Решение № 562 от 8.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2023/2013 г.

Решение № 562 от 8.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2023/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е образувано по искане /озаглавено молба/ за възобновяване на наказателното производство по нохд 525/2010 г. по описа на Софийски районен съд, депозирано от осъдения Я. Д. И. на основание чл. 420, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В искането са развити подробни съображения, с които се аргументира оплакването за допуснато нарушение на материалния закон от страна както на първата, така и на въззивната инстанция, а именно: че осъденият не е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 346, ал. 3 от НК, тъй като в нито един момент не е "предлагал съдействие" на св. Х. М. за връщане на отнетия автомобил; че пострадалият пръв го е потърсил с цел получаване на съдействие за намирането на автомобила, а не обратното; че "обещанието" за съдействие не е еквивалент на "предлагането" на съдействие; че правната норма е тълкувана разширително от съдилищата, като в "предлагането" са включени "широк спектър от поведенчески модели, включително и този, при които не се предлага, а се иска съдействие". Оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение е обосновано с това, че решаващите съдебни инстанции не са дали отговор на направените от осъдения възражения. Моли се Я. И. да бъде признат за невиновен по възведеното му обвинение. В съдебното заседание осъденият Я. И. моли да бъде уважено искането му за възобновяване на наказателното дело. Представителят на ВКП взема становище, че искането е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице основанията за възобновяване. В последната си дума осъденият Я. И. отново моли да бъде уважено искането му. Върховният касационен съд след като обсъди основанията, изложени в искането на осъдения, становището на страните в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното: С присъда от 27.04.2012 г., постановена по нохд 525/2010 г., Софийски районен съд е признал подсъдимия Я. Д. И. за виновен в това, че за периода от 17.06.2009 г. до 1.07.2009 г. в [населено място], чрез разговори по телефона и при лични срещи /на различни места -в пицария, находяща се на ъгъла на бул. и ул. и в дома на подсъдимия/ е предложил съдействие на Х. Л. М. за връщане на противозаконно отнето МПС-л. а. "марка" с ДК № срещу получаване на имотна облага -парична сума в размер на 10 000 евро, поради което и на основание чл. 346, ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, и го е оправдал по повдигнатото обвинение, за това да е извършил деянието при лични срещи с Х. М. в [населено място]. По повод подадена от подсъдимия И. жалба, пред Софийски градски съд е било образувано внохд 154/2013 г., което е приключило с решение № 496 от 10.04.2013 г., с което е потвърдена изцяло посочената по-горе първоинстанционна присъда. Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е подадено от лице, попадащо в кръга на лицата по чл. 420, ал. 2 от НПК и е срещу влязъл в сила съдебен акт от визираните по чл. 419, ал. 1 от НПК. Подадено е в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Не са налице основания за възобновяване на делото. Съдилищата по фактите са изяснили всички обстоятелства от предмета на доказване по чл. 102 от НПК-извършеното престъпление и участието на осъдения в него и всички други факти, имащи отношение за отговорността му. Вътрешното убеждение на съдилищата е изградено въз основа на обективно, всестранно и пълно събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства, в съответствие с принципите, залегнали в чл. 13 и чл. 14 от НПК. Всъщност основната претенция в искането на осъдения е, че при правилно установените фактически обстоятелства от предмета на делото, съдилищата са изградили неправилни правни изводи, приемайки, че поведението на осъдения И. се субсумира под престъпния състав на престъплението по чл. 346, ал. 3 от НК. Това твърдение не намира опора в данните по делото и в материалния закон. Престъплението по чл. 346, ал. 3 от НПК е на формално извършване и се изразява в активни действия на дееца за връщане на отнетото МПС във владението на собственика му, срещу имотна облага, като фактическият резултат от съдействието е ирелевантен. Престъпният състав на посоченото престъпление обхваща не само предлагането на съдействие, а и искане на имотна облага като откуп за връщането на отнетия преди това автомобил, като самото престъпление е довършено с отправеното искане за получаване на имотна облага. Както многократно ВКС е имал случай да отбележи, обстоятелството, че първоначално пострадалият е потърсил помощта на подсъдимия за връщането на автомобила, е ирелевантно за отговорността му, тъй като законът инкриминира поведение, поставящо користни условия за връщане на противозаконно отнето МПС / в този смисъл Решение № 114/2011 г. по н. д. 1/2011 г. на II н. о. на ВКС; Решение № 328/2013 г. по н. д. 1040/2013 г. на III н. о. на ВКС/. Горното означава, че без оглед на това дали първоначално пострадалият сам е потърсил съдействие или пък подсъдимият, след като е бил потърсен се е съгласил на такова, или пък подсъдимият сам е предложил съдействие, неговото поведение не би било престъпно съдействие за връщане на открадната МПС, но само в случай, че липсва искане от страна на подсъдимия на имотна облага като откуп за връщане на отнетия автомобил. От субективна