Решение № 42 от 27.3.2024 г. на ВКС по т.д. № 20248002900236/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба, вх.№ 30446/19.05.2023г., на „Евроконсулт Груп- България“ ЕООД, в която е обективирано искане за отмяна на влязлото в сила решение № 2757/11.12.2019г. по възз.т.д. № 3627/2019г. на САС. Молителят поддържа, че влязлото в сила решение по спорната група факти относно момента на съставяне на договора за цесия с посочена в него дата 22.05.2014г. е основано на показанията на разпитания пред първоинстанционния съд (по т.д.№ 11/2017г. на ОС - Видин) свидетел С. Х. С., подписал договора от името на „ЮС-07“ ООД.Твърди, че показанията на св.С. С. са признати за неистински по надлежния ред със споразумение, обективирано в протокол № 86/10.05.2023г. по НОХД № 549/2023г. на РС - Видин.Искането за отмяна на влязлото в сила решение е на основанието по т.2, предл.2 на чл. 303, ал. 1 ГПК. Не са постъпили в срок писмени отговори от „Туркомфорт“ ЕООД и „ЮС - 07“ ООД. В откритото съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителя адв.К. Г., а ответниците по молбата не се представляват. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията по чл. 307, ал. 2 ГПК, въз основа на данните по делото, приема следното: Приложното поле на въведеното отменително основание п о т.2, предл.2 на чл. 303, ал. 1 ГПК изисква престъплението на свидетеля да бъде установено с влязла в сила присъда на наказателния съд или с влязло в сила решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателно преследване не може да бъде проведено съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2-5, чл. 25, т. 2 и чл. 26 НПК. Това обаче не е достатъчно, з а да се приеме, че е налице хипотезата на т.2, предл.2 на чл. 303, ал. 1 ГПК. Необходимо е извършеното от свидетеля престъпление да е обусловило неправилността на влязлото в сила решение. Когато решението би останало същото като резултат, независимо от извършеното и установено престъпление, основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, тъй като липсва изискваната от закона връзка между престъпното деяние и решаването на делото (Решение № 26 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 872/2010 г., III г. о.) Видно от мотивите, влязлото в сила съдебно решение относно датата на съставяне на договора за цесия е основано, освен на показанията на свидетеля С. С., и на заключението на назначената от първоинстанционния съд техническа експертиза за изследване на документи, в което е изразено категорично мнение на вещото лице, че договорът за цесия, разписката за получена цена и декларацията с нотариална заверка на подписа на С. С. с дата 28.04.2015г. са разпечатани върху една и съща хартия; шрифтът, на който са изписани договорът и декларацията, са идентични, като двата документа са разпечатани на едно и също печатащо устройство при съвпадение на тонера на изпълнение на текстовете им; подписите на С. С. под договора за цесия и под разписката за получена цена са положени с една и съща химикална паста и счетоводната експертизи пред първоинстанционния съд. Допълнителен аргумент за достоверната дата на договора е изведен от въззивния съд и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, при изготвяне на което вещото лице е констатирало, че в счетоводните записвания по баланса на дружеството - ищец за 2014г., в обявения ГФО за 2014г. и в годишните данъчни декларации по ЗКПО за 2014г. няма отразено вземане с произход договор за цесия от 22.05.2014г., а първото осчетоводяване на цесията е през 2015 г. Тъй като влязлото в сила решение относно спорната група факти не се основава единствено на свидетелските показания, признаването им за неистински със споразумение по НОХД № 549/2023г. на РС - Видин не може да обоснове наличието на отменителното основание по т.2, предл.2 на чл. 303, ал. 1 ГПК. Липсва изискваната от закона връзка между престъпното деяние на свидетеля и решаването на делото. Налага се извод, че не е налице отменителното основание по т.2, предл.2 на чл. 303, ал. 1ГПК, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение. При този изход на делото разноски на молителя не се дължат. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: