Решение № 7298 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6987/2011 г.

Решение № 7298 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6987/2011 г., I о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ"-Пловдив против решение № 625/15.04.2011 г., постановено по адм. д. № 1844/2010 г. от Административен съд -Пловдив. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство - Богдан Христов Богданов, действащ в качеството си на ЕТ "Елитекс - Богдан Богданов"- Смолян, чрез процесуален представител, релевира доводи за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Подробни съображения са развити в писмен отговор, представен по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени доказателствата по делото и доводите на страните намира касационната жалба подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение по жалба на Богдан Богданов е прогласена нищожността на Ревизионен акт № 211001074/ от 07.06.2010 г., издаден от Ф. Г. К. на длъжност Главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, офис Смолян потвърден с Решение № 578 от 04.08.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив в частта, с която на Богдан Христов Богданов, действащ в качеството си на ЕТ "Елитекс- Богдан Богданов"- Смолян не е признат данъчен кредит, в размер на 29 282,24 лева, ведно със законната лихва, в размер на 17 300,38 лева и допълнително са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), както следва: за 2003 г., в размер на 11 732,28 лева, ведно със законната лихва, в размер на 9 345,71 лева и за 2005 г., в размер на 59 276,57 лева, ведно със законната лихва, в размер на 32 414,79 лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е съобразил основно две обстоятелства: На първо място, през данъчен период м. август 2005 г. ЕТ е декларирарал ДДС за възстановяване, в размер на 316,19 лева, която сума е възстановена на задълженото лице с ДАПВ № 1050/13.09.2005 г.; през данъчен период м. декември 2005 г. търговеца Богданов е декларирал ДДС за възстановяване, в размер на 35 383,25 лева, която сума е възстановена на задълженото лице с АПВ № 71/19.01.2006 г.; Също така е установено, че с ДАПВ № 1713/05.04.2004 г. на жалбоподателят е възстановен надвнесения, под формата на авансови вноски, данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), в размер на 1 613 лева и с ДАПВ № 1002/19.06.2006 и ДАПВ № 1167/08.08.2006 г., е прихванат данъка по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Сочи се, че тези актове са не само влезли в сила, но и фактически са осъществени правата по тях. При така установеното, съдът е тълкувал и приложил относимите правни норми като е изведен краен извод, че при наличие на влезли в сила АПВ за цитираните данъчни периоди, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. При тази хипотеза предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК, на следващо място е направен законосъобразния извод, че единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. В конкретния случай, последващо изменение на така утвърденото право на данъчен кредит за възстановяване за процесните данъчни периоди на едноличния търговец-жалбоподател може да се извърши само по посочения ред. В случая заповедите за възлагане на ревизия са издадени от началник сектор "Контрол" при ТД на НАП гр. Смолян, който не е овластен да възлага ревизии за изменение на вече установени данъчни задължения. Заповедта за определяне на компетентен орган № К 800641/30.10.2008 г. е издадена също от началник сектор "Контрол" при ТД на НАП гр. Пловдив. Съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, органът, който е възложил ревизия, определя компетентния орган по приходите, който да издаде ревизионния акт и в случая това следва да бъде териториалният директор. При правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право, съдът пунктуално е обсъдил всички направени в жалбата възражения относно валидността актовете в хода на протеклото административно производство, твърденията за допуснати съществени нарушения административно-производствените правила и приложението на материалния закон. При положение, че заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган да издаде РА са издадени от органи по приходите, които не притежават материалната компетентност за това, правилно е прието, че издаденият РА се явява нищожен. Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие с приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи и изцяло се споделят и от настоящия касационен състав. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. Относно доводите за съществено нарушение на съдопроизводствените правила: Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е съставомерно по чл. 209, т. 3 от АПК единствено, когато е рефлектирало върху съдържанието на съдебният акт като волеизявление. В този смисъл пропускът е съществен само, ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на съда. Спазването на правилата на съдебното производство се разглеждат и в контекста на провеждания контрол по чл. 168 АПК на изисквания по чл. 146 АПК за законосъобразност на административния (в частност ревизионен) акт. Съблюдаването на съдебно-производствените правила има за цел изясняване от съда на значимите за случая факти и обстоятелствата, които в конкретния казус се свеждат до безспорно установени правнорелевантни факти. Поради това наведеното касационно оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила е като цяло необосновано, поради това и неоснователно. При неоснователността на касационните оплаквания решението като правилно, валидно и допустимо следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Първо отделение