страна, престъплението по чл. 346, ал. 3 от НПК се характеризира с користна цел на дееца, като е без значение дали получаването на имотната облага е за дееца или за другиго, както е без значение и обстоятелството, дали връщането на отнетото МПС реално се е осъществило, а също така и дали облагата реално е получена от посочените лица. При тези принципни съображения относно обективната и субективна страна на престъплението по чл. 346, ал. 3 от НК, настоящият касационен състав приема, че и двете съдебни инстанции по фактите са направили вярна правна оценка на установеното по делото поведение на осъдения И.. Всъщност акцентът, поставен в искането е, че не подсъдимият Я. И. е предлагал съдействие за връщане на противозаконно отнет лек автомобил, а пострадалият М. е търсил такова съдействие. Този аргумент е бил предмет на обсъждане от първоинстанционния съд и получил обоснован отговор в мотивите на съдебния акт. Независимо, че пострадалият е търсел възможност да си върне автомобила и по този повод е звънял по телефона на различни лица, включително и на подсъдимия, с цел последният да му окаже съдействие, не той е определил условията, при които това съдействие може да се осъществи. След неговото първо обаждане са последвали други разговори, в които подсъдимият му е заявил, че е вършил подобни услуги, а в проведена между двамата среща в пицария на 17.06.2009 г., подсъдимият е определил и условията, при които колата ще бъде намерена, а именно срещу 10 000 евро. При следващи разговори, св. М. е направил опит да намали стойността на поисканата от подсъдимия облага, но не успял. За 1.07.2009 г. била уговорена отново среща между двамата, която се състояла в дома на подсъдимия, и на която св. М. по предварителна уговорка между тях следвало да предаде парите, което обаче не се осъществило, тъй като подсъдимият, след излизането си от дома за кратко и последващото си завръщане там, изказал съмнения и заявил, че "този ден работата няма да стане". Така описаното поведение /след първоначалното обаждане на пострадалия М./ представлява предлагане на съдействие за връщане на отнето МПС. Няма спор, че подсъдимият е поставил финансови условия, за да предприеме действия по намирането на автомобила, съответно връщането му на пострадалия, обвързал е това фактическо връщане с получаването на имотна облага и е преговарял с М. по евентуалното намаляване на сумата, за което не е било постигнато съгласие- все действия, сочещи на активно поведение по предлагане на съдействие. Следва да се отбележи, че етимологията на думата "предлага", посочена в искането е ирелевантно, доколкото за делото единствено от значение е правното естество на този термин. Всъщност с въвеждането на изпълнителното деяние "предлага съдействие", законодателят е целял едно по-широко наказателно преследване, насочено не само спрямо лица, осъществяващи действия по реално оказване на съдействие за връщане на отнети превозни средства срещу получаването на имотна облага, но и спрямо такива, които само предлагат такова съдействие срещу откуп. Приемането, че извън пределите на наказателното преследване по чл. 346, ал. 3 от НК остава поведение, свързано с реално осъществено съдействие по връщане на отнето превозно средство срещу получаването на имотна облага противоречи на нормалната правна логика, тъй като в тези случаи от наказателно преследване по този текст, биха били изключени лица, чиито действия значително по- съществено са засегнали правно защитения обект. Но така или иначе, в настоящият случай е налице активно поведение /описано по-горе/ на Я. И., което съответства на изпълнителното деяние "предлагане" на съдействие за връщане на отнето превозно средство срещу получаването на имотна облага. С оглед на изложеното и при установените фактически положения от решаващите инстанции, резултат от процесуалната им дейност по оценка на доказателствата, при която дейност не са допуснати процесуални нарушения, материалния закон е бил приложен правилно. Не се констатира и другото твърдяно от искателя нарушение, а именно съществено нарушение на процесуалните правила, намерило израз в липса на отговор от страна на решаващите съдилища по възражения, направени от И. и в частност на довода му в какво се е изразило отправеното от него предложение за съдействие. На страница 63 /гърба/ от съдебното дело, първоинстанционният съд е обсъдил кои действия от страна на подсъдимия намира за обосноваващи "предложението" за съдействие за връщането на отнетото превозно средство, като е поставил акцент върху поисканата от подсъдимия като откуп сума от 10 000 евро. Във въззивното решение СГС е обсъдил обективната и субективна страна на престъплението, макар това да е сторил по-теоретично и доста по- лаконично, и независимо, че не е отговорил подробно на посочения по-горе довод, е отразил в акта си, че правните изводи на районния съд са в съгласие със закона и трайната практика на ВКС, както и че възприема изцяло изложените от СРС съображения, които намира за убедителни. Доколкото въззивната инстанция не е имала допълнителни аргументи, чрез които да обоснове изпълнителното деяние на нормата на чл. 346, ал. 3 от НК- "предложението" за съдействие, приетите от първата инстанция аргументи, не е било нужно да се преповтарят, още повече, че СГС ги е споделил изцяло. По изложените съображения и доколкото не се установява основателност на искането на осъдения Я. Д. И. за възобновяване, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,