Решение № 7963 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3860/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/Дирекцията/, представлявана от юрк. Н. Самуилов срещу Решение № 140/21.01.2026 г., постановено по адм. дело №164/2024 г. по описа на Административен съд - Кърджали /АС - Кърджали/, с което ДНСК е осъдена да заплати на Г. К. Я. обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител/ЗДСл./ в размер на 912,35 евро /1784,40 лв./, представляващо остатък до пълния дължим размер на обезщетението над реално заплатения от 9288 лева и лихва от 09.06.2025 г. до 07.07.2025 г. в размер на 50,30 евро или 98,38 лв. върху сумата от 912,35 евро /1784,40 лв./ след начисляване на 10% данък върху доходите на физически лица /ДДФЛ/. Касационният жалбоподател по подробно изложени доводи обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че Заповед № РД-13-214/25.04.2025 г., издадена от Началника на ДНСК, с която се определят нови размери на индивидуалните основни месечни заплати, считано от 01.01.2025 г., е относима само за служители на ДНСК, които са в служебно и трудово правоотношение към датата на издаване на заповедта. Счита, че тъй като към тази дата Я. не е бил служител на ДНСК, заповедта с която са определени нови размери на индивидуалните основни месечни заплати, не следва да се прилага спрямо него. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. Аврамов, който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Няма доказателствени искания. Моли касационната инстанция да му присъди юриск. възнаграждение. Ответникът – Г. К. Я., чрез адв. М. Чилова, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касация в съдебно заседание се явява лично и с адв. Чилова, която поддържа отговора по касационната жалба и моли съдът да я отхвърли. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък на същите. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд/ВАС/, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред - АС Кърджали е било образувано след като с Определение №597/29.04.2024 г., постановено по адм. дело №145/2024 г., с което производството е било разделено, като в частта му, с която на основание чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл., във вр. с чл.104, ал.1 от ЗДСл. се иска присъждане на обезщетение за времето през което жалбоподателят е останал без работа поради прекратяване на служебното му правоотношение. Претендира се сума в размер на 7200 лв., ведно със законните лихви за забава, считано от датата на прекратяване на правоотношението, до окончателното изплащане на сумата е отделено в ново производство. С молба от адв. Чилова на основание чл.214 от ГПК предявеният иск с правно основание чл.104, ал.3 от ЗДСл., във вр. чл.86 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ е изменен, като се претендира сума в размер на 10 212 лв. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че със Заповед № РД-15-063/ 01.04.2024 г., издадена от Главния секретар на ДНСК е прекратено служебно правоотношение с Г. К. Я., на длъжност „старши инспектор“ при ДНСК, на основание чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл, считано от 02.04.2024 г. Заповедта е била обжалвана от Я., като с Решение № 1066/09.08.2024 г. по адм. дело № 145/2024 г. по описа на АС – Кърджали е била отхвърлена. С Решение № 6147/09.06.2025 г. на ВАС, постановено по адм. дело №11272/2024 г., е било отменено Решение № 1066/09.08.2024 г. по адм. дело № 145/ 2024 г. на АС – Кърджали, както и е била отменена Заповед № РД-15-063/01.04.2024 г. на Главния секретар на ДНСК. Съдът е приел за безспорно между страните, че за времето на прекратяване на служебното правоотношение – от 02.04.2024 г. до 02.10.2024 г., представляващо 6 - месечен период на дължимост на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., ищецът е бил безработен и не е получавал други доходи. Безспорно е установено, че на 07.07.2025 г. на Я. е изплатено обезщетение в размер на 9 288 лв., представляващо обезщетение за оставане без работа за 6 месеца, определено върху възнаграждение от 1548 лв., получавано от Я. преди прекратяване на служебното правоотношение. В хода на делото по искане на ищеца е назначена Съдебно - счетоводна експертиза/ССчЕ/, като видно от заключението на вещото лице и съгласно предоставената от ДНСК информация с писмо изх. № ЧР-96-05-431/15.10.2025 г., размерът на основната месечна заплата за длъжността „Старши инспектор“, която Г. К. Я. е заемал преди прекратяване на служебното му правоотношение, е 1 548 лв. Към 09.06.2025 г., датата на постановеното от ВАС решение, няма назначен друг служител на тази длъжност и основната заплата за длъжността в РДНСК - Кърджали не е била увеличена към тази дата. Размерът на дължимото обезщетение за времето, през което Г. К. Я. е останал без работа поради прекратяването на служебното му правоотношение, но за не повече от 6 месеца, изчислено на база основната месечна заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно, е 9 288 лева. Това е изплатеното обезщетение от ДНСК на 07.07.2025 г. По делото е била допусната допълнителна Съдебно - счетоводна експертиза, от заключението по която е установено, че с писмо изх. № ЧР-96-06-589/09.12.2025 г. на ДНСК е предоставена информация относно нови размери на индивидуалните основни месечни заплати /ИОМЗ/ на всички служители в ДНСК, които са в служебно и трудово правоотношение към датата на издаване на Заповед № РД-13-130/14.05.2024 г., считано от 01.01.2024 г. Съгласно съдържанието на заповедта, основната им месечна заплата се увеличава със сумата, посочена в колона 5 от приложение №1 към чл.1, ал.1 от ПМС №79 от 2024 г. за съответното ниво на основна месечна заплата при спазване на посочени в три точки изисквания, които са заложени и в ПМС № 79 от 2024 г. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 67, ал. 5, т. 1 от ЗДСл., която предвижда възможност за увеличение на индивидуалната основна заплата на служителя въз основа на годишната оценка за изпълнението на длъжността. Възможност за увеличение на заплатата са предвидени с Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация и с Вътрешните правила за заплатите в ДНСК. В случая за 2025 г. ищецът няма годишна оценка за изпълнение на длъжността поради незаконното му уволнение, като при отмяната му по силата на конститутивното съдебно решение служебното правоотношение се възстановява в пълния му обем с всички последици, в това число следва да се счита непрекъснато, тъй като се заличават последиците на уволнението. С писмо изх. № ЧР-96-05-646/22.10.2025 г. на ДНСК е предоставено копие на Заповед № РД-13-214/25.04.2025 г. на Началника на ДНСК за определяне на нови размери на индивидуалните основни месечни заплати, считано от 01.01.2025 г. Видно от горецитираната заповед новите размери на индивидуалните основни месечни заплати на служителите на ДНСК, които са в служебно и трудово правоотношение към датата на издаването й, са определени въз основа на последната годишна оценка па изпълнението на длъжността, при спазване на разпоредбата па чл.12 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, като основната им месечна заплата се увеличава с до 5 %. АС - Кърджали е приел, че в случая, за да се определи размерът на основната заплата на ищеца към момента на отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, следва да се вземе предвид последната му определена оценка за 2023 г., както и увеличението на основните заплати съобразно приложимите нормативни разпоредби и вътрешни правила на ДНСК към този момент. Съдът е кредитирал заключението на Допълнителната съдебно- счетоводна експертиза, от което се установява, че към момента на признаване уволнението за незаконно, е извършено увеличение на заплатите на служителите в ДНСК съгласно Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация и Заповед № РД-13-214/ 25.04.2025 г. на Началника на ДНСК. От формуляра за корекция на годишна оценка на изпълнението на длъжността за период 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г. се констатира, че на 09.02.2024 г. на инж. Я. е поставена окончателна годишна оценка „Изпълнението отговаря напълно на изискванията“. При такава годишна оценка по Заповед № РД-13-214/25.04.2025 г. на Началника на ДНСК е предвидено 5% увеличение на индивидуалната основна месечна заплата, считано от 01.01.2025 г. Като е взето предвид извършеното увеличение на индивидуалните основни месечни заплати през 2024 г., новата стойност на основната месечна заплата е в размер на 1845 лв. Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице по Допълнителната ССчЕ., като е определил дължимото обезщетение на Я. за оставане без работа по чл.104, ал.1 от ЗДСл в размер на 11 075,40 лева. От тази сума е приспаднато изплатеното обезщетение на 07.07.2025 г. в размер на 9 288 лева, като за изплащане е останало обезщетение в размер на 912 евро, представляващо 1784 лева. Относно дължимата лихва върху това обезщетение, след начисляване на 10% ДДФЛ, е определена от вещото лице във вариант I на допълнителната съдебно счетоводна експертиза в размер на 98,38 лв. или 50,30 евро. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото, по които между страните не се спори. Правилно първоинстанционният съд е приел, че ищеца има право на обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл., тъй като е изпълнен фактическият състав на претенцията за обезщетение по този ред, включващ кумулативното наличие на две предпоставки, а именно - отменена заповед за прекратяване на служебно правоотношение между страните и период от време, не повече от шест месеца, през който лицето не е заемало държавна служба или е заемало по-ниско платена такава. Спорът по делото касае размера на определеното обезщетение и по -точно основата, върху която същото следва да бъде определено. В чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. е посочено в какъв размер следва да е обезщетението, дължимо на държавен служител, на когото прекратяването на служебното му правоотношение е признато за незаконно. Определен е и моментът, към който следва да се определи това обезщетение - към датата на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация основната месечна заплата се определя по нива и степени съгласно приложение № 1, като се отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит, а ал. 3 предвижда, че нивата на месечните заплати се определят въз основа на длъжностните нива в Класификатора на длъжностите в администрацията /КДА/. Съгласно чл.3, ал. 4 / редакция ДВ, бр. 5 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г./ всяко ниво на основни месечни заплати за длъжност включва четири степени, а преди изменението шест степени, всяка от които има минимален и максимален размер на основната месечна заплата на служителите, заемащи длъжности в съответното ниво, като съгласно § 18 от ПЗР към ПМС № 6/14.01.2019 г. за изменение и допълнение на Наредбата на служителите, чиито основни месечни заплати са определени в досегашните степени 5 и 6, се определя нова степен 4. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 4 от ЗДСл. работодателят е длъжен да определи индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчете нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. От друга страна, разпоредбата на чл. 67, ал. 5, т. 1 от ЗДСл. дава възможност за увеличение на индивидуалната основна заплата на служителя въз основа на годишната оценка за изпълнението на длъжността, като такива увеличения са предвидени и в чл.12 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация и Вътрешните правила за заплатите в ДНСК. Първоинстанционният съд правилно е приел, че тъй като за 2025 г. ищецът няма годишна оценка за изпълнение на длъжността поради незаконното му уволнение, при отмяната му по силата на конститутивното съдебно решение на ВАС служебното правоотношение се възстановява в пълния му обем с всички последици, като следва да се счита непрекъснато. Съдът правилно е определил размера на обезщетението, както и дължимата лихва. Предвид изложеното и при липсата на пороците, сочени като касационни основания, постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер от 1000 евро договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Възражението за прекомерност е неоснователно като бланково и немотивирано. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение