Решение № 12625 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14936/2014 г.

Решение № 12625 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14936/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Малимоно Са Атанас, гражданин на Гвинея против решение № 5922 от 9.10.2014 г., постановено по адм. д. № 5056/2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 3315 от 30.04.2014 г., издадено от зам. председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/, гр. София, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Малимоно Са Атанас. С жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изложени са твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, както и нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неправилно е формирал изводите си въз основа на представените по делото доказателства. Иска от касационния съд да отмени решението на АССГ и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата на търсещият закрила чужденец. В съдебно заседание лично, чрез преводач поддържа жалбата, представя доказателства. Ответникът - председателят на ДАБ оспорва жалбата, не представя нови доказателства. Иска от съда да остави в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и предлага касационната инстанция да го остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение в производство по чл. 87 от ЗУБ, АССГ е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 3315 от 30.04.2014 г., издадено от зам. председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/, гр. София, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Малимоно Са Атанас. Съдът е приел, че в мотивите на оспорения акт, административният орган е обсъдил всички относими факти за предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут в Република България. Търсещият закрила не е бил принуден да напусне родината си. Основните доводи на жалбоподателя са свързани с дейността и положението на неговия брат, за когото доказателствата сочат, че е починал през 2010 г. Страните не спорят по установените обстоятелства. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалноправните разпоредби, с оглед на установената фактическа обстановка, като е допуснал и нарушение на съдопроизводствените правила. За последното касационно основание не конкретизира какви точно са нарушенията на съдопроизводствените правила. Извършена е преценка на ситуацията в страната на произход на търсещия закрила, чрез позоваване на справка № 01-8599 от 17.10.2013 г. от дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" в ДАБ. Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Материалноправните предпоставки, които следва да са налице, за да се предостави статут на бежанец на търсещия защита са посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ: статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От събраните по делото доказателства не се установява да са налице обстоятелствата, които да обосноват извод за преследване на лицето, търсещо защита поради посочените в законовия текст белези. Относно предоставянето на хуманитарен статут чл. 9, ал. 1 от ЗУБ изисква: чужденецът, търсещ защита в РБ да е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Фактите по делото не сочат за наличие на нито едно от изброените в правната норма изисквания, което да е налице, за да обоснове правото за предоставяне на хуманитарен статут. АССГ е основал своите правни изводи и въз основа на решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07, както и на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО. При правилно установяване на фактите по делото съдът е приложил правилно закона и съдебното решение на СЕС. Съгласно чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, за да се предостави субсидиарна защита, чийто аналог е предоставянето на хуманитарен статут по националното ни право, следва да се установят тежките посегателства, определени в чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО и които представляват условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може на дадено лице да бъде предоставена субсидиарната закрила. Да има сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от такива посегателства в случай на връщане в съответната страна на произход /решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07/. Определеното в този текст на директивата посегателство се състои в тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Законодателят на Съюза е пожелал да предостави субсидиарна закрила на засегнатите лица не само в случаи на въоръжени международни конфликти и на въоръжени конфликти, които нямат международен характер, така както са определени в международното хуманитарно право, но също така и в случаи на въоръжени вътрешни конфликти, при условие че тези конфликти се характеризират с употребата на безогледно насилие. Видно е от текста на решението на СЕС по предоставяне на преюдициално заключение относно запитване за тълкуването на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, че съдът поставя като условие съществуващата опасност да е реална за лицето, търсещо закрила и следващото условие е въоръжените конфликти да се характеризират с безогледно насилие. Двете условия са взаимно свързани и наличието им е обусловено от конкретната бежанска история и установените за всеки един търсещ закрила индивидуални обстоятелства. В настоящия случай не е установено по делото и не се твърди от молителя срещу него да съществува реална опасност, която да е била повод за напускането на страната му на произход. Представеното пред касационния състав писмено доказателство - декларация от настоящ работодател на търсещия закрила е неотносимо към правния спор по делото. Предоставянето на статут на бежанец или на хуманитарен статут не е обусловено от поведението на лицето или от това че полага труд на територията на страната. Това обстоятелство не е сред посочените в материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ предпоставки, наличието на които обуславя необходимостта от предоставянето на закрила. Предвид на това, положителна характеристика за личността на търсещия закрила е обстоятелството, че полага труд, за да се издържа по времето на престоя си в страната, но то не променя направените от първоинстанционния съд правни изводи за липсата на законовите предпоставки за предоставянето на статут по чл. 8, ал. 1 или чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Обжалваното решение е обосновано, постановено е в съответствие с приложимия материален закон и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение на АССГ следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение