 година не носят информация, от която може да се заключи категорично, че той обективно си спомня емоционалното състояние на ищеца по време на процесния период. От съдържанието на показанията на свидетеля не може да се направи и еднозначния извод, че връзката, която той прави между емоционалното състояние на ищеца и очакваната, но неполучена от последния информация от началника на Затвора-гр. С. е налице, а не е само плод на субективната преценка на този свидетел По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че макар и допустими, информацията от свидетелските показания на разпитания по делото свидетел, не е достатъчна, за да обоснове категоричния извод, че през исковия период ищецът е претърпял съществени негативни емоции, в резултат именно на въпросния мълчалив отказ на началника на Затвора-гр. С.. По този въпрос, изводът, формиран от първоинстанционния съд е необоснован, поради което като е уважил частично иска, съдът е постановил неправилно решение в тази част, което следва да се отмени, а вместо това искът се отхвърли изцяло. По същите съображения, за недоказаност на твърдяната вреда, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като неоснователна касационната жалба на Харакчиев, поради което решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част следва да се остави в сила. Въпреки изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател -ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова не следва да се присъжда. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, които се явяват специални разпоредби по отношение на чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение