Решение № 2856 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1299/2015 г.

Решение № 2856 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1299/2015 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 3.12.2014 г. по адм. д. № 488/2014 г. Административен съд София - област е отхвърлил жалбата на Христо Костов Янакиев, Радост Кирилова Янакиева и Милка Костова Вукова срещу заповед № ЛС-01-1208/31.08.1989 г. на председателя на Общински съвет Самоков. Решението се обжалва с касационна жалба от Христо Костов Янакиев, Радост Кирилова Янакиева и Милка Костова Вукова. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Отвеникът по касационната жалба община Самоков я оспора. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Административен съд София - област заповед на председателя на ИК на ОС Самоков е одобрено изменение на дворищната регулация на парцели I - 1160 и II-753 от кв. 57 по плана на с. Говедарци на основание чл. 93 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ), отменен. Жалбоподателите са поискали прогласяване на нищожността й, тъй като заповедта била издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Собствениците на парцелите не били направили искане за изменение на регулацията така, както е предвидено в чл. 93 ППЗТСУ (отм.) Административен съд София - област е приел, че заповедта не е нищожна, тъй като е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на изискванията на процесуалния и материалния закон. Приел е, че дори и да са допуснати такива нарушения, те не опорочават акта до степен на нищожност, а могат да бъдат основание за неговата унищожаемост. При постановяване на решението Административен съд София - област не е допуснал нарушение на закона. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 93, ал. 5 ППЗТСУ (отм.), в редакция към момента на издаване на заповедта, този орган е председателя на изпълнителния комитет на съответния общински съвет. С изменението на ППЗТСУ от 1995 г. компетентния орган е кметът на общината. Административен съд София - област не е допуснал нарушение, като не е изследвал автентичността на подписа на административния орган, нито е дал указания в този мисъл на ответника по делото община Самоков. В жалбата си срещу заповедта искането за обявяване на нищожност на същата е обосновано само и единствено със съществено нарушение на процесуалните правила, което се изразява в липса на съгласие на собствениците за изменение на дворищната регулация. Липсват твърдения за това, че подписът на органа, издал, заповедта, не е автентичен. Законосъобразно и обосновано Административен съд София - област е приел, че актът е издаден в предвидената от закона форма и при изпълнение на материалните и процесуални изисквания на закона. В чл. 95, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) е предвидена възможност за изменение на влязъл в сила дворищнорегулационен план по заявление на собствениците на имотите с нотариална заверка. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че процедурата по издаване на акта е спазена Представени са заявленията на собствениците на имотите, засегнати от изменението на дворищнорегулационния план. Подписите на заявленията им са нотариално заверени. Автентичността на подписите е установена и със съдебно - почеркова експертиза. Волята на собствениците е ясно изразена в заявленията и тя е за изменение на дворищната регулация така, както е направено с оспорената заповед. Извлечението от регистъра за заверките очевидно се отнася до друга молба на част от съсобствениците, подписите върху която са били заверени на 4.08.1989 г., а не на 7.08.1989 г., на която дата са заверени подписите на заявлението на Христо Янакиев и Георги Янакиев с изричната воля за изменение на регулацията. Решението на Административен съд София - област е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд