Решение № 237 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5900/2012 г.

Решение № 237 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5900/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на митница Пловдив против решение № 675 от 21.03.2012 г., постановено по адм. д. № 2592/2011 г. от Пловдивския административен съд. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведеното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Ответникът в касационното производство - "Гамакол" ЕООД не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за частична основателност на касационната жалба. Изразява се становище, че съдът е следвало да обсъди валидността на удостоверението с оглед наличието на всички законоустановени предпоставки за издаването му и едва след това да преценява законосъобразността на атакуваното решение. Прокурорът поддържа, че след отмяна на решението, делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, като подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е решение № 1491/09.09.2011 г. на началника на митница Пловдив, с което е прекратено действието на удостоверение на освободен от акциз краен потребител с № BG003000E0088/05.04.2011 г., издадено на "Гамакол" ЕООД, предвид разпоредбата на чл. 91 от ППЗАДС и поради факта, че стоките с търговско наименование - разтворител АМВ и МРТ попадат в обхвата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, които по смисъла на чл. 2, т. 3 от ЗАДС са акцизни стоки. Административният съд е отменил решението на митническия орган приемайки, че не са налице основанията на чл. 21 от ППЗАДС при наличието на които може да се прекрати действието на издадено удостоверение на освободен от акциз краен потребител. Съдът е приел, че след издаване на удостоверението, не са настъпили факти, които да доведат до прекратяване на действието му. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема следното: Фактическата обстановка не е спорна и тя правилно е установена по делото. "Гамакол" ЕООД е имал издадено удостоверение на освободен от акциз краен потребител от 04.05.07 г. за използване на енергийни продукти за производство на разтворители и разредители на лакобояджийската и печатарската промишленост. Съгласно промяна в чл. 16, ал. 2, т. 8 от ППЗАДС в сила от 05.10.2010 г. удостоверението трябва да съдържа търговско наименование и код по КН на произвежданите продукти. Предвид тази промяна, ТМУ Пловдив уведомява дружеството с писмо от 20.01.2011 г. за представяне на документи и информация с оглед издаване на ново удостоверение. "Гамакол" ЕООД представя искане вх. № 2600-0292/04.02.2011 г. за издаване на ново удостоверение на освободен от акциз краен потребител, като прилага исканите документи и информация, посочвайки и кода на произвежданите продукти по КН, а именно - КН 38140090. Митническият орган прекратява действието на старото удостоверение за регистрация на освободен от акциз краен потребител № BG003000Е0029/04.05.2007 г. Митническият орган посещава производствените помещения на дружеството и са взема проби за анализ на суровината и на продуктите, които проби изпраща до ЦМЛ за анализ. На жалбоподателя е издадено удостоверение на освободен от акциз краен потребител № BG003000E0088/05.04.2011 г. съгласно което се освобождава от облагане с акциз енергиен продукт - минерален терпентин с код по КН 27101121, който "Гамакол" ЕООД следва да използва при производството на неакцизни стоки - разтворители (АМБ, МРТ) с код по КН 38140090. През м. 06.2011 г. са готови пробите в ЦМЛ. Експертното становище е, че разторителите се класират в тарифна позиция 2710. Предвид резултатите от митническите лабораторни експертизи и становището на експертите от ЦМУ, продуктите попадат в обхвата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗАДС и по смисъла на чл. 2, т. 3 от ЗАДС са акцизни стоки. При така установена фактическа обстановка съдът е направил обоснован и верен извод, че не е налице нито едно от законоустановените основания при наличието на които се прекратява действието на удостоверението. Тези основания са визирани в разпоредбата на чл. 24 от ЗАДС съответно чл. 21, ал. 2 от ППЗАДС. Видно от разпоредбите на закона е, че законодателят е предвидил по-обхватен контрол при издаване на удостоверението в това число и проверка чрез вземане на контролни проби от продуктите. Тоест, резултатите от процесните проверки на ЦМЛ са от значение за издаване на удостоверението, но те не са предпоставка за прекратяване на действието му, тъй като не могат да бъдат подведени под нито една от законоустановените хипотези за това. Не могат да бъдат споделени съображенията на прокурора, според който съдът е следвало да прецени валидността на издаденото удостоверение. Инцидентният контрол за валидност на административен акт, различен от обжалвания, не е задължение за съда при липса на довод в тази насока от някоя от страните по спора. Този контрол според настоящия съдебен състав е и недопустим, тъй като засегнатите от нищожния административен акт лица разполагат с възможността, предоставена им от закона да искат от съда прогласяването му за нищожен и тази правна възможност не е ограничена със срок. Органът, издал нищожния акт, разполага пък с възможността да го отмени по реда на чл. 99, т. 1 от АПК. Воден от горните съображения, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно, което обосновава потвърждаването му. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд