Решение № 7357 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10314/2016 г.

Решение № 7357 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10314/2016 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-С. моли да бъде отменено като неправилно решение № 4545/28.06.2016 г. по адм. д. № 2563/2013 г. на АССГ в частта, с която е изменен РА № 2001106473/15.02.2012 г. на ТД на НАП-С. като е намален данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. на 332 288,75 лв със съответните лихви. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв. По жалбата на другата страна поддържа, че е неоснователна. Втора касационна жалба е подадена от И. Д. против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА и в тази част да бъде уважена, като й бъдат присъдени разноски или делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Оспорва жалбата на другата страна като поддържа, че юрисконсултското възнаграждение следва да се определи по чл. 78, ал. 8 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и отменителните основания, изложени в тях по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е изменил РА № 2001106473/15.02.2012 г. на ТД на НАП-С., изменен с решение № 3030/21.12.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-С. като е намалил данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. на 332 288,75 лв със съответните лихви и е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част. Страните не спорят по фактическата обстановка, възприета и от съда: на 21.06.2002 г. Д. Д. - съпруг на ревизираното лице, купува нива в землището на С. В. за 1000 лв. Съпрузите променят предназначението на имота, образуват се два имота с предназначение: урбанизирана за курортно рекреационен обект, за което според заключението на вещото лице са похарчили 33 502 лв. На 13.01.2006 г. съпрузите подаряват на свекървата на ревизираното лице С. Р. двата урбанизирани имота, а на 17.02.2006 г. Р. продава двата имота на "Диал инвест" ЕООД за 1 923 880 евро. На 30.03.2006 г. С. Р. дарява на сина си Д. Д. 1 600 000 евро, равностойни на 3 129 325 лв, като сумата е преведена по банкова сметка на Донев в по-висок размер, като за разликата няма данни да е подарена и свързана с описаните сделки с двата имота. Обосновано съдът е приел, че с дарението на имоти и дарение впоследствие на парична сума близка до цената, на която Р. продава имотите на краен купувач е осъществен състава на чл. 18, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 14, ал. 1 и 3 от ЗКПО(отм.) - с двете дарения е прикрита продажба на имота семейна общност, като продажната цена е преведена по сметка на съпруга на ревизираното лице и на основание чл. 19, ал. 1 от СК (отм.) също е семейна общност. Продажбата е извършена преди да е изтекъл 5-годишния срок по чл. 12, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗОДФЛ (отм.), поради което чрез двете дарения - на имота и на цената се цели отклонение от данъчно облагане. На основание чл. 14, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) законосъобразно органите по приходите и съдът са приели, че следва да се определи дължимият данък без да се взема под внимание резултатът от тези сделки. Възраженията на втория касатор за неправилно приложение на чл. 18, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 14 от ЗКПО (отм.) са неоснователни. За да намали определеният при обжалването по административен ред размер на данъка и лихвите, съдът е включил в актуализираната цена, определена от вещото лице Малеева, в размер 320 413 лв и разходите за промяна на предназначението на имота, определени от техническата експертиза в размер 33 502 лв, но е ползвал погрешно изчислена половина от актуализираната цена на придобиване на имота и е определил половината от актуализирана цена на придобиване от 177 476 лв вместо 176 957,50 лв /320 413+33 502:2/. По чл. 24 от ЗОДФЛ (отм.) данъчната основа е разликата между продажната и по-високата цена на придобиване от фактическата и актуализираната цена. При продажна цена от 3 129 325 лв, половината от която в размер 1 564 662,50 лв е за ревизираното лице, като се спадне половината от актуализираната цена от 176 957,50 лв се получава доход за ревизираното лице от 1 387 705 лв. Съдът е определил доход от 1 387 186,50 лв и данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер 332 288,75 лв със съответните лихви. За действителния доход в размер 1 387 705 лв дължимият данък е в размер 332 413,20 лв, за който съответните лихви са 197 889,43 лв. Неоснователен е доводът на първия касатор, че не следва да се кредитира определената от вещото лице М. актуализирана цена на придобиване на имота. Видно от експертизата вещото лице е ползвало данни от вписани сделки, извършени през 2002 г. Правилно съдът е приел, че следва да се изчисли дохода като за продажна цена се вземе получената по дарението от 30.03.2006 г. цена за имота, която кореспондира с посочената в нотариалния акт 17.02.2006 г. цена за продажба на имота на несвързано лице. Неоснователен е доводът, че не са представени доказателства за изчислените от вещото лице разходи за промяна предназначението на имотите - по делото има платежни нареждания за изплатени суми, заключението не е оспорено и правилно е кредитирано от съда. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е изменен РА, изменен с решение № 3030/21.12.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. като е намален данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. от 332 413,20 лв на 332 288,75 лв със съответните лихви и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в частта, с която е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2008 г. от 332 288,75 лв до 332 413,20 лв със съответните лихви до 197 889,43 лв. Решението в останалата му част следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Първият касатор има право на юрисконсултско възнаграждение по делото по 7833,03 лв за всяка инстанция. За касационната инстанция е поискано присъждане на 300 лв, поради което общо за двете инстанции дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер 8133,03 лв, за да не се присъди плюс петитум. Ревизираното лице има право на разноски по делото в размер 45,23 лв или по компенсация ревизираното лице следва да заплати на първия касатор 8087,80 лв разноски по делото. Доводът на ревизираното лице за приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК е неоснователен. В чл. 161 от ДОПК има изчерпателна уредба на разноските в съдебната фаза на данъчните дела, поради което не е налице хипотезата на § 2 от ДОПК и приложимост на чл. 78, ал. 8 от ДОПК за данъчни дела. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,