Решение № 4155 от 15.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11557/2014 г.

Решение № 4155 от 15.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11557/2014 г., V о., докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Светлана Любомирова Каролева от гр. Кюстендил, против Решение № 105/04.07.2014 г., постановено по а. д. № 64/2014 г. по описа на Административен съд Кюстендил (АСКн). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСКн е отхвърлил като неоснователен иска, предявен от Каролева срещу Областната администрация на област с административен център гр. Кюстендил (ОА), за присъждане на обезщетение в размер на 2478,00 лв. с правно основание чл. 104, ал. 2 ЗДСл, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Недоволна, Каролева обжалва решението чрез процесуалния си представител. Счита решението за неправилно поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Моли отмяната му и решаването на спора по същество, като се уважи предявеният от нея иск изцяло. Претендира и за направените разноски по делото. Ответната страна - ОА, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установената от АСКн фактическа обстановка. Тя не се оспорва от касаторката. Предмет на жалбата са правните изводи на АСКн. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно по делото е, че с Искова молба вх. № 1307/19.03.2014 г. Каролева е предявила иск против ОА с правно основание чл. 104, ал. 2 ЗДСл, за сумата 1239,00 лв., представляваща обезщетение за прекратяването на служебното й правоотношение като държавен служител в ОА на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 108 ЗДСл - трикратния размер на получаваната от нея основна заплата към момента на прекратяване на служебното й правоотношение. В хода на производството по делото, с писмено "Заявление" вх. № 1892/22.04.2014 г. (л. 22) и писмена "Молба" от 23.04.2014 г., изготвена от процесуалния й представител (л. 23), ищцата е изменила предявения иск до размер на 2478,00 лв. От съдържанието на исканията и изявленията на процесуалния представител в хода на делото по същество, въпреки липсата на изрично заявление в тази насока, може да се направи извод, че освен по своя размер, искът е изменен и по основание: от такъв с правно основание чл. 104, ал. 2 ЗДСл, в такъв с правно основание чл. 104, ал. 1 с. з. Съставът на АСКн правилно е съобразил, че едновременното изменение на иска по основание и размер е недопустимо, поради което е приел неговото изменение само по размер - за 2478,00 лв. В хода на делото са представени доказателства и е установено, че след прекратяването на служебното правоотношение на Каролева на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 108 ЗДСл, въз основа на Заповед на областния управител на област Кюстендил (областния управител) № АФ-03-07-87/20.11.2012 г. (л. 25), е разпоредено да й бъде изплатено обезщетение в размер на трикратния размер на основната й заплата, на основание чл. 104, ал. 2 ЗДСл, общо в размер на 1239,00 лв. Същото обезщетение, видно от "Справка за ФРЗ на Светлана Любомирова Каролева за периода 11.2012 - 11.2012 г.", изготвена на 17.04.2014 г. (л. 27), е получено от ищцата. При така установеното, правните изводи за недоказаност и неоснователност на иска са законосъобразни. Обезщетението по чл. 104, ал. 2 ЗДСл предвижда право на държавният служител на обезщетение в размер на трикратния размер на основната му заплата, определена към момента на прекратяването на служебното правоотношение. С цитираната заповед това обезщетение е изплатено, поради което искът е недоказан и неоснователен. Ищцата Каролева, с оглед отмяната от съда на заповедта за уволнението й на основание чл. 103, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 108 ЗДСл, действително има правото на обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 в размер на основното й възнаграждение за цялото време, през което не е заемала държавна служба, но не за повече от шест месеца. АСКн в случая е разгледал и се е произнесъл по предявения пред него иск по чл. 104, ал. 2 ЗДСл. Това произнасяне не води до погасяване на правото да търси обезщетение и по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, но същото следва да бъде поискано от Каролева по съответния ред и в предвидените срокове. По делото е направено искане от процесуалния представител на ОА за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи на ВАС то се явява основателно. На основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде осъдена Каролева да заплати на Областна администрация на Област с административен център гр. Кюстендил, сумата 403 лева. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение