Решение № 2425 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4410/2018 г.

Решение № 2425 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4410/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на В. Патарински от [населено място] срещу решение № 17 от 14.02.2018 г., постановено по адм. д. № 199/2017 г. по описа на Административен съд - Ловеч. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на оспорените административни актове. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "Инспекция по труда" гр. Ловеч, в отговор от 15.01.2019 г., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд – Ловеч е отхвърлена жалбата на В. Патарински от [населено място] против предписание по чл. 405 а, ал. 4 от Кодекса на труда с изх. № 17210271 от 11.05.2017 г. и постановление изх. № 1720269 от 11.05.2017 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между В. Патарински и Б. Бориславов, издадени от инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" гр. Ловеч. Цитираният правен резултат е постановен след като по делото е било прието, че от писмените пояснения, от разпита на свидетелите в съдебно заседание и от останалите писмени доказателства се установява, че Б. Бориславов е предоставял работна сила в нарушение чл. 1, ал. 2 КТ на обект горска територия в землището на [населено място], [община] на жалбоподателя Патарински, без да е имал сключен с него нито трудов, нито граждански договор. Решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на чл. 405 а, ал. 1 и 4 КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 КТ. В разпоредбата на чл. 66, ал. 1 КТ се съдържат основните елементи на трудовия договор, а именно мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, датата на сключването му и началото на неговото изпълнение, времетраенето на трудовия договор, размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски, срокът на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор, основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, продължителността на работния ден или седмица. За да бъде прието, че правоотношението между страните е трудово следва да бъдат установени цитираните елементи. Видно от съдържанието му, писменото обяснение на Б. Бориславов от 27.03.2017 г., дадено пред контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Ловеч, е относно възникнала на 23.03.2017 г. злополука с лицето А. Шейтанов и твърдяните факти и обстоятелства са предимно в тази връзка. Казаното се отнася и до другите лица. От значение за настоящия спор е посоченото от Бориславов, че е работник на Патарински, че на посочената дата е извикан по телефона от него да върви на работа, както и че е събирал дърва, посредством лебедка. Лицето, чието трудово правоотношение е обявено и работодателят е задължен да му предложи трудов договор, не сочи съществени елементи на този договор, съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 КТ. Не казва от кого е предоставена лебедката, нито че Патарински е осъществявал ръководство и контрол върху работата му. В обясненията си до административния орган, М. Щрегарски заявява, че на датата на злополуката той е закарал лицата, включително и Бориславов, със своята кола до [населено място], а от там до горския обект те са транспортирани с камион. Резачката, с която работи е негова. От писмените доказателства по делото се установява, че имот горска територия с идентификатор № 35198.215.43 в землището на [населено място], [община] е един от четирите имота, които са собственост на С. Косева от [населено място], която с договор от 5.08.2016 г. е възложила на лицензирания лесовъд инж. Х. Гечев да извърши посочени в т. 1 дейности. Цитираното физическо лице е издало позволително за сеч № 0351185 от 17.02.2017 г. на свое име, в изпълнение на т. 1, абзац четвърти от цитирания договор. Съгласно 108, ал. 3 от Закона за горите (ЗГ) лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището. Разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ЗГ предвижда в срок до 30 дни след приключване на сечта лицето, издало позволителното за сеч да състави протокол за освидетелстване на сечището. Позволителното за сеч е за периода 20.02.2017 г. до 30.06.2017 г., т. е. датата 23.03.2017 г. е преди изтичането му. Следователно по силата на чл. 108, ал. 3 ЗГ Патарински не е могъл да упражнява контрол върху работниците, включително и по допускането им до горския обект. На датата на злополуката той не се е намирал на последния и не е осъществявал ръководство по организацията на работата. В разрешителното за достъп до горски територии във връзка с изпълнение на дейности по добив на дървесина, находящо се на лист 38 от първоинстанционното дело, са отразени шест лица сред които липсва Б. Бориславов. Освен това в цитираното разрешително те са посочени като работници в дърводобива във фирма (собственик) С. Косева. Едно от лицата е Патарински. Това означава, че той също е могъл да има качеството на работник на Косева, а не на работодател. От описа за превозни билети на лист 45 и от самите превозни билети (от лист 46 до 53) не се установява Патарински да се е занимавал със спедицията и продажбата на дървесината, а навсякъде е посочено името на собственика С. Косева, а като спедитор - това на инж. Х. Гечев, който