Решение № 2676 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11635/2008 г.

Решение № 2676 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11635/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, срещу частта от решение № 64/19.06.2008 г. по ахд № 6/2008 г. на Окръжен съд - Велико Търново, с която е отменена частта от ревизионен акт (РА) № 1200409/19.07.2006 г. на орган приходите на ТД на НАП - гр. Монтана, потвърдена с решение № 518/21.09.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, отнасяща се до непризнато право на приспадане на данъчен кредит на "Свинекомплекс Студено буче" АД, гр. Монтана, по фактура № 20022/28.12.2005 г., издадена от "Монти М" ЕООД в размер на 498163,80 лв. и вместо това е признато право на приспадане на данъчен кредит на "Свинекомплекс Студено буче" АД, гр. Монтана в размер на 498 163,80 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу спорната част от РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - "Дизел" АД с предишно наименование "Свинекомплекс Студено буче" АД, гр. Монтана, в писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението на ВТОС е постановено след като с решение № 1175/1.02.2008 г. по ахд № 10481/2007 г. е отменено решение № 263/20.07.2007 г. по ахд № 852/2006 г. на ВТОС и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания за обсъждане доказателствата и доводите на страните съобразно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Съдът в изпълнение указанията на ВАС е обсъдил събраните по делото доказателства и наведените доводи от двете страни и е приел, че с РА в нарушение на цитираните в него разпоредби на чл. 6, чл. 25 ЗДДС (отм.) и чл. 64 ЗДДС (отм.) е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 498 163,80 лв. за м. 12.2005 г. на ревизираното дружество по фактура № 20022/28.12.2005 г., издадена от "Монти М" ЕООД с предмет на доставката "авансово плащане на доставка за оборудване по Сапард". ДДС е заплатен по ДДС - сметка на доставчика с платежно нареждане от 28.12.2005 г. Не се спори, въпреки че е без значение при заплащане на ДДС по ДДС - сметка с оглед чл. 64, ал. 2 ЗДДС (отм.), че данъкът е начислен от доставчика по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Към датата на издаване на фактурата е налице авансово плащане в брой - приложени са фискални бонове и е съставен РКО за плащане в брой. Проследени са и движенията по банковите сметки на двете дружества - изтеглилото сумата и внеслото я, които са косвено доказателство за същото заплащане. Собствеността върху оборудването - свинекланница, е прехвърлена в последващ ревизията данъчен период и това е видно от приемо-предавателен протокол от 24.02.2006 г., протокол за 72 часова проба при експлоатационни условия, инвентарна книга. Неоснователно е възражението на касатора за повърхностно обсъждане на доказателствата, свързани с последващата доставка на оборудването. Направените от съда изводи се подкрепят от заключението на вещото лице, което на място е установило наличието на фактурираните машини при ревизираното дружество и надлежното им завеждане като ДМА. Съдът правилно е посочил, че качеството "свързани лица" на доставчика и получателя по фактурата не е основание за отказ на право на приспадане на данъчен кредит. Без значение е, че ревизираният субект първоначално е договорил доставката на оборудването с друго дружество, който е било дерегистрирано по ЗДДС (отм.), а след това - с настоящия доставчик, както и че отношенията между първия кандидат съконтрагент и "Монти М" ЕООД също са уредени с договор. Дори и без наличие на писмен договор, при наличие на доставка по смисъла на ЗДДС (отм.) - прехвърляне на право на собственост върху вещ срещу заплащане и наличието на останалите предпоставки по чл. 64 ЗДДС (отм.), по които не се спори, възниква право на приспадане на данъчен кредит. Обстоятелството, че има разминаване между часовете на издаване на касовите бонове и банковите преводи, не води до извода за липса на плащане, както твърди касаторът, още повече, че в заключението на вещото лице е дадено логично обяснения на това разминаване и съдът не е имал причина да не го кредитира. Решението е обосновано и съобразено с горецитираните материалноправни норми - към датата на издаване на фактурата е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС (отм.) - авансово плащане, а по-късното прехвърляне на правото на собственост върху оборудването сочи, че е налице и втората предпоставка, за да е налице реална доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба не е представил доказателства за направени в настоящето касационно производство разноски, поради което не могат да му бъдат присъдени такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение