Решение № 3904 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13693/2011 г.

Решение № 3904 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13693/2011 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Хюсейн Фарид Маджид, гражданин на Ирак, против решение № 4193 от 19.09.2011 г. по адм. дело № 5304/2011 г. на Административен съд - София-град. В касационната жалба и в съдебно заседание се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Касаторът моли тричленния състав на ВАС да отмени обжалваното съдебно решение и решението на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет като незаконосъобразни. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град е отхвърлена жалбата на Хюсейн Фарид Маджид, гражданин на Ирак, против решение № 252/8.06.2011 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата на иракския гражданин за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за правилен изводът на административния орган за липсата на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като оспорващият изрично е посочил пред съответното длъжностно лице в ДАБ, че не е бил преследван от страна на официалните власти в родината му, нито е оказван контрол или натиск от друга група или групировка по причини на етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група. Приел е, че молбата на чужденеца се основава на страх, че може да бъде преследван заради своята професия на сарафин, а не и заради някаква друга причина, попадаща в обхвата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че според общоприетите критерии на Върховния комисариат за бежанците на ООН преценката за разрешаване на пребиваване на търсещи убежище граждани на Ирак трябва да бъде строго индивидуална и да бъде съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила и с обстоятелството от коя част на страната произхожда той. Съобразно събраните по делото доказателства АССГ е приел, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Изложил е съображения, че кражбите на пари и ценности според твърдението на молителя са криминален акт и не могат да бъдат подведени под хипотезиса на нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Заявеното от лицето твърдение, че е имало терористичен акт и е присъствал на него заедно с дъщеря си, вследствие на което тя е претърпяла психически срив, не означава, че този акт е бил лично насочен спрямо него. Освен това чужденецът е живял в Ирак, без обстановката да се е отразила на живота негативно до степен на тежко посегателство по смисъла на закона. Допълнителен аргумент в тази насока е обстоятелството, че в държавата му по произход продължават да живеят съпругата му, двете му деца и други негови близки и лицето е взело само решение да отпътува от родината си. Съдът е изследвал случая и съобразно мотивите в решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15 в от Директива 2004/83/ЕО. В решението се посочва, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условията последният да представя доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи, както и че съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Приел е, че това условие не е налице в настоящия случай, тъй като няма обективни данни насилието в Ирак да е достигнало към момента такава изключителна степен. Съдът е направил извода си законосъобразност на административното решение, съобразно информацията, съдържаща се в справка относно ситуацията в Ирак на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ - МС с № 448 от 27.01.2011 г. Използвана е и информацията, съдържаща се в бележките на ВКБООН. Отчетено е, че съгласно насоките на ВКБООН молбите за закрила, подадени от лицата от южните провинции, включително и Кербала., следва да се разглеждат на индивидуален принцип. Съдът е приел, че в процесния случай това становище е спазено, доколкото от изявлението на оспорващия не се установява същият да е бил принуден да напусне страната си поради тежки и лични заплахи за живота и сигурността му. Пред АССГ са били представени медицински удостоверения относно психическото състояние на дъщерята на оспорващия, които съдът е намерил за неотносими към предмета на спора, доколкото всички негови близки продължават да живеят в Ирак и те не придружават жалбоподателя в Р България. Прието е за неотносимо към личната история на кандидата и представеното писмо от администрацията на гр. Кербала за преместването на покъщнината на неговия брат от Кербала в гр. Багдад през 2006 г., тъй като в рамките на административното производство молителят не е заявил никакви обстоятелства относно личното положение на своя брат и евентуални заплахи спрямо него, които биха били свързани с неговата история. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд - София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изводът за сигурния характер на страната на произход е направен от първоинстанционния съд обосновано, предвид официалната справка на агенцията за ситуацията в страната. Същата е актуална, поради което и информацията, съдържаща се в нея като такава, следва да се приеме като годна за установяване на релевантните факти по случая. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че решаващият състав не е взел предвид представените пред него писмени доказателства. Касационната инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че медицинските документи и тези, изхождащи от администрацията на гр. Кербала нямат отношение към бежанската история на кандидата. Същите не установяват релевантни за делото факти, а касаят хора, които и до сега продължават да живеят в Ирак. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него в каквито смисъл са дадените указания на ВКБООН и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15 в от Директива 2004/83/ЕО. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция е останало недоказано твърдението на жалбоподателя, че Ирак не е сигурна страна по произход и че там той подложен тежки посегателства. Няма доказателства осъщественото спрямо жалбоподателя насилие да се основава на раса, религия или политически убеждения. Създаваните трудности за упражняване на професията, както и грабежите на които е подложен говорят за осъществено спрямо кандидата криминално деяние, което не влиза в предметния обхват на чл. 8 от ЗУБ. Законосъобразно решаващият състав на АССГ е съобразил приложената справка рег. № 448/27.01.2011 г. на ДАБ за обществено-политическата обстановка в Ирак, от която става ясно, че провинция Кербала, откъдето произхожда жалбоподателят, е изцяло под контрола на иракските сили за сигурност, поради което изблиците на насилие са редки. При това положение правилно в обжалваното решение е прието, че за жалбоподателя не са налице основания по чл. 8 ЗУБ за признаване на бежански статут. В съответствие с материалния закон е и изводът на тричленния състав, че с оглед ситуацията в Ирак липсва някоя от хипотезите за предоставяне на хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,