Решение № 1151 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2161/2016 г.

Решение № 1151 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2161/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1012 от 16.12.2015 г. по административно дело № 673/2015 г., Административен съд - С. област е: 1) отменил решение № 03-12292-1/08.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - С. област, с което е потвърдено разпореждане № МП-03-31210/06.03.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - С. област; 2) разпоредил връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените с мотивите на съдебното решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - С. област. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Касаторът претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - Н. П. Л. от с. Д. Камарци в писмен отговор (наименован от подателя му неправилно "касационна жалба"), моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да се остави в сила решението на Административен съд - С. област като правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С процесното разпореждане № МП-03-31210/06.03.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - С. област, потвърдено с обжалваното пред първоинстанционния съд решение № 03-12292#1 от 08.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ - С. област, е отказано на Н. П. Л. отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не е отговарял на условията на § 4, ал. 1 от ПЗР (преходните и заключителните разпоредби) на КСО и чл. 68, ал. 1-3 от КСО. В разпореждането изрично е отбелязано, че осигурителният стаж и доход за периода от 03.04.1973 г. до 15.01.1976 г. и от 10.01.1978 г. до 02.05.1978 г. по УП3 № 205-А/17.03.2004 г. не е зачетен, поради липса на данни в отдел "Обединен осигурителен архив" - с. Н.. Основание за отказа на пенсионния орган да отпусне на Н. П. Л. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, е че същият няма изискуемия сбор от 100 точки (възраст + осигурителен стаж). Решаващо в случая се явява незачитането от органа на положения от Лесов труд като тракторист в периода от 03.04.1973 г. до 15.01.1976 г. и от 10.01.1978 г. до 02.05.1978 г. по УП3 № 205-А/17.03.2004 г. Директорът на ТП на НОИ - С. област е отхвърлил жалбата на Лесов до него по административен ред и е оставил в сила разпореждането с мотив, че доказателствената сила на удостоверения образец УП-3, изх. № 105/04.10.1988 г. и УП-3, изх. № 205-А/17.03.2004 г., удостоверяваща осигурителния стаж на Н. Л. за периодите от 03.04.1973 г. до 15.01.1976 г. и от 10.01.1978 г. до 02.05.1978 г., е опорочена, предвид писмо от 25.02.2015 г. от "Обединено архивно стопанство" - гр. К., от което е видно, че в приетата разплащателна документация на АПК "С." - ТКЗС "Г. Б." - гр. С. за процесните периоди липсват данни за лицето, и от друга страна е приел, че жалбоподателят не е представил други доказателства пред пенсионния орган, от които да се направи категоричният извод, че същият е работил на посочените длъжности, в посочените периоди и при посочения работодател. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението на Административен съд - С. област, с което сезиралата го жалба на Лесов е уважена като основателна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи в мотивите му. Съдебното решение се основава на задълбочена преценка на събраните писмени доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби на НПОС (Наредба за пенсиите и осигурителния стаж) и КСО, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събраният доказателствен материал решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че процесните административни решение и разпореждане са незаконосъобразни. Правилно в мотивите на проверяваното съдебно решение е прието, че положеният от Н. Л. труд през спорните периоди незаконосъобразно не е бил зачетен от пенсионния орган. Към заявлението, подадено от Н. Л., са представени документи за положения от него осигурителен стаж, включително удостоверение обр. УП-3, вх. № 204-А/17.03.2004 г., издадено от СО "Красна поляна", архив АПК "С." - С., от което е видно, че Лесов е работил като тракторист във ФНСЕ "Б." в периодите 03.04.1973 г. - 15.01.1976 г. и 10.01.1978 г. - 02.05.1978 г., и като шофьор селскостопански вариант в ТКЗС с. Д. Камарци в периода от 02.05.1978 г. - 18.06.1995 г., при общ стаж по това УП-3 - 15 години, 2 месеца и 15 дни. Представено е и удостоверение обр. УП-3, вх. № 105/04.10.1988 г., издадено от Аграропромишлен комплекс "С." - С., от което е видно, че Лесов е работил като тракторист в периодите 03.04.1973 г. - 15.01.1976 г. и 10.01.1978 г. - 02.05.1978 г. Касаторът незаконосъобразно е отказал да признае за осигурителен стаж трудовият стаж на Н. Л. за времето от периода 03.04.1973 г. до 15.01.1976 г. и от 10.01.1978 г. до 02.05.1978 г. по причина, че с писмо от 25.02.2015 г. от "Обединено архивно стопанство" - гр. К. е видно, че в приетата разплащателна документация на АПК "С." - ТКЗС "Г. Б." - гр. С. за тези периоди липсват данни за лицето, и от друга страна, че жалбоподателят не е представил други доказателства пред пенсионния орган. В чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е уредено, че стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. Удостоверението за осигурителния стаж (обр. УП-3) се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, съгласно чл. 40, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, за труд, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за трудов стаж по настоящия КСО. Т. е., за зачитане на осигурителен стаж за цитираните периоди не е необходимо представяне на други доказателства от Н. Л., защото представените от него документи (в това число надлежно оформени официални удостоверения) са напълно достатъчни. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в нарушение на чл. 36, ал. 1 от АПК пенсионният орган не е изискал евентуално намиращи се при заявителя документи, ако е преценил, че такива са необходими, не е поискал от него обяснения във връзка със положения от него стаж, касаещ спорните периоди, поради което има разминаване при посочване на местоработата му в служебно изисканата справка и мястото, където същият е упражнявал дейност. Съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК всички събрани доказателства се преценяват от административния орган, а в случая е игнорирана материалната доказателствена сила на двете удостоверения обр. УП-3, ведно с всички отбелязвания в тях, както и съответствието им с изискванията на материалния закон, вкл. и обстоятелството, че касаят един и същ период. Не е ясно защо е приет един положен стаж, отразен в едното удостоверение, а другият не е приет. Длъжностните лица по чл. 40, ал. 3 и чл. 98, ал. 1 от КСО могат да обсъждат доказателствената сила на удостоверенията, удостоверяващи трудовият стаж, като официални удостоверителни документи, само ако в тях има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци. При положение, че осигурителният стаж е удостоверен от Н. Л. с документите, визирани в чл. 40, ал. 1 във връзка с ал. 3 от НПОС, обосновано първоинстанционният съд е счел, че отказът на касатора да признае положения от Лесов труд като тракторист в периодите от 03.04.1973 г. до 15.01.1976 г. и от 10.01.1978 г. до 02.05.1978 г. по УП-3 № 205-А/17.03.2004 г. е материално незаконосъобразен и е в противоречие с нормата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Изложеното обуславя извод, че отричайки на Лесов правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, ръководителят на пенсионното осигуряване е издал разпореждане, противоречащо на материалния закон, а като е отхвърлил жалбата срещу този отказ, директорът на ТП на НОИ - С. област е постановил материално незаконосъобразен контролен акт. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразния административен акт и връщайки преписката на администрацията за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона (дадени в мотивите) първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, се явява неоснователно и не следва да бъде уважавано. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,