Решение № 13671 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 582/2011 г.

Решение № 13671 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 582/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Васил Диянов Георгиев, с ЕГН: ХХХХХХХХХ и с адрес гр. Пловдив, бул. "България", № 16, ет. 2, ап. 4, подадена чрез адв. Б. Стоянов против решение № 1634/26.11.2010 г. на Пловдивския административен съд, ХVI състав, постановено по адм. д. № 749 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на Д. Георгиев срещу РА № 160901332/12.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с Решение № 166/16.03.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП и лицето е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 895,05 лева. От съдържанието на жалбата може да се извлече касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът счита, че решението е в нарушение на чл. 168, ал. 5 вр. с ал. 1, чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Твърди, че правото на възстановяване възниква независимо от обстоятелството, че придобиващото лице не е регистрирано по закона, което не начислява, а внася данъка. Цитираната разпоредба на чл. 168, ал. 5 ЗДДС регламентира специален ред за възстановяване, който се прилага с подаване на декларация по ал. 2, като дори и това да не е направено, както в случая, би се стигнало до нулева тежест. Административният съд определил неправилно данъчната основа, включвайки в нея и заплатения в Германия ДДС. Смисъла на закона е да не се достига до двойна данъчна тежест за лицето. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на VIII отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. От фактическа страна е установено, че с фактура № 21213661/01.02.2008 г. Васил Георгиев е закупил от доставчика AUDI ZENTRUM BERLIN - Германия л. а. марка "Ауди А 5 2,7 ТDI", представляващ ново превозно средство. Основните характеристики на автомобила са следните: обем на двигателя - 2598 куб. см., мощност - 140 киловата, дата на първа регистрация - 02.04.2008 г. Във връзка с покупката е издадено и кредитно известие от 30.01.08 г. за определена отстъпка. Общата стойност на автомобила е 44 138,40 евро с левова равностойност от 86 327,20 лева. Сумата е платена по банков път. На 02.04.2008 г. автомобилът е регистриран в КАТ - Пловдив на името на купувача. При ревизията приходният орган е констатирал, че автомобилът отговаря на изискването за ново превозно средство по см. на § 1, т. 17, б. "в" ДР на ЗДДС, като според ревизиращият орган жалбоподателят е осъществил ВОП с дата на събитието 01.02.2008 г. Това означава, че до 14.03.08 г. В. Георгиев е трябвало да декларира придобиването, съответно да внесен дължимия ДДС, което той не е направил. Поради това приходният орган е начислил ДДС в размер на 17765,44 лв., определен върху данъчна основа от 88827,20 лева. Тя е изчислена по следния начин: 86327,20 лв., представляващи покупната цена; 2500 лв., представляващи дължимия акциз. За закъснението при начисляване на данъка е начислена лихва в размер на 4487,19 лева. По делото е изслушано заключението по ССчЕ, изготвено от вещото лице Т. Райчев, което не е оспорено от страните и е кредитирано от съда. Според заключението няма доказателства В. Георгиев да е бил регистриран по ЗДДС, жалбоподателят е платил ДДС в размер на 7 047,31 евро в Германия при ставка от 19%, липсват документи за възстановяване на данъка, данъчната основа е формирана, като към покупната цена е включен и ДДС. Според вещото лице ако от процесното данъчно задължение се извади платения ДДС в Германия, то тогава дължимия ДДС ще бъде в размер на 3 982,10 лева и лихва в размер на 1 005,80 лева. Съдът е приобщил като доказателства, представените документи, включително в превод. При така установените факти съдът е направил изводи за следното: На 01.02.2008 г. е възникнало данъчно събитие, като той е разграничил ВОД по см. на чл. 7, ал. 2 и ВОП съгласно чл. 13, ал. 2 ЗДДС. Прието е, че жалбоподателят има задължението за внасяне на данъка, защото за него той е станал изискуем и лицето е фактическият му платец. Посочено е, че доколкото В. Георгиев е извършил инцидентно ВОП, същият няма право на приспадане на данъка, тъй като не формира резултат за данъчния период, след като не е субект, регистриран по закона. Съгласно чл. 101, ал. 1 ППЗДДС нерегистрираното по закона лице, извършващо ВОП на ново превозно средство, е длъжно да декларира придобиването, като подаде декларация по образец. Дължимият за ВОПа данък се внася от същото лице в 14 - дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е данъкът за придобиването. В процесния случай жалбоподателят е осъществил ВОП, но не е подал гореописаната декларация. Съдът се е мотивирал още в решението си, че при определяне на данъчната основа следва да се спазят правилата на чл. 64 ЗДДС вр. с чл. 26 от закона, без да извади от данъчната основа размера на платения данък. Счел, е че приходният орган е приложил законосъобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗДДС, увеличавайки данъчната основа с всички други данъци и такси, включително с акциза, който е дължим за доставката. Анализирана е и разпоредбата на чл. 91, ал. 2 от закона. Обжалваното решение е неправилно в частта, отхвърляща жалбата на В. Георгиев за сумата в размер на 13 783,34 лв., представляваща разликата между дължимия ДДС в размер на 3 982,10 лв. и определения за внасяне с РА ДДС в размер на 17 765,44 лв., а така също за сумата в размер на 3 481,39 лв., представляваща разлика между дължимата лихва от 1 005,80 лв. и определената с акта лихва в размер на 4 487,19 лева, като и за част от присъдените разноски. В тази част съдебното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. В останалата част първоинстанционното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Фактите по делото са подробно установени и не се налага да бъдат изследвани отново. В. Георгиев е извършил ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗДДС на ново превозно средство. Разпоредбата на чл. 168 от цитирания закон е специална, тъй като предвижда подаване на декларация от извършителя на ВОП. За дружеството, издало в Германия фактура на Георгиев е възникнала ВОД, поради което неговата фактурата е трябвало да бъде без ДДС, ако разбира се германското дружество е било уведомено от лицето, че автомобилът ще бъде транспортиран за РБ. При положение, че данък е заплатен в Германия, същият може да се претендира за възстановяване в Германия, но не и от българската данъчна администрация. В този смисъл оплакванията на касатора, че незаконосъобразно му е начислен ДДС в РБ е неоснователно и не кореспондира с установените по делото факти. В тази част първоинстанционното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Настоящият касационен състав счита обаче, че административният съд е определил незаконосъобразно данъчната основа, включвайки в нея и размера на ДДС, заплатен в Германия. В процесната хипотеза е приложима нормата на чл. 26, ал. 2 ЗДДС. Това означава, че данъчната основа се определя на базата на всичко, включващо възнаграждението, получено от или дължимо от доставчика във връзка с доставката от получателя или от друго лице, определено в левове или в стотинки, без данъка по този закон, респективно без ДДС. В същия смисъл е постановена съдебна практика (решение № 2204/14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7651/2010 г., I о., решение № 2637/22.02.11 г. на ВАС по адм. д. № 11591/10 г., I о., решение № 9173/23.06.11 г. на ВАС по адм. д № 1209/11 г., I о., решение № 11057/05.08.11 г. на ВАС по адм. д. № 14302/10 г., I о., решение № 4965/08.04.11 г. на ВАС по адм. д. № 15041/10 г., I ). Съразмерно на защитения интерес и след компенсация съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция на Д "ОУИ" - гр. Пловдив в размер на 412 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 1, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на VIII отделение