Решение № 1956 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13274/2010 г.

Решение № 1956 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13274/2010 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Емил Богомилов Варадинов против решение № 162/21.09.2010 г., постановено по адм. дело № 356/2010 г. на Административен съд - Перник. Поддържат се доводи за недопустимост и неправилност на решението. Възраженията се свеждат до следното: съдът е разгледал делото в незаконен състав, при участието на ненадлежно конституирани страни, в хода на делото е издаденото разпореждане от 30.07.2010 г., което не е валидно тъй като не е вписано в книгата за разпоредителните и закрити заседания, не е посочена дата на постановяването му, номера на делото и имената на страните. Отделно от това се възразява против възможността в периода на съдебна ваканция, делото да бъзе разглеждано, при липса на доказателства във връзка с чл. 329, ал. 3, т. 8 от ЗСВ. Възразено е и против мотивите на съда, че мотивите за задържане могат да бъдат изведени от документите съставени след издаване на заповедта по чл. 63 от ЗМВР, както и е направено оплакване, че съдът е лишил от обективна възможност жалбоподателят да упражни правото си в срока по чл. 151, ал. 1 от ГПК, като е постановил своето решение към момента, в който е започнал да тече посочения срок. Ответниците - полицейския орган при "ПП" към ОД на МВР - Перник и ОД на МВР - Перник, не се представляват и не представят отговор по подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, намери, че касационната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 211 от АПК, но е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административен съд - Перник е отхвърлил като неоснователна жалбата на Емил Богомилов Варадинов против заповед № 460/18.07.2010 г., издадена от полицейски орган към ОД на МВР - Перник, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е заповядано задържането му за срок до 24 часа. Въз основа на данните по административната преписка и установените обстоятелства в хода на делото, съдът е достигнал до извод, че заповедта е издадено от компетентен орган, в установената за това форма, същата е надлежно мотивирана, като административния орган е доказал твърдените от него обстоятелства относно действията на Варадинов, имащи за резултат създаването на пречки на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба и обусловили необходимостта от задържането му. Съдът не е установил допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е постановил своето решение в границите на своята родова и местна компетентност и в законен състав - чл. 132, ал. 1, чл. 133, ал. 1 и чл. 164 от АПК. По възражението, че съдът е допуснал до разглеждане две дела с един и същ предмет между същите страни, следва да се отбележи, че това не е така. Жалбоподателят очевидно се е заблудил в разграничението на техническите дейности, извършени във връзка с образуване на делото. Поставеният върху придружителното писмо вх. № 2218/30.07.2010 г. на подадената жалба е индикация за регистрацията на постъпващия в съда документ, а не е номер на образувано дело, какъвто е даден, след като жалбата с посочения вх. № е приета за редовна и допустима. По делото не се установява да е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до реално ограничаване правото на защита на касатора. Тук следва да бъде споменато, че изложените в касационната жалба възражения в тази посока са несъстоятелни. Лишаването на страната от участие в производството респ. лишаването от правото й на защита е основание да са допусне, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В случая обаче това не е така, тъй като съдът е допуснал и надлежно конституирал с разпореждане от 30.07.2010 г., имащо характер на определение в този си част, като страна - жалбоподател в производството Варадинов и същия е имал и се е възползвал в пълна степен от процесуалните си права. Що се касае до възражението за липсата на реквизити на посочения съдебен акт, то същите са очевидно несъстоятелни - в акта са посочени датата на издаване, номера на делото и конституираните страни, както и указанията на съда към тях. По отношение на вписването или не в книгата за разпоредителните и закрити заседания, то това обстоятелство е неотносимо към валидността на постановения съдебен акт. Неоснователни са и възраженията, че в периода на съдебна ваканция и при липса на доказателства по чл. 329, ал. 3, т. 8 от ЗСВ, може да се обоснове извод за временно ограничение върху възможността делото да бъде разглеждано и да се извършват съдопроизводствени действия. Подобно твърдение почива на твърде превратно тълкуване на ЗСВ, тъй като не държи сметка за целите и характера на посочената по-горе разпоредба. Компетентността на съда не се съобразява и не се преценява с обстоятелството, каква вътрешна организация е създадена за разглеждане на делата в даден съд. Що се касае до възраженията за обективна невъзможност жалбоподателят да упражни правото си в срока по чл. 151, ал. 1 от ГПК, то същото отново е неоснователно. Правото да са търси поправка и/или допълване на протокол не се преклудира поради изготвяне на съдебното решение в срока по чл. 151 от ГПК. Несъстоятелно е и възражението за липса на мотиви към административния акт, което не е установено от съда. Правилно и напълно съобразено с доказателствата по делото, съдът е приел, че полицейския орган е установил изпълнение на задължението си да мотивира своя акт, като по този начин обезпечи възможността на засегнатото лице да упражни правото си на защита. В случая, жалбоподателя не прави разлика между мотивите за издаване на акта - неизпълнение на полицейско разпореждане чрез продължаващо непристойно (грубо) поведение спрямо трето лице и доказването на твърдените от органа обстоятелства посредством съставените след издаване на акта документи, но отразяващи факти, предхождащи издаването. Настоящият съдебен състав споделя, но без това да влияе на крайния изход на делото, възражението, че е недопустимо като ответник по делото да бъдат конституирани лица, различни от издателя на акта. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК, страни по делото са оспорващия, органа, издал акта, и заинтересованите страни. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд - трето отделение,