Решение № 10496 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10736/2013 г.

Решение № 10496 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10736/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Евтимов" ЕООД, ЕИК 120597671, адрес за кореспонденция: гр. Смолян, ул. Липа № 6, представлявано от Веселин Цветанов Евтимов, чрез процесуалния му представител адв. Илиян Беслемешки, адвокат, съдебен адрес: гр. София, ул. "Парчевич" № 27 срещу Решение № 1321 от 13.06.2013 г. по адм. дело № 887/2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № 211104730 от 06.12.2011 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - гр. Пловдив, изнесено работно място (ИРМ) - Хасково потвърден и изменен в оспорената част с Решение № 223 от 27.02.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) гр. Пловдив при ЦУ на НАП като неоснователна, в следните части: 1/. относно непризнат данъчен кредит в размер общо на 11112 лв. и лихва 4016.33 лв. по фактура № 4 от 30.04.2007 г., с предмет на доставка "иглолистни трупи", издадена от "Лес Капитал" ЕООД, по фактури № 141 от 18.12.2007 г., с предмет на доставка "избичване на трупи" и фактура № 142 от 19.12.2007 г., с предмет на доставка "добив на трупи", издадени от "Деко Биас" ООД и по фактури № 74 от 12.10.2009 г. и № 76 от 30.10.2009 г., с предмет на доставка "плащане по договор от 07.09.2009 г.", издадени от "Билд пропърти България" ЕООД. 2/. корпоративен данък за 2007 г. в размер на 10856 лв., ведно със законната лихва и корпоративен данък за 2008 г. в размер на 4679.50 лв., ведно със законната лихва. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в противоречие на съдебното решение с материалния закон. Изложени са доводи, че доставките са реално осъществени от посочените по-горе доставчици. Касаторът се позовава и на съдебна практика на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, според която "непредставянето на изисканите от органа по приходите доказателства, не може да доведе до еднозначен извод, че не е извършена реална доставка и непредставянето от страна на прекия доставчик на достатъчно доказателства за материално-техническа и кадрова обезпеченост, не може да обоснова липсата на реалност". По отношение на решението, в частта за допълнително установения корпоративен данък в касационната жалба се твърди, че е нарушен материалният и процесуалният закон. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил РА в посочените части. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице в частта на отказания данъчен кредит, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е валиден данъчен акт, при издаването му не са нарушени съществено процесуалните правила и актът е материално законосъобразен. За да направи последния извод, съдът, след като подробно е анализирал процесните договори, е приел, че в тежест на ревизираното лице, претендиращо данъчен кредит, е доказването на обстоятелството, че фактурите отразяват действително осъществени услуги с посочения предмет и в случая ревизираното лице не е извършило такова доказване. За да обоснове посочения фактически извод, съдът е изтъкнал, че не е доказано действителното извършване на доставките по процесните фактури. По делото са представени само сключените договори между ревизираното лице и доставчиците и доказателства за направените плащания към тях. Приел е също, че преките доставчици не са разполагали с кадрова и техническа обезпеченост и поради това предметът на договорите не може да са получени в резултат на действителни данъчни събития по процесните фактури. По отношение на "Лес Капитал" ЕООД е представена само процесната фактура и платежното нареждане. Фактурата не е включена в дневника за продажби на дружеството, нито в съответния месец, нито в следващия. За "Деко Биас" ООД е установено, че в представените от него товарителници, липсват задължителни реквизити и поради това съдът не ги е кредитирал. Доставчикът "Билд пропърти България" ЕООД е имал назначени девет работника, но двама от тях са осигурявани в друго дружество. За същия период от два месеца са декларирани услуги по СМР, от посочения доставчик на още пет дружества. Съдът е указал на ревизираното лице в първото съдебно заседание, че за установяване на фактите следва да се назначи съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), но дружеството не е предприело последващи действия по дадените указания. В последните две съдебни заседания ревизираното лице не се е явило и не е било представлявано. Съдът е приел, че по спорните доставки липсват доказателства, съгласно които да може да се установят по вид, количество и стойност вложените на процесните обекти материали. Представеният обр. 19 от "Билд пропърти България" ЕООД по фактура № 76 от 30.10.2009 г. с предмет на доставка "плащане по договор от 07.09.2009 г." е повърхностен и не установява количеството и вида на извършената доставка, поради което не е в състояние да промени изводите за фиктивност на издадените от доставчика фактури. В частта по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), съдът е приел за обосновани констатациите на органите по приходите. Ревизираното лице не е успяло да обори направените от тях констатации и да докаже благоприятни за себе си обстоятелства. Решението е правилно. Обосновано административният съд е приел, че в случая само наличието на данъчни фактури и счетоводното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице не е достатъчно за обоснован извод за реалност на доставките от посочените доставчици. Приемането на свършената работа - извършване услуги и СМР, предполага наличието на данни, от които да е видно кой е изпълнил съответната дейност, как я е изпълнил, какви материали е вложил и на кои обекти. От представените документи е видно, че доставчиците не разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост за фактическото извършване на спорните доставки. От съществено значение за случая е и обстоятелството, че за разлика от преките доставчици, за които не е доказано да имат персонален и технически капацитет за извършване на процесните доставки, ревизираното лице е имало такива възможности, за което има изрични констатации както в РА, така и в потвърждаващото го Решение. Отделно от това, се вижда техническият капацитет на предприятието на ревизираното лице от представения списък на дълготрайни материални активи. Поради тази причина дори да беше доказан наличен резултат на посочените процесни обекти, това нямаше да доведе автоматично до извода, че процесните фактури отразяват действителни данъчни събития. Поради същата причина доказването на редовните плащания по процесните фактури не са доказателство за осъществяване на процесните доставки. От практиката на Съда на Европейския съюз по тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС не следва, че право на данъчен кредит във всеки случай следва да се признава само при представяне на данъчна фактура, независимо дали е доказана реалността на доставката по нея. Обратно, в постоянната си практика - Решение по съединени дела С-142/11 и С-80/11, така и в съвсем новото Решение от 13.02.2014 по дело С-18/13, ясно се вижда, че става дума за случаи, при които е установено, че доставките са реални. Така в диспозитива на последното решение в т. 1 от израза "въпреки че услугата е била доставена" се вижда, че реалното изпълнение на доставката е доказано и само при това ревизираното лице не следва да бъде държано отговорно за липсата на доказателства относно персонален и технически капацитет на доставчика да я извърши. Реалността на доставките на услуги е фактически въпрос, който следва да бъде разрешаван от националния съд по правилата на националното доказателствено право. В т. 1, изречение второ на диспозитива на Решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 Съдът е постановил: "Запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до нея спор, за да определи дали разглежданите в главното производство доставки на стоки са действително осъществени и дали съответно за тях може да бъде упражнено право на приспадане.". Именно такава преценка е направил първоинстанционният съд и фактическите му изводи са обосновани на събраните по делото доказателства. Предмет на фактурите са били "иглолистни трупи", "избичване на трупи", "добив на трупи" и "плащане по договор от 07.09.2009 г.", като цитирания договор е бил с предмет "прочистване на просека ВЛ 220 КV Манастир 224 дка и Равнец 210 дка". Относно предмета на тези фактури липсва каквато и да е конкретизация за вида, доставката и транспортирането на материалите на конкретен обект, както и за какви точно услуги и с изпълнението на какви средства става дума. Представените товарителници от доставчика "Деко Биас" ООД, нямат необходимите реквизити и поради това първоинстанционният съд правилно не ги е кредитирал. В заключение, фактическите изводи на първоинстанционния съд относно реалността на процесните доставки са обосновани на събраните доказателства и въз основа на тях съдът правилно е приложил материалния закон като е потвърдил отказа на данъчен кредит. Изводите на първоинстанционния съд по отношение на ЗКПО се споделят напълно от настоящата инстанция. По отношение на корпоративния данък за 2007 г. в размер на 10856 лв., ведно със законната лихва и корпоративния данък за 2008 г. в размер на 4679.50 лв., ведно със законната лихва, първоинстанционният съд е приложил материалния закон правилно. Предвид изложеното, не са доказани касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение, което като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,