е изпращал добитата от горския обект дървесина до купувачите, в каквато връзка са и писмените му пояснения, в които лицето заявава също така, че имената по разрешението за достъп са му дадени от С. и П.. Следва да бъде съобразено, че цитираните в тези мотиви писмени доказателства, находящи се от лист 34 до лист 53 включително от първоинстанционното дело, са предоставени по искане на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Ловеч от Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, като втората дирекция е независим компетентен орган. Тези доказателства опровергават писмените пояснения на С. Косева, потвърдени от съпруга й П. Косев, както и свидетелските им показания, че след издаването на разрешителното цялата дейност по добива на дървесина и продажбата й е осъществявана от Патарински, а свидетелят Косев е получавал по 20 лв. на кубик, без никакви ангажименти. Липсва писмен договор установяващ подобни обстоятелства, а между двете групи показания - тези на С. Косева и на П. Косев, и тези на свидетелката Патаринска - съпруга на жалбоподателя и на свидетеля Братанов, негов братовчед, съществуват противоречия. Последните двама твърдят наличие на тежко заболяване на Патарински, обективно препятстващо възможността за работа. Освен това Братанов заявява, че плащанията на работниците е извършвано от П. Косев. Дори и Патарински да е наемал работна ръка, то не се установява той да го е правил от свое име и за своя сметка. При служебната справка в Търговския регистър се констатира, че Патарински има две еднолични търговски дружества и не е ясно защо административният орган обявява съществуването на процесното трудово правоотношение с физическото лице Патарински. Разпоредбата на чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ дава право на контролните органи на ДИТ, в рамките на своята компетентност, да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, включително и данни за заплащането на труда. В конкретния случай органите на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Ловеч не са събрали необходимите доказателства относно съществуването на трудовото правоотношение с Б. Бориславов, а са съсредоточили разследването си върху условията, при които е настъпила трудовата злополука с А. Шейтанов. Ето защо допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 35 и чл. 36 АПК, изискващи изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, преди издаване на административните актове, са довели до неправилно приложение на материалния закон. От така посочените доказателства не установяват Патарински да е експлоатирал имот горска територия с идентификатор № 35198.215.43 в землището на [населено място], [община]. Не е изяснено при какви условия работниците са били наети да работят на обекта - за какъв период от време, при каква организация на труда, при какво работно време, при какви трудови възнаграждения и от кого са били изплащани те. Между срока на проверката 23.03.2017 г. и издаване на процесните административни актове 11.05.2017 г. е налице продължителен период от време, за който липсват констатации, че Бориславов е продължил да работи на обекта и под чие ръководство, съответно за кой работодател. Ако е бил нает от Патарински не е установено дали това е станало за негова сметка, респ. на някоя от фирмите му, или за сметка на собственичката на горския имот. Наличните доказателства не обуславят съществуването на трудово правоотношение между В. Патарински от [населено място] и Б. Бориславов от същия град. Разпоредбата на чл. 405 а, ал. 1 КТ изисква съществуването на трудовото правоотношение да се обяви с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, т. е. без трудов договор. Тексът на чл. 405 а, ал. 4 КТ предвижда, че въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. Предвид събраните доказателства не се установяват предпоставките за приложение на цитираните норми. Стигайки до противоположен извод, съдът е нарушил материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Това нарушение води до отмяна на обжалваното решение и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора, с който актовете на ДИТ - Ловеч да бъдат отменени. В същия смисъл са решение № 1880 от 11.02.2019 г. по адм. д. № 4413/2018 г. и решение № 1883 от 11.02.2019 г. по адм. д. № 4411/2018 г., и двете по описа на ВАС, VІ отделение. С оглед изхода по спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на касационния жалбоподател се присъжда общо сумата 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 17 от 14.02.2018 г., постановено по адм. д. № 199/2017 г. по описа на Административен съд - Ловеч и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалба на В. Патарински от [населено място] постановление изх. № 1720269 от 11.05.2017 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между В. Патарински и Б. Бориславов и предписание по чл. 405 а, ал. 4 от Кодекса на труда с изх. № 17210271 от 11.05.2017 г., издадени от инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" гр. Ловеч. ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" гр. Ловеч със седалище в гр. Ловеч, [улица] да заплати на В. Патарински от [населено място], [улица] сумата 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване.