Решение № 1982 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13878/2012 г.

Решение № 1982 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13878/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" /"СП"/ - гр. Перник против решение № 145/23.10.2012 г., постановено по адм. дело № 277/2012 г. по описа на Административен съд гр. Перник, с което е отменена заповед № 7332/10.07.2012 г. на директора на дирекция "СП" - гр. Перник. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание от процесуалния представител на касатора - юрисконсулт Елица Чакърова, същият моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Верка Варадинова Ботева от гр. Перник, оспорва жалбата и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Перник е отменена по жалба на Верка Варадинова Ботева заповед № 7332/10.07.2012 г. на директора на дирекция "СП" - гр. Перник, потвърдена с решение № РД01-467/16.08.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ гр. Перник, с която е отказано изплащане на еднократна помощ на лица и/или семейства, пострадали от земетресението на 22.05.2012 г. по реда на ПМС № 104 от 30.05.2012 г. Съдът е върнал делото като преписка на административния орган за произнасяне съгласно дадените указания. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорения административен акт неправилно е отказано изплащане на поисканата еднократна помощ, тъй като не е ясно по каква процедура са работили служителите от дирекция "СП" - гр. Перник. От една страна, като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, но не е проведена процедурата, посочена в този акт, тъй като не е изготвена социална анкета и актът не е обоснован с установени по съответния ред релевантни обстоятелства за отпускане на исканата помощ, съгласно изискването по чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/. От друга страна, според съда, не е спазена и процедурата по ПМС № 104 от 30.05.2012 г. и не е установено дали са налице материалноправните предпоставки за отпускане на помощта по това постановление. Единственото изискване за отпускане на помощта по посоченото ПМС е лицата и/или семействата да са пострадали от земетресението на 22.05.2012 г., като в случая при извършеното посещение на адреса е установено, че имотът на жалбоподателката е засегнат от земетресението. Направеният извод, че щетите са минимални е необоснован, тъй като лицата, които са извършили проверката нямат задължение да преценяват вида и характера на щетите, а това е следвало да бъде направено по реда, уреден в АПК - с извършване на оглед, експертиза и други. По съображения в този смисъл съдът е достигнал до извода за незаконосъобразност на оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата на Верка Ботева с указание да се установи вида и характера на щетите и въз основа на това да се отпусне или откаже еднократна помощ по ПМС № 104 от 30.05.2012 г. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. От фактическа страна по делото се установява, че Верка Варадинова Ботева е подала до директора на дирекция "СП" - гр. Перник молба-декларация с вх. № 7332/07.06.2012 г. за отпускане на еднократна помощ за щетите от земетресението, като в молбата е посочено, че щетите се изразяват в изпочупени керемиди, напукани стени и тавани, отлепена пристройка. Съставен е протокол от двама служители /без посочени имена/ в дирекция "СП" - гр. Перник, в който е посочено, че на 05.07.2012 г. на основание подадената молба - декларация от Верка Ботева за отпускане на еднократна помощ на основание ПМС № 104 от 30.05.2012 г. е извършена проверка. В протокола има част, определена за мотиви за отказ за еднократна помощ, в която е посочено следното: "минимални щети". Издадена е заповед № 7332/10.07.2012 г. на директора на дирекция "СП" - гр. Перник, в която е посочено, че се издава на основание чл. 13, ал. 2 ЗСП и чл. 28, ал. 1 ППЗСП във връзка с ПМС № 104 от 30.05.2012 г. и въз основа на молба-декларация вх. № 7332/07.06.2012 г., подадена от Верка Варадинова Ботева, като е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП за инцидентни нужди, по следните мотиви: "Щетите не изискват спешен ремонт". При обжалването по административен ред заповедта е потвърдена с решение № РД01-467/16.08.2012 г. на директора на РДСП гр. Перник, в което е посочено, че от изготвения по повод молбата констативен протокол е видно, че не са налице щети, обуславящи необходимост от своевременно отпускане на еднократна помощ в размер на 325 лв. на жалбоподателката като пострадала от земетресението на 22.05.2012 г. в областите София и Перник. Предвид тези данни се налага извода, че действително не е ясно при каква процедура е издаден оспорения административен акт и съответно - какви материалноправни предпоставки са изследвани, за да се постанови отказа за отпускане на поисканата еднократна помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ППЗСП, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. По смисъла на цитираната разпоредба към момента на подаване на молбата-декларация трябва да са се случили събития, които лицето и семейството му не са очаквали или не са могли да ги предвидят. Тези потребности настъпват внезапно и неочаквано в резултат на непредвидими обстоятелства, поради което са в отклонение от обичайния начин на живот и бита на човека. В случая е безспорно, че земетресението на 22.05.2012 г. е природно събитие, което не е могло да бъде предвидено и нарушава естествения ход на процесите по издръжка и задоволяване на нуждите на лицето, кандидатствало за социално подпомагане. При положение, че административният орган е приел подадената от Верка Ботева молба-декларация като такава за отпускане на еднократна помощ на основание чл. 16, ал. 1 ППЗСП, то той е следвало при произнасянето си по тази молба да спази предвидената в чл. 26-28 ППЗСП процедура, включително като проведе социална анкета в съответствие с всички изисквания, посочени в приложимите разпоредби на ЗСП и ППЗСП. В случая е безспорно установено, че такава социална анкета не е проведена, поради което административният акт, издаден на основание чл. 16 ППЗСП се явява постановен в нарушение на административнопроизводствени правила и при неизяснена фактическа обстановка, поради което е и необоснован. В този смисъл, не е ясно как административният орган е направил преценката относно наличието, респективно - липсата на основание за отпускане на исканата помощ. Поради това че помощта, която се отпуска по реда на чл. 16 ППЗСП е правна възможност, за административния орган е налице задължение да прецени налице ли са предпоставките на правната норма и основанията за отпускане на помощта, като мотивира своите действия, а в случая липсват данни за извършване на такава преценка. От друга страна, доколкото в оспорената пред съда заповед е посочено, че се издава във връзка с ПМС № 104 от 30.05.2012 г., то правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че не е спазена процедурата по това постановление и отказът е неправилен поради липса на преценка за отсъствието на материалноправните предпоставки за отпускане на еднократната помощ по това постановление. В чл. 1, ал. 1 от Постановление № 104 на МС от 30.05.2012 г. за осигуряване на допълнителни средства по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2012 г. за подпомагане на лицата и/или семействата, пострадали от земетресението на 22 май 2012 г. в областите София и Перник, е предвидено, че Министерският съвет предоставя допълнителни средства в размер на 2 048 800 лв. за изплащане на еднократни помощи за лица и/или семейства, пострадали от земетресението на 22 май 2012 г. в областите София и Перник; в чл. 2 от постановлението е предвидено, че на лицата и/или семействата по чл. 1, ал. 1 може да се предостави еднократна помощ в размер 325 лв., а в чл. 3 е регламентирано, че еднократните помощи се изплащат чрез Агенцията за социално подпомагане въз основа на списъци на нуждаещите се лица или семейства, изготвени от съответните общини и одобрени от директорите на дирекциите "Социално подпомагане" по места. Във връзка с приложението на ПМС № 104 от 30.05.2012 г. от Агенцията за социално подпомагане са дадени писмени указания до Регионалните дирекции за социално подпомагане - гр. Перник и София - град с писмо изх. 9102/888 от 30.05.2012 г., в които е посочено, че на лицата и семействата може да се изплати еднократна помощ в размер на 325 лв. от дирекциите "СП" на територията на съответната област при наличие на нанесени щети в основното жилище, в което живеят и постоянният адрес е на територията, обслужвана от дирекциите; дадено е указание списъците за подпомогнатите по постановлението да са съгласувани с общинските администрации; предвидено е също за всяка отпускана еднократна помощ, директорът на дирекция "СП" да издава административен акт - заповед на основание чл. 2 ПМС № 104 от 30.05.2012 г. В указанията е посочено също, че еднократната помощ, отпусната по реда на постановлението не изчерпва правната възможност за подпомагане на лицата и семействата с еднократна помощ по реда на чл. 16 ППЗСП. От данните по настоящото дело е видно, че при издаване на обжалваната заповед не е спазена процедурата по постановлението, нито е направена обоснована преценка дали са налице, съответно - дали липсват материалноправните предпоставки по това ПМС. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, единственото изискване, посочено в ПМС е лицата и/или семействата да са пострадали от земетресението на 22.05.2012 г. Липсват допълнителни критерии за това какво се включва в понятието "пострадали от земетресението". Поради това, при произнасянето по искането за отпускане на еднократна помощ на основание постановлението административният орган следва да обоснове отказа си с изведено от приложимите правни норми основание. При положение, че административният орган приема, че размерът на щетите /тяхната значителност или незначителност, според използвания в оспорената заповед израз/ е меродавният критерий за отпускане на помощта, то същият следва да изложи в акта си мотиви кои щети по вид и размер приема за такива, които обосновават наличие на основание за отпускане на помощта по ПМС № 104 от 30.05.2012 г. и защо, а при преценката относно вида и размера на щетите следва да се позове на становище на компетентни за това лица - длъжностни лица, които имат необходимите специални познания /оценители, експерти и други подобни/. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода за незаконосъобразност на оспорената заповед на директора на дирекция "СП" и като е отменил същата и е върнал преписката за ново произнасяне, е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При новото произнасяне по молбата-декларация за отпускане на еднократна помощ административният орган следва ясно и еднозначно да посочи правното основание, въз основа на което се произнася по подадената молба и в съответствие с това да прецени каква е приложимата административнопроизводствена процедура и съответно да я спази, както и да съобрази предвидените в приложимия нормативен акт материалноправни изисквания. Пред настоящата инстанция не са претендирани разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение