Решение № 10601 от 5.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3965/2014 г.

Решение № 10601 от 5.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3965/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Владимир Валериев Харалампиев от гр. София чрез процесуалния му представител адв. Христов срещу решение № 452 от 24.01.2014 г. по адм. дело № 3752/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на същия срещу мълчалив отказ на началника на отдел "Пътна полиция" - СДВР да извърши регистрация на лекия му автомобил марка "Мерцедес", модел "500 ЦЛ", с номер на рамата WDB1290661F019074, по искането му с вх. № 134134022419 от 14.02.2013 г. по описа на СДВР. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като иска спорът да се пререши по същество и се осъди административния орган да извърши регистрацията на процесния автомобил. Претендират се разноски и за двете инстанции съгласно приложен списък. Ответникът - началник отдел "Пътна полиция" - СДВР, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: По делото е безспорно, че касационният жалбоподател е подал на 14.02.2013 г. заявление в отдел "Пътна полиция" - СДВР за първоначална регистрация на закупения от него чрез упълномощено лице лек автомобил марка "Мерцедес", модел "500 ЦЛ", с номер на рамата WDB1290661F019074, с произход ЕС-Италия. Към заявлението са приложени официална декларация за продажба от Доминика Мазулло от Модена, който декларира, че е продал автомобила на Владислав Харалампиев, лице, различно от касационния жалбоподател, декларация от заявителя по чл. 12а, ал. 1, т. 6 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях (Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.), сертификат за собственост № 03/АО87578Z на италиански и с превод на български език, с номер на бланката W01794667 от публичен автомобилен регистър на Италиански автомобилен клуб, с вписани данни за собственика Доминика Мазулло, акт за продажба от 17.06.2003 г., както и че процесният автомобил на 1.02.2013 г. е снет от отчет поради окончателен износ в страна от ЕС, сертификат за регистрация - част I № A058461B0 офис Болоня, документ за международна товарителница от 4.02.2013 г. и Полица за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". При подаването на документите служителката се е усъмнила, че представеното оригинално италианско удостоверение за собственост е подправено и е представила документите на дежурния оперативен работник, снето е обяснение от заявителя и е образувано преписка за документална проверка. С протокол за доброволно предаване от 14.02.2013 г. Владимир Харалампиев е предал всички представени от него документи за регистрация на лекия автомобил. Преписката относно автентичността на представените италиански документи е изпратена на 15.02.2013 г. по компетентност на 05 РПУ-София. С жалба от 25.03.2013 г. заявителят е оспорил пред първоинстанционния съд мълчаливия отказ на началник отдел "Пътна полиция" - СДВР. Решаващият състав е отхвърлил жалбата на Владимир Харалампиев срещу мълчаливия отказ, като е приел, че същият не е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 170, ал. 2 от АПК, а именно да ангажира доказателства, че са налице материалноправните предпоставки за регистриране на превозното средство, което е придобил. По-конкретно е изтъкнал, че в случая ответникът е оспорил автентичността на представения сертификат за собственост на процесното МПС и тъй като по делото не са представени данни за приключила проверка, от която да се установи безспорно, че представеният документ е автентичен, следователно оспореният мълчалив отказ е законосъобразен. Решението е материалнонезаконосъобразно. Първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 170, ал. 2 от АПК, като е направил извод за разпределянето на доказателствената тежест между страните. В хипотезата, когато се иска първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава-членка на ЕС, задължението на собственика се свежда до това надлежно да сезира органа, като приложи към искането си определен набор от документи, подробно посочени в чл. 12а, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Непредставянето на всички изискуеми документи, ще е основание компетентният орган да постанови законосъобразен отказ да регистрира превозното средство. И обратно, ако пред органа бъдат представени всички изискуеми документи, в оригинал, и се установи, че същите отговарят на идентификацията на съответното МПС, както и не се констатират поправки на номерата на двигателя и рамата, то административният орган следва да извърши първоначалната регистрация на процесното превозно средство. В конкретния случай, собственикът е приложил всички изискуеми документи в оригинал, но ответникът по касационната жалба е оспорил автентичността на представения сертификат за собственост на процесното МПС. Безспорно е, че в хипотезата на чл. 140, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) при извършване регистрация на автомобилите в компетентността на административния орган е да извърши проверка за достоверността на представените документи (по арг. от чл. 5, ал. 3, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.), като провери истинността им и ако има определени съмнения - да извърши проверка било чрез съответни експертизи, било чрез справка при други компетентни органи. Въпросът е, че това негово действие не може да бъде основание за незавършване на административното производство в продължение на повече от година и половина - от 14.02.2013 г. към настоящия момент. В Наредба № I-45 не са предвидени специални срокове за приключване на административното производство, поради което приложение намират предвидените такива в общия закон - Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 36, ал. 1 от АПК доказателствата в административното производство се събират служебно от органа. Това обаче следва да стане в рамките на определените от законодателя срокове. Основният срок за приключване на производството - чл. 57, ал. 1 от АПК, е четиринадесет дневен. Законодателят е приел, че когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства, актът се издава до един месец от започване на производството, а когато е необходимо да се поиска мнение на друг орган, срокът се счита продължен, но не с повече от четиринадесет дни - чл. 57, ал. 5 и 7 от АПК. Следователно, първо, необходимостта да се съберат съществени доказателства не е основание да не се приключи производството в законоустановения срок - четиринадесет дни и един месец. Второ, необходимостта да се иска мнение на друг орган също не е основание да не се приключи производството в срок. При това положение, неправилно решаващият състав е извел извод за законосъобразност на мълчаливия отказ на началник отдел "Пътна полиция" - СДВР. Проблемът според административния орган се свежда до това, че не е установено по безспорен начин достоверността на представените документи, и по специално на италианското удостоверение за собственост на процесния автомобил. Действително, според данните по делото, направено е запитване до Интерпол Рим във връзка с проверката на същото, като към настоящия момент не е получен отговор. Независимо от изложеното, в Докладна записката на компетентния служител в КАТ - инсп. Делийски още от 14.02.2013 г. (стр. 26 от първоинстанционното дело), същият твърди, че "резултатът от проверката дава основанието да се направи извод относно автентичността на предоставеното италианско удостоверение за собственост на лекия автомобил. " По делото пред настоящата инстанция е представен Протокол № 203/2014 г. за извършена техническо документна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, бланката за представеното свидетелство за регистрация на МПС и италианското удостоверение за собственост на същото, са истински документи, изработени съгласно изискванията при направата на такъв вид документи. При това положение, необоснован е изводът както на административния орган, така и на първостепенния съд, че не е установена по несъмнен начин автентичността на представения документ за собственост. Поради което, настоящият състав на Върховния административен съд не споделя отразените в мотивите на съдебното решение съображения за материална законосъобразност на оспорения мълчалив отказ да се извърши регистрация на внесения от касационния жалбоподател автомобил с характеристиките, посочени по-горе. Като е отхвърлил жалбата на Владимир Харалампиев, Административен съд София-град е постановил обжалваното решение в нарушение на материалния закон. При липса на спор между страните относно предоставянето на всички оригинални документи за регистрация от страната, в която автомобилът е регистриран, по смисъла на чл. 140, ал. 5 от ЗДвП, и установеността им по делото, съдът приема, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен и следва да се отмени. На основание чл. 173, ал. 2 във вр. с чл. 174 от АПК преписката следва да се изпрати на началник отдел "Пътна полиция" - СДВР за ново произнасяне с указание, че са налице условията за регистрацията автомобила на касационния жалбоподател. Предвид изхода на спора и изрично направеното искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции от страна на касационния жалбоподател, искането е частично основателно за сумата от общо 1015 лв., от които, разноски за адвокатско възнаграждение - 1000 лв. (600 лв. - за пред първата инстанция, и 400 лв. - за пред касационната инстанция) и 10 лв. - държавна такса за пред първоинстанционния съд и 5 лв. - държавна такса пред касационната инстанция. Искането за присъждане на адвокатски хонорар за сумата над 1000 лв. е недоказано, предвид представените по делото Договори за правна защита и съдействие (стр. 8 от настоящото дело и стр. 53 от първоинстанционното дело), от които се установява, че внесена в брой е общо сумата от 1000 лв. Дължимата и внесена държавна такса пред първоинстанционния съд е 10 лв. (стр. 41), а пред касационната инстанция се дължи половината, поради което искането за репариране на направените разноски е основателно в тази част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,