Решение № 765 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14837/2013 г.

Решение № 765 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14837/2013 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 64 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ във връзка с чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по пет жалби, подадени от: "М. М. Малешков" ЕООД, гр. Стара Загора, "камитекс" ООД, гр. Пловдив, "Загора 2000" ООД, гр. Стара Загора, "Бисер Олива" АД, гр. Стара Загора и "Велизара 2000" ЕООД, гр. София, всички предявени против решение № 1261 от 25.09.2013 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК - 461/2013 г., с което КЗК е установила, че "Бисер Олива" АД, ЕИК 123036597, "Велизара 2000" ЕООД, ЕИК 130325716, "М. М. Малешков" ЕООД, ЕИК 123761332, "Загора 2000" ООД, ЕИК 123681338 и "Фамилекс" ООД, ЕИК 115096961, са извършили нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранено вертикално споразумение, което по своята цел предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията на пазара на бутилирано слънчогледово олио посредством пряко или косвено определяне на цени за препродажба, като е наложила имуществени санкции на "Бисер Олива" АД - 51 432 (петдесет и една хиляди четиристотин тридесет и два) лева; на "Велизара 2000" ЕООД - 10 044 (десет хиляди четиридесет и четири) лева; на "Фамилекс" ООД - 10 681 (десет хиляди шестстотин осемдесет и един) лева; на "М. М. Малешков" ООД - 14 730 (четиринадесет хиляди седемстотин и тридесет) лева; на "Загора 2000" ООД - 8 465 (осем хиляди четиристотин шестдесет и пет) лева. В жалбата на "М. М. Малешков" ЕООД са релевирани доводи за незаконосъобразност на решението на КЗК, като според дружеството Комисията неправилно е анализирала събраните материали по преписката досежно "М. М. Малешков" ЕООД и договорните отношения на дружеството с "Бисер Олива" АД. Съгласно договора става въпрос за препоръчителни цени за дистрибутора, който от своя страна може да не се съобрази с тях, не са предвидени никакви санкции за неизпълнение на ценовата политика на производителя, т.е. ценовата политика на производителя не е задължителна. В договора между "М. М. Малешков" ЕООД и "Бисер Олива" АД и приложенията към него се определят количества и отстъпки за количества, но не и фиксирани или минимални цени за препродажба на олио. В допълнение се посочва, че "М. М. Малешков" ЕООД използва множество доставчици, като отношенията с тях винаги са били на основата на свободно договаряне и никога "М. М. Малешков" ЕООД гр. Ст. Загора не се е придържал към определена ценова политика при продажбите, а всички те са извършвани въз основа покупните стойности и пазарното търсене. На следващо място е посочено, че неправилно в обжалваното решение е прието, че е налице неприложимост на чл. 16, чл. 17 и чл. 18 от ЗЗК. "Фамилекс" ООД намира постановеното решение за неправилно, като постановено при липса на съставомерно нарушение, необосновано от гледна точка на събраните доказателства и формираните изводи, и постановено в противоречие на действащите процесуални норми и административни процедури, касаещи упражняване правомощията на КЗК. Навеждат се доводи, че "Фамилекс" ООД не е участвало в административното производство и не е упражнило правата си гарантирани му от ЗЗК. Според дружеството не е допустимо в един и същи ден, с два последователни акта да бъде конституирана страна и едновременно с това да й бъдат предявени твърдения за извършено нарушение. Освен това са релевирани възражения за липсата на установеност и съставомерност на нарушението, като не са налице нито антиконкурентна цел, нито антиконкурентен резултат. "Загора 2000" ООД твърди, че решение № 1261 от 25.09.2013 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка № 461/2013 г. е постановено в съществено противоречие с административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и не съответства с целта на закона. На първо място се зявява, че отказът на КЗК да предостави достъп до всички събрани по преписката доказателства, съществено е нарушило правото на защита на дружеството, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. На следващо място се посочва, че постановеното решение е вътрешно противоречиво, необосновано и не кореспондира с изискванията на материалния закон. Определената в договора ценова листа е приложима единствено в отношенията между производителя и дистрибутора, като не обвързва дистрибутора по отношение на неговите клиенти. Също така се възразява, че вертикалните споразумения не могат да бъдат определени като ценови, докато не се установи, че чрез тях се определят специфични цени или ценови нива и то спрямо трети лица. Според дружеството КЗК е извършила превратно тълкуване на клаузите на договора и не се е съобразила с дадените от Европейската комисия указания, относно приложението на вертикалните рестрикции. В жалбата на "Бисер Олива" АД се твърди, че оспореното решение на КЗК е незаконосъобразно, като противоречащо на материалния закон и необосновано. Ценовата листа, определена едностранно от дружеството, е приложима само и единствено в отношенията между "Бисер Олива" АД, като производител на готовия продукт и съответния негов купувач - дистрибутор. С тази фиксирана цена конкретния дистрибутор следва да се съобрази и спазва, но само и единствено в отношенията си с производителя, а не да я налага в препродажбените си отношения с поддистрибутори или крайни клиенти. На следващо място се посочва, че с постигнатите договорености за изпращането на периодични отчети от дистрибуторите към производителя се осъществява единствено контрол на конкретните последващи продажби по количество, но не и по цени. В този смисъл договореностите със съответния дистрибутор са сведени само до изискването за предоставяне на информация от негова страна за стокови наличности и продажби в количества и по категории /асортименти/ продукти, но в никакъв случай контрол на крайни продажни цени. Също така се релевира твърдение, че неправилното КЗК тълкува "ретробонусите" като "механизъм за допълнителен финансов стимул за дистрибуторите да спазване на зададените цени за препродажба", тъй като "ретробонусите" са материален стимул за дистрибутора за достигнат план за обем; за достигнат план за покритие; за ексклузитет и за маркетингов бонус и нямат нищо общо с т. нар. "зададени цени за препродажба". На следващо място е посочено, че неправилно в обжалваното решение е прието, че е налице неприложимост на чл. 16, чл. 17 и чл. 18 от ЗЗК, както и в противоречие с практиката на самата Комисия е и направения отказ за приемане на направени от страна на дружеството предложения за поемане на задължения, респ. отказа за прилагане на разпоредбата на чл. 75 от ЗЗК. "Велизара 2000" ЕООД също счита оспореното решение за незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗЗК. Според дружеството ценовата листа в договорите с доставчика на готовия продукт е приложима само и единствено в отношенията между договарящите се страни и по никакъв начин не обвързва трети страни, било то поддистрибутори или крайни клиенти. В договорите за дистрибуция липсва клауза, съгласно която се определя фиксирана и/или минимална препродажна цена, която да е определена от производителя и да е задължителна за дистрибутора в отношенията му с трети лица. Освен това се посочва, че в производството пред КЗК не са събрани доказателства относно обективната, както и потенциалната възможност споразумението между "Велизара 2000" ЕООД и "Бисер Олива" АД да е довело до нарушаване на конкуренцията. Според оспорващият не е доказано дистрибуторът да е демонстрирал на производителя - "Бисер Олива" АД, че на практика е приложил уговорената цена, за да може да получи уговорената ретробонусна схема, нито че производителят е контролирал отклонението от установената ценова политика от страна на "Велизара 2000" ЕООД. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез своя процесуален представител мотивира становище за неоснователност на жалбата. Счита, че инвокираните с жалбите доводи са неоснователни, като същите изцяло преповтарят повдигнатите пред КЗК възражения, по всяко едно от които е налице аргументирано и обосновано произнасяне с постановения акт. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбите за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в 14-дневния срок, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. Разгледани по същество жалбите са ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: Като прецени релевираните отменителни основания, доказателствата по делото и доводите на страните, решаващият съдебен състав намира за установено следното: В КЗК, на основание чл. 91, ал. 5, т. 1 от ЗЗК, във връзка с решение на КЗК № 686 от 22.06.2012 г. е образувано производство по преписка № КЗК-633/2012 г. за установяване на нарушения по чл. 15 от ЗЗК от страна на "Бисер Олива" АД, "Звезда" АД и "Калиакра" АД. Предмет на проучването в това производство е поведението на предприятията при сключване на договорите за дистрибуция на едро с дистрибутори на рафинирано слънчогледово олио, анализ на конкретни клаузи по договорите и прилаганите търговски практики при реализацията на продукта на пазара на едро, които биха довели до ограничаване на конкуренцията на пазара. С определение № 469 от 23.04.2013 г., Комисията е разделила производството по преписка № КЗК-633/2012 г., като с разпореждане на председателя на КЗК е образувана преписката, която е предмет на настоящото производство - № КЗК 461/2013 г. с предмет вертикални споразумения между "Бисер Олива" АД и "Фамилекс" ООД, "М. М. Малешков" ЕООД, "Загора 2000" ООД и "Велизара 2000" ЕООД. С определение № 468 от 23.04.2013 г. КЗК е предявила на основание чл. 74, ал. 1, т. 3 от ЗЗК твърдения за извършено нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК на "Бисер Олива" АД, "Фамилекс" ЕООД, "М. М. Малешков" ЕООД, "Загора 2000" ООД и "Велизара 2000" ЕООД. С протоколно определение № 908 от 3.07.2013 г. преписката е върната на работния екип за конституиране в производството на "Фамилекс" ООД и изготвяне на нов доклад на работния екип. С определение № 845 от 11.07.2013 г. Комисията конституира в производството "Фамилекс" ООД. С определение № 846 от 11.07.2013 г. по преписка № КЗК-461/2012 Комисията е предявила твърдение за извършено нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, изразяващо се в определяне на цени за препродажба на рафинирано слънчогледово олио от страна на "Бисер Олива" АД, "Фамилекс" ООД, "М. М. Малешков" ЕООД, "Загора 2000" ООД, "Велизара 2000" ЕООД, като на основание чл. 74, ал. 2 от ЗЗК, страните са уведомени за правото им да представят своите писмени възражения по предявените твърдения за извършено нарушение, както и за правото им да бъдат изслушани в открито заседание. Откритото заседание на КЗК за изслушване на страните е проведено на 18.09.2013 г. с участието на упълномощени представители на дружествата "Бисер Олива" АД, "Фамилекс" ООД, "М. М. Малешков" ЕООД, "Загора 2000" ООД. В хода на производството КЗК е установила, че "Бисер Олива" АД разпространява бутилирано слънчогледово олио чрез дистрибутори, като сключва типови договори за дистрибуция - продажба на едро, които уреждат търговските отношения между страните. По преписката са представени: договор между "Бисер Олива" АД и "Загора 2000" ООД от 1.05.2008 г., договор между "Бисер Олива" АД и "Фамилекс" ООД от 7.05.2008 г., договор между "Бисер Олива" АД и "М. М Малешков" ЕООД от 7.05.2008 г., договор между "Бисер Олива" АД и "Велизара 2000" ЕООД от 28.05.2008 г., както и договор между "Бисер Олива" АД и "Фамилекс" ООД от 20.04.2010 г. и договор между "Бисер Олива" АД и "Велизара 2000" ЕООД от 28.05.2010 г. Във връзка с установените по преписката факти, КЗК е извършила икономически анализ, като е приела, че съответният продуктов пазар следва да бъде определен като пазар на бутилирано слънчогледово олио за крайно потребление, а засегнатият пазар се ограничава само до търговията на едро с рафинирано бутилирано олио чрез дистрибутори, като географският обхват на пазара е определен като национален. При извършеният правен анализ КЗК е приела, че конкретно разглежданият случай не би могъл да има ефект върху търговията между държавите членки на ЕС според критериите, залегнали в Известието на ЕК относно насоките за концепцията за ефекта върху търговията, поради което приложим по отношение на конкретния казус е единствено националният закон и членове 101 и 102 от ДФЕС не намират приложение. Във връзка с анализа на чл. 15 от ЗЗК Комисията е приела, че "Бисер Олива" АД, "Фамилекс" ООД, "М. М. Малешков" ЕООД, "Загора 2000" ООД и "Велизара 2000" ЕООД представляват предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, като дистрибуторите поемат търговския и финансов риск относно реализацията на продукта, което обуславя тяхната самостоятелност и независимост, като отделни икономически субекти от "Бисер Олива" АД. Договорите, подписани между "Бисер Олива" АД и дистрибуторите - "Фамилекс" ООД, "М. М. Малешков" ЕООД, "Загора 2000" ООД, "Велизара 2000" ЕООД, представляват формални вертикални споразумения, които са един от подвидовете "споразумение между предприятия" по смисъла на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК. На следващо място КЗК е приела, че в договорните отношения между "Бисер Олива" АД и дистрибуторите съществува механизъм за определяне на цени за препродажба на бутилирано слънчогледово олио от страна на "Бисер Олива" АД, като функционирането на този механизъм се осъществява чрез определянето на конкретна цена за продажбата на определена единица количество от продукта, върху която се прилагат конкретни стойности на различни търговски отстъпки за различните нива на дистрибуция на продукта, като реалното спазване на този механизъм е контролирано от производителя. В този смисъл КЗК е констатирала, че съгласно договорите е налице определяне на фиксирани отстъпки за дистрибуторите и техните поддистрибутори на едро, като се предвижда и определяне на марж на отстъпки за поддистрибуторите на дребно, което от своя страна води до определяне на минимална препродажна цена за поддистрибуторите на дребно. Съгласно предвидения механизъм съществува допълнителен финансов стимул за дистрибуторите да спазват зададените цени за препродажба, под формата на уговорени "ретробонуси". Според КЗК създаденото задължение за спазване на цената за препродажба, комбинирано с възможността за стимулиране спазването на това задължение, води до извода, че на практика контрагентите се съгласяват да фиксират цени за препродажба спрямо дистрибуторите на едро и минимални цени за препродажба спрямо дистрибуторите на дребно, следвайки механизма, зададен от производителя. Комисията е преценила, че открояващият се елемент при така въведения механизъм за определяне на цени е, че се постига контрол при ценообразуването по веригата на реализация на продукта от нивото на дистрибуторите, страни в производството, до нивото на дистрибуторите на дребно, чиято цел е постигане на определена крайна цена в магазинната мрежа. Крайният извод на КЗК, изведен въз основа на събраните по преписката материали и направения анализ, е че механизмът за определяне на цени в договорните отношения представлява нарушение по цел под формата на поддържане на препродажни цени, което осъществява състава на нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на всички участници в споразуменията - "Бисер Олива" АД, "Велизара 2000" ЕООД, "М. М. Малешков" ЕООД, "Загора 2000" ООД и "Фамилекс" ООД. По отношение на Фамилекс ЕООД, КЗК е счела, че последното не е установено да е страна по договорите с "Бисер Олива" АД в качеството на дистрибутор на рафинирано слънчогледово олио, с оглед на което дружеството не участва в проучваните вертикални споразумения и следователно не е извършило нарушение на чл. 15 от ЗЗК. Настоящият съдебен състав приема, че процесното решение № 1261 от 25.09.2013 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № 461/2013 г. в частта с която КЗК е установила, че "Фамилекс" ЕООД не е извършило нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК. по своята правна природа представлява стабилен административен акт, поради необжалването му в предвидения от закона срок и като такъв е влязъл в законна сила. Предмет на съдебната проверка е само частта на решение № 1261 от 25.09.2013 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № 461/2013 г., с която КЗК е установила, че "Бисер Олива" АД, "Велизара 2000" ЕООД, "М. М. Малешков" ЕООД, "Загора 2000" ООД и "Фамилекс" ООД, са извършили нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК и е наложила имуществени санкции дружествата. При така очертания предмет на съдебната проверка и съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът прави следните правни изводи: Атакуваното решение е издадено от компетентния за това орган, при изискуемия кворум на КЗК, в пределите на правомощията на Комисията, като решението е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 от ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити. В производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На страните е осигурена възможност да дадат становища, да предявяват искания, да представят доказателства и да се запознават с материалите по преписката. Съдържанието на акта сочи, че решението на Комисията за защита на конкуренцията е надлежно мотивирано, като са обсъдени всички доказателствата и възражения представени от страните, относими към извършеното проучване. В този смисъл неоснователни са релевираните от жалбоподателя "Фамилекс" ООД доводи за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на процесното решение, понеже дружеството е било лишено от активно участие в административното производство и не е упражнило пълноценно правата си гарантирани му от ЗЗК. Видно от приложената по делото административна преписка "Фамилекс" ООД е конституирано като страна в производството с определение № 845 от 11.07.2013 г. и с определение № 846 от същата дата са му предявени твърдения за извършено нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, изразяващо се в определяне на цени за препродажба на рафинирано слънчогледово олио. С това определение на дружеството е предоставено право да представи своите писмени възражения по предявените твърдения за извършено нарушение, което е реализирано, като с писмо от 16.08.2013 г. "Фамилекс" ООД е представило на Комисията възраженията си и предложение за поемане на задължения. Също така с определение № 846 от 11.07.2013 г. дружеството е информирането и за правото да бъде изслушано в открито заседание, което е проведено на 18.09.2013 г. и "Фамилекс" ООД е участвало в това заседание. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че "Фамилекс" ООД не е било лишено от право на участие в производството по преписката, като не се констатира и нарушаване на неговите права по смисъла на чл. 76 от ЗЗК. Неоснователни са и релевираните доводи от страна на "Загора 2000" ООД за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 55, ал. 2 от ЗЗК. Съгласно цитирания чл. всяко лице, което предоставя информация на комисията в хода на производството, посочва материалите, за които твърди, че съдържат производствена, търговска или друга защитена от закон тайна и трябва да се смятат от Комисията за поверителни. В тези случаи лицето мотивира твърденията си и предоставя същите материали и във вариант, в който са заличени данните, които смята за поверителни. Настоящият съдебен състав констатира, че КЗК не е изпълнила задълженията си по чл. 55, ал. 2 от ЗЗК, като не е изискала от страните да се мотивират защо квалифицират представените договори като съдържащи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна, и не е изискала предоставянето на тези договори и във вариант, в който са заличени данните, които се смятат за поверителни. Въпреки това, така допуснатото нарушение не е съществено, тъй като последното не е повлияло върху съдържанието на крайния акт и не е лишило страните от право на ефективна защита. В случая всеки отделен договор между производител и дистрибутор засяга единствено правната сфера на тези страни и не съдържа информация, коато да е относима към други лица. В този смисъл наличието или липсата на нарушение по смисъла на чл. 15 от ЗЗК от страна на "Загора 2000" ООД се преценява от сключения между съответното дружество и производителя "Бисер Олива" АД договор, но не относно другите такива между "Бисер Олива" АД и останалите дистрибутори. Крайният извод, който се налага е, че непредставянето на договорите в явен вариант, в който не са заличени данните, които се смятат за поверителни, не рефлектира върху правото на защита на дружеството, поради което допуснатото нарушение не е основание за отмяна на крайния акт на Комисията по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. По отношение на релевираните във всички жалби възражения за допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 15 от ЗЗК, настоящият състав приема следното: С нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК е установена обща забрана за всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар. Разпоредбата съдържа обща забрана за всякакъв вид антиконкурентни споразумения, като в т. 1 до т. 5 на чл. 15 от ЗЗК са изброени конкретни правни форми на забранено поведение. Систематичният анализ на цитираната разпоредба налага извода, че за да бъде приложена забраната по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните елементи на фактическия състав на разпоредбата: 1) страните в производството да притежават качеството на "предприятие"; 2) наличието на споразумение и/или съгласувана практика между страните и 3) антиконкурентен ефект, изразяващ се в цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията. Съгласно § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗЗК "Предприятие" е всяко физическо, юридическо лице или неперсонифицирано образувание, което извършва стопанска дейност, независимо от правната и организационната си форма. Понятието "стопанска дейност" също има легална дефиниция в ЗЗК, като според § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗЗК "Стопанска дейност" е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. По отношение на понятието "споразумение между предприятия" липсва легална дефиниция в ЗЗК, но съгласно европейската практика (Case T-7/89 SA Hercules Chemicals NV v Commission [1991] ECR II - 1711, Case T-41/96 Bayer AG v. Commission [2000] ECR II- 3383, Case 28/77 Tepea Bv v. Commission [1978] ECR 1391 и др.) за да е налице споразумение, следва да е постигнато съвпадение на волеизявленията на най-малкото две предприятия, като това споразумението може да има всякаква форма или наименование, но от значение е единствено неговата същност. То може да бъде писмено или устно, подписано или неподписано, наименувано или ненаименувано, може да е обективирано в документ, който има друго наименование, дори може да се откроява и конклудентно в дейността на стопанските субекти като тяхна конкретна линия на поведение на пазара. В този смисъл "споразумение между предприятия" по смисъла на конкурентното право обхваща всякакви форми на постигане на съгласие или разбиране между страните по отношение на пазарното им поведение. Споразумението от своя страна би могло да бъде хоризонтално - между две или повече предприятия, действащи на едно и също ниво на производството или дистрибуцията на определени продукти или вертикалното - между предприятия, които осъществяват стопанска дейност на различни нива на производството и дистрибуцията, като определение за вертикално споразумение съдържа чл. 1, § 1, буква а) от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 330/2010 НА КОМИСИЯТА от 20 април 2010 г. за прилагането на чл. 101, § 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики а именно - "споразумение или съгласувана практика, сключени между две или повече предприятия, всяко от които функционира за целите на споразумението на различно ниво в производствената и дистрибуторската мрежа, и се отнася до условията, при които страните могат да закупуват, продават или препродават определени стоки и услуги". Освен чрез споразумение, този елемент от фактическия състав на забраната на чл. 15 от ЗЗК може да бъде налице и чрез съгласувана практика между предприятия по смисъла на § 1, т. 14 от ЗЗК - координирани действия или бездействия на две или повече предприятия. Третият елемент от фактическия състав на нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК е споразумението или съгласуваната практика да е от такова естество, което може да предизвика определен антиконкурентен ефект в две проявни форми - антиконкурентна цел или антиконкурентен резултат. Антиконкурентният ефект, като елемент на нормата на чл. 15, ал. 1, се проявява, когато самата цел на споразумението е предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар. Алтернативно, когато не може да бъде установена непосредствено такава цел, то антиконкурентният ефект ще бъде налице, когато резултатът от разглежданото споразумение/практика действително води или може да доведе до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар. В този смисъл определянето на дадено споразумение между предприятията като ограничение на конкуренцията по цел изключва необходимостта от анализиране на неговия конкретен, рeален или потенциален резултат на пазара /C-199/1992 P, Huls AG v. Commission /1999/. Антиконкурентната цел е една от двете алтернативи противоправни последици, чието наличие е достатъчно за доказване на извършеното нарушение на общата забрана, без да е нужно доказване и на антиконкурентен резултат. Следва да бъде подчертано, че не е необходимо тази антиконкурентна цел да бъде изрично изявена или формулирана от съответните предприятия, а може да бъде изведена при тълкуване на съдържанието на споразумението или от поведението на участниците, като се има предвид конкретната пазарна конюнктура. За да е налице антиконкурентна цел по смисъла на общата забрана, дори не е необходимо предприятията, участващи в забраненото споразумение да са осъзнавали, че извършват нарушение на общата забрана, като в практиката си СЕС посочва, че не е необходимо определено предприятие да е съзнавало, че нарушава правилата на конкуренцията, за да бъде счетено, че същото е било извършено умишлено, достатъчно е да се установи, че същото не може да не е знаело, че целта на неговото поведение е била ограничаване на конкуренцията - Case 246/86 BELASCO V Commission. В този смисъл дори да липсва субективно намерение у съответното предприятие или сдружение на предприятия да постигне антиконкурентен резултат, само наличието на обективна възможност на поведението му да доведе до постигането на този резултат е достатъчно, за да е налице антиконкурентната цел по смисъла на общата забрана. /в този смисъл и решение № 11522 от 16.09.2013 г. по адм. дело 3940/2013 по описа на ВАС, петчленен състав и решение № 11427 от 30.09.2014 г. по адм. дело 8662/2014 по описа на ВАС, петчленен състав/. За да се прецени дали определен вид съгласуване между предприятия има достатъчна степен на вредност, за да се счита за ограничаване на конкуренцията "с оглед на целта", следва да се разгледат по-специално преследваните с него цели, както и икономическият и правен контекст, в който то се вписва. При преценката на този контекст следва да се вземе предвид и естеството на засегнатите стоки или услуги, както и реалните условия на функционирането и структурата на съответния пазар или пазари. Освен това, макар намерението на страните да не представлява необходим елемент за установяване на ограничителния характер на даден вид съгласуване между предприятия, няма забрана органите в областта на конкуренцията или националните юрисдикции и тези на Съюза да го вземат предвид, както е посочено в решение по дело C-286/13 P Dole Food Company Inc. И Dole Fresh Fruit Europe, по-рано Dole Germany OHG срещу Европейска комисия. Налага се изводът, че за да бъде определено дали дадено споразумение или съгласувана практика попадат в обхвата на понятието "нарушение с оглед на целта", трябва по-специално да се вземе предвид неговото съдържание, обективните цели, които преследва, както и икономическият и правен контекст, в който се сключва, като се вземе под внимание естеството на стоките или услугите, които са предмет на споразумението, както и функционирането и структурата на съответния пазар - наличието на алтернативни канали за дистрибуция и съответното им значение, както и пазарната мощ на съответните дружества. В конкретния случай по отношение на първия елемент от състава на нарушението по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК настоящата съдебна инстанция споделя извода на КЗК, че "Бисер Олива" АД, "Фамилекс" ООД, "М. М. Малешков" ЕООД, "Загора 2000" ООД и "Велизара 2000" ЕООД представляват предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК. "Бисер Олива" АД осъществява дейността по производство и продажба на бутилирано рафинирано слънчогледово олио, а дистрибуторите - "Фамилекс" ООД, "М. М. Малешков" ЕООД, "Загора 2000" ООД, "Велизара 2000" ЕООД - дейността по продажба на едро и дребно на бутилирано рафинирано слънчогледово олио, като поемат търговския и финансов риск относно реализацията на продукта /чл. 1 от договорите за дистрибуция/, поради което дружествата следва да бъдат квалифицирани като предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗЗК. В този смисъл в настоящата хипотеза е налице първият задължителен елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК. По отношение на втория елемент от състава на нарушението по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК съдът намира за обосновани изводите на Комисията, че договорите, подписани между "Бисер Олива" АД и дистрибуторите - "Фамилекс" ООД, "М. М. Малешков" ЕООД, "Загора 2000" ООД, "Велизара 2000" ЕООД, представляват формални вертикални споразумения по смисъла на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК. По делото са представени дистрибуторски договори - договор между "Бисер Олива" АД и "Загора 2000" ООД от 1.05.2008 г., договор между "Бисер Олива" АД и "Фамилекс" ООД от 7.05.2008 г., договор между "Бисер Олива" АД и "М. М Малешков" ЕООД от 7.05.2008 г., договор между "Бисер Олива" АД и "Велизара 2000" ЕООД от 28.05.2008 г., както и договор между "Бисер Олива" АД и "Фамилекс" ООД от 20.04.2010 г. и договор между "Бисер Олива" АД и "Велизара 2000" ЕООД от 28.05.2010 г., по силата на които дистрибуторите се задължават да закупуват продуктите на "Бисер Олива" АД и да ги разпространяват от свое име и за своя сметка съобразно качествените и количествени изисквания на производителя. Съдът счита, че в случая това са договори за покупко-продажба на стоки, които са сключени между предприятия, които осъществяват стопанска дейност на различни нива на пазара на бутилирано слънчогледово олио за крайно потребление, което ги прави вертикални споразумения по смисъла на чл. 1, § 1, буква а) от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 330/2010 НА КОМИСИЯТА, поради което е налице и вторият елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК. Относно третия изискуем елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, КЗК е приела, че в договорните отношения между "Бисер Олива" АД и дистрибуторите съществува механизъм за определяне на цени за препродажба на бутилирано слънчогледово олио от страна на "Бисер Олива" АД, като функционирането на този механизъм се осъществява чрез определянето на конкретна цена за продажбата на определена единица количество от продукта, върху която се прилагат конкретни стойности на различни търговски отстъпки за различните нива на дистрибуция на продукта, и реалното спазване на този механизъм е контролирано от доставчика. Според националния орган по конкуренцията в конкретната хипотеза дистрибуторите са лишени от възможността свободно и самостоятелно да определят цените на продуктите за своите клиенти под действието на естествените пазарни сили и натиск от страна на конкурентите си. Крайният извод на КЗК е, че в случая е налице и третият задължителен елемент от състава на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК - споразуменията да са от такова естество, което може да предизвика определен антиконкурентен ефект. Настоящият съдебен състав не споделя това становище, като аргументите за това са следните: Съгласно чл. 20 от Закона за задълженията и договорите при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните клаузи следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Изводът на КЗК, че съществува механизъм за определяне на цени за препродажба на бутилирано слънчогледово олио се базира единствено на разпоредбата на чл. 8 от договорите за дистрибуция, като Комисията не е направила систематичен анализ на всички разпоредби и не е отчела факта, че определената в приложение № 1 към договорите ценова листа е приложима единствено в отношенията между производителя и дистрибутора, като това следва да бъде основата върху която дистрибуторите ще получават уговорените в приложение № 2 търговски отстъпки. За да бъде установено дали дистрибуторите са се задължили да прилагат определената цена в отношенията с трети лица /поддистрибутори или крайни клиенти/ следва да бъде анализирано естеството на стоките предмет на договорите, структурата на съответния пазар и поведението на дружествата. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че слънчогледовото растително олио е основен хранителен продукт, който ежедневно се употребява от българските потребители поради вкусовите му характеристики, хранителни качества и установените трайни хранителни навици на населението. Слънчогледовото олио е доминиращо на българския пазар и потребителите трудно биха го заменили с друго. То не е взаимозаменяемо нито по отношение на животинските мазнини, нито по отношение на останалите растителни мазнини, тъй като има свои специфични характеристики и предназначение. Видно от установените в производството пред КЗК факти пазарният дял на производителя по отношение на реализирани приходи чрез основни дистрибутори, сравнено с общия обем на реализация на олио в страната, не надхвърля 5%, поради което производителят не притежава пазарната мощ едностранно да влияе върху цената на бутилираното слънчогледово олио, за да е в състояние да налага вертикално ограничение на дистрибуторите с оглед ценообразуването. Ето защо определянето на фиксирана препродажна цена за дистрибуторите противоречи на икономическата логика, която при една високо конкурентна среда, налага гъвкава промяна на цената на продаваните стоки от страна на дистрибуторите. От друга страна уговарянето на постоянна /базисна/ цена, с оглед на която ще се определят търговските отстъпки и бонуси в отношенията производител - дистрибутор във връзка с постигане на определени резултати /план за обем и/или план за покритие/ в реализацията на продукцията до крайните потребители внася спокойствие у дистрибуторите по отношение на определена възвръщаемост, която последните ще имат при реализация на продуктите на производителя на цени определени от пазарния натиск, с оглед факта, че са поели финансовия и търговски риск, свързани с продажбата на стоките на трети лица. Тези изводи напълно се подкрепят и от назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, в която вещото лице е отчело след извършена съпоставка на единичните продажни цени по фактури на четиримата дистрибутори за процесния период, че всеки от тях е продавал на различни от другите дистрибутори цени, като всеки от тях е прилагал и различни цени към различни клиенти през едни и същи периоди. В отговора на задача № 5 подробно и обстойно е отразено как се е формирала цената на дистрибуторите към третите лица - участници на пазара през процесния период. В този смисъл макар резултатът от споразумението да е ирелевантен /предвид факта, че в настоящия случай се касае за "нарушение с оглед целта"/ реалното поведение на дистрибуторите е от значение, за да бъде установена действителната воля на страните по дистрибуторските договори с оглед установяване на обстоятелството дали е налице определяне на препродажни цени. Липсата на обективни предпоставки за прилагане на фиксирани цени за препродажба от страна на дистрибуторите в отношенията с техните клиенти говори недвусмислено и за липсата на предварителното им уговаряне с производителя. Порди това не следва да бъде приета тезата на КЗК, че с договорите за дистрибуция страните пряко са определили цени за препродажба на рафинирано слънчогледово олио, като дистрибуторите не са лишени от възможността автономно и самостоятелно да определят цените на продуктите за своите клиенти под действието на естествените пазарни сили и натиск от страна на конкурентите си. Настоящият съдебен състав не възприема и становището на КЗК, че в случая са налице непреки средства за установяване на препродажната цена. Съгласно § 48 от Насоките на Европейската комисия относно вертикалните ограничения установяване на препродажната цена може да се постигне също и чрез непреки средства. Примери за последното са споразумение за фиксиране на търговската надценка, за фиксиране на максималното ниво на отстъпката, която дистрибуторът може да направи от предварително определеното ниво на цените, дадено споразумение, в което предоставянето на отстъпки или възстановяването на разходите за реклама от доставчика зависи от съблюдаването на едно определено ниво на цените, дадено споразумение, свързващо предварително определената препродажна цена с цените на препродажба на конкурентите, както и заплахи, шантаж, предупреждения, санкции, забавяне или прекратяване на доставките или прекратяване на договора във връзка със съблюдаването на едно определено ниво на цените. Преките или косвените средства за постигане на фиксиране на цените могат да станат по-ефективни, когато се съчетаят с мерки за откриване на дистрибуторите, които намаляват цените, като например въвеждането на система за мониторинг на цените или задължаването на търговците на дребно да докладват за други членове на дистрибуторската мрежа, които се отклоняват от стандартното ниво на цените. В конкретния случай обаче систематичният анализ на разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и чл. 9 във връзка чл. 11 и чл. 18 от дистрибуторските договори налага извода, че отчетната дейност на дистрибуторите към производителя е насочена към обем на извършените продажби по продукти, стокови наличности и клиентите за предходния месец във връзка с уговорените търговски отстъпки за постигнати обем и/или покритие съгласно Приложение № 2, но не и за конкретните крайни продажни цени на дистрибутора, като нито пряко нито косвено са договаряни препродажни цени, а санкционирането на дружествата - жалбоподатели е за договаряне именно на препродажни цени. При това положение крайният извод на съда е, че постигнатите споразумения между производителя и дистрибуторите не са насочени към пряко или косвено определяне на препродажни цени, като ценовата листа в Приложение № 1 е приложима само в отношенията производител - дистрибутор, във връзка с уговорените в приложение № 2 търговски отстъпки, като дистрибуторите изобщо не са лишени от възможността свободно и самостоятелно да определят цените на продуктите за своите клиенти под действието на естествените пазарни сили, многостранни търговски взаимоотношения и различни форми на влияние от страна на останалите конкуренти на процесния продуктов пазар на слънчогледово олио. Следва да се има предвид правнорелевантния факт, че в останалите приложения към договорите за покупко- продажба също липсва каквато и да е договореност за предварително едностранно определяне на цени за доставка от дистрибутори към крайни клиенти, тоест на препродажни цени. Неправилни са изводите на КЗК във връзка с механизма на контрол от страна на производителя спрямо дистрибуторите, защото в процесните договори не се съдържа нито една клауза, регламентираща някаква форма на контрол върху самостоятелното и автономно ценообразуване или санкция при неспазване на препоръчителната търговска политика. Напротив в чл. 25 от договорите изрично е предвидена възможност за производителя да прекрати едностранно договорите само в два изчерпателно посочени случая - при нарушаване от дистрибуторите на чл. 15 и чл. 16 от договорите, които клаузи са напълно неотносими към определяне на цени и то на "препродажни цени". От съществено значение е и обстоятелството, че антиконкурентната цел на предприятието в хипотезата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК не се презумира, тъй като липсва императивна правна норма в този смисъл, с оглед на което тази специална цел следва да бъде установена по категоричен и несъмнен начин от страна на КЗК, което в случая не е направено. Съдът намира, че в процесните дистрибуторски договори липсва договаряне за антиконкурентен ефект, който е задължителен елемент от състава на нарушението по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК. Като е достигнала до различни правни изводи, КЗК е постановила решение в нарушение на материалноправните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, което обстоятелство налага отмяна на обжалвания акт. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че решение № 1261 от 25.09.2013 г., постановено от КЗК по преписка № КЗК-461/2013 г., в частта с която Комисията е установила, че "Бисер Олива" АД, "Велизара 2000" ЕООД, "М. М. Малешков" ЕООД, "Загора 2000" ООД и "Фамилекс" ООД са извършили нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранено вертикално споразумение, което по своята цел предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията на пазара на бутилирано слънчогледово олио посредством пряко или косвено определяне на цени за препродажба и е наложила имуществени санкции на дружествата, като незаконосъобразно следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и административният орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, че не е извършено нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК от страна на "Бисер Олива" АД, "Велизара 2000" ЕООД, "М. М. Малешков" ЕООД, "Загора 2000" ООД и "Фамилекс" ООД. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, КЗК следва да заплати на всеки от жалбоподателите направените от тях своевременно претендирани разноски в хода на съдебния процес. Съдът приема за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, предвид високата фактическа и правна сложност на делото. Направените по делото разноски следва да бъдат заплатени от КЗК в следните размери: на "М. М. Малешков" ЕООД - 1250 лв., от които 50 лв. - внесена държавна такса и 1200 лв. - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение; на "Фамилекс" ООД - 1120 лв., от които 50 лв. - внесена държавна такса и 1070 лв. - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение; на "Бисер Олива" АД - 4020 лв., от които 50 лв. - внесена държавна такса, 2420 лв. - внесен депозит за вещо лице и 1550 лв. - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, на "Велизара 2000" ЕООД 50 лв. - внесена държавна такса; на "Загора 2000" ООД - 1470 лв., от които 50 лв. - внесена държавна такса и 1420 лв. - внесен депозит за вещо лице. На последното дружество не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение, защото в приложения по делото договор за правна защита и съдействие не е отразена "платена сума", поради което съдът намира, че няма данни за реално внесена сума, съставляваща адвокатско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 64, ал. 1 от ЗЗК във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл. 173, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,