Решение № 7192 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13688/2012 г.

Решение № 7192 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13688/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "Еврокар" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. "Стара планина" бл. 3, вх. "Б", ап. 35 срещу решение № 1894 от 30.08.2012 г. на Комисията за регулирате на съобщенията.

С обжалването решение Комисията прекратила действието на разрешение № 01143 от 4.09.2008 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди чрез електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба - PMR, издадено на едноличен търговец "Ася - Димитър Димитров", считано от 30.08.2012 г.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправни разпоредби - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Сочи, че е универсален правоприемник на едноличен търговец "Ася - Димитър Димитров" по силата на договор за продажба на търговско предприятие по чл. 15 от Търговския закон (ТЗ). Договорът бил вписан в Ямболския окръжен съд с решение № 1371 от 15.06.2007 г. по фирмено дело № 153/2007 г. Комисията не е отчела, че с вписването на обстоятелствата по прехвърлянето на търговското предприятие прекратяването на търговеца се счита известно на трети лица от датата на вписване. Твърди, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2, т. 4 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) следва да се прилага тогава, когато търговецът няма правоприемник. Независимо от вписването при преиздаването на разрешението от 4.09.2008 г. отново е вписан едноличният търговец. Сочи, че щом като универсален правоприемник заплаща дължимите от едноличния търговец финансови задължения следва да се ползва и от правата на правоприемството. Противното би значело универсалния правоприемник да е такъв по отношение на задълженията, но не и по отношение на правата. Моли съда отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Жалбоподателят се представлява от адв. Пейчо Пейчев, Адвокатска колегия, гр. Ямбол.

Ответникът по жалбата - Комисията за регулиране на съобщенията, счита същата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 2, т. 4 ЗЕС и чл. 5, ал. 4 от Правилата за условията и реда за прехвърляне на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс (Правилата). В закона съществува специална процедура за прехвърляне на разрешението, която не е спазена. Моли съда да остави в сила решението. Ответникът се представлява от юрисконсулти Ваня Атанасова и Стефка Добрева-Петкова.

За да се произнесе по допустимостта на жалбата съдът счита за необходимо първо да изложи установените по делото Факти:

1. На 24.10.2002 г. Комисията за регулиране на съобщенията взела решение да издаде и издала индивидуална лицензия № 120-02248 на едноличен търговец "Ася - Димитър Димитров" за изграждане, поддържане и използване на обособена далекосъобщителна мрежа (PMR) за срок от 15 години за територията на гр. Ямбол. В т. 6.1 Ограничения на лицензията от условията за нейното ползване, е записано, че лицензираният няма право да прехвърля правата по лицензията на трети лица без изрично писмено съгласие на лицензиращия.

1. На 4.06.2007 г. между Димитър Георгиев Димитров, действащ като едноличен търговец с фирма "Ася - Димитър Димитров" и "Еврокар" ЕООД, с едноличен собственик и управител Димитър Георгиев Димитров, бил сключен договор за продажба на търговско предприятие по смисъла на чл. 15 ТЗ.

1. На 15.06.2007 г., с решение № 1371 на Ямболския окръжен съд прехвърлянето на предприятието, правоприемството на "Еврокар" ЕООД, прекратяването на дейността и заличаването на едноличния търговец било вписано в търговския регистър.

1. На 4.09.2008 г. Комисията за регулиране на съобщенията взела служебно решение № 1828, на основание § 9, ал. 3 ЗЕС, да издаде и издала на едноличен търговец "Ася - Димитър Димитров" разрешение № 01143 за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди чрез електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба - PMR. В т. 1.3 на условията на разрешението е записано, че то дава право на предприятието да прехвърли правото на ползване на индивидуално определения ограничен ресурс само след предварително разрешение на Комисията съгласно Правила за условията и реда за прехвърляне на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.

1. На 7.08.2012 г. Комисията за регулиране на съобщенията извършила проверка за осъществяване на електронни съобщения на честота 57,300 MHz на територията на гр. Ямбол. Проверката установила, че честотата се ползва от "Еврокар" ЕООД за електронни съобщения за собствени нужди чрез изградена електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба - PMR, на територията на гр. Ямбол. Резултатите от проверката били отразени в констативен протокол № Б-МГ-285.

1. На 30.08.2012 г. Комисията за регулиране на съобщенията, на основание чл. 30, т. 10 във вр. с чл. 117, ал. 2, т. 4 ЗЕС взела решение да прекрати действието на разрешение № 01143 от 4.09.2008 г.

При така установените факти Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване акт. Съдът счита, че "Еврокар" ЕООД има правен интерес от оспорване на решението на регулатора, тъй като от една страна е универсален правоприемник на едноличния търговец, комуто е предоставено правото на ползване на индивидуално определения ограничен ресурс, а от друга фактически именно той използва този ресурс. С оглед на това за него е налице правен интерес от установяване на законосъобразността на решението на Комисията, тъй като това би създало яснота относно правомерното ползване на ресурса.

Въз основа на установените факти съдът приема от правна страна следното:

Продажбата на предприятие по реда на чл. 15 ТЗ е продажба на съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а ползването на индивидуално определен ограничен ресурс е субективно право на притежателя на разрешението. От доказателствата по делото е безспорно, че жалбоподателят закупил търговско предприятие по смисъла на чл. 15 ТЗ като продажбата е надлежно вписана в търговския регистър, съгласно чл. 16, ал. 1 ТЗ, и с оглед на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за търговския регистър (ЗТР) има действие по отношение на трети добросъвестни лица от датата на вписването - 15.06.2007 г. Безспорно е също, че праводателят на жалбоподателя притежавал разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, както и че жалбоподателят реално използвал този предоставен на праводателя му ресурс. Т. е. правото да се ползва индивидуално определен ограничен ресурс е било част от търговското предприятие към момента на прехвърлянето му.

Специалният закон - Законът за електронните съобщения, в чл. 117, ал. 2, т. 4 предвижда, че при прекратяване на дейността на едноличния търговец регулаторът може да прекрати действието на разрешението. Безспорно е, че с продажбата на предприятието на едноличния търговец по чл. 15 ТЗ е налице прекратяване на дейността и заличаването му. Т. е. визираната в правната норма предпоставка, при наличието на която органът може да прекрати действието на разрешението, е факт. Въпросът е, че законодателят предоставил правото на регулатора да прекрати действието на разрешението не при условията на обвързана компетентност, а при условията на дискреция. Член 117, ал. 2 ЗЕС казва, че Комисията може да отнеме разрешението. Това означава, че тя не го отнема задължително винаги, когато е налице прекратяване на дейността на едноличния търговец. Законодателят е дал право на органа, когато установи факта на прекратяване, да съобрази всички останали релевантни за ползването на радиочестотния ресурс факти и обстоятелства и с оглед на тях да постанови акта си.

Мотиви за извършване на такава преценка в оспореното решение не се съдържат. Единственото, което органът посочил е, че от констатираното прекратяване на дейността на едноличния търговец "следва" прилагането на чл. 117, ал. 2, т. 4 ЗЕС. Но както бе посочено по-горе от факта на прекратяването на дейността не следва автоматично прекратяване действието на разрешението, а следва правото на органа да прецени дали да го прекрати. Няма спор, че именно Комисията е единственият държавен орган, който може да прецени дали при наличие на визирания в нормата юридически факт ще прекрати или няма да прекрати действието на разрешението. Но когато действа при условията на оперативна самостоятелност органът е длъжен да изложи мотиви за взетото решение, защото само чрез тях съдът може да прецени спазил ли е границите на оперативната самостоятелност и изискванията за законосъобразност. Без такива мотиви съдът не може да прецени съответства ли решението на Комисията на целите на регулаторната политика, взето ли е при спазване на регулаторните принципи още повече, че чл. 9, § 1 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7.03.2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) го задължава да съобразява своите решения с факта, че радиочестотите са обществено благо, което има важна социална, културна и икономическа стойност.

В контекста на фактите по делото - едноличният търговец продал предприятието си на еднолично дружество с ограничена отговорност, чийто собственик е физическото лице, действало като едноличен търговец, а при проверката регулаторът не установил нарушение на условията на разрешението, неясен остава мотивът на органа за прекратяването на действието на разрешението и в резултат на това съдът не може да установи пропорционална ли е мярката. А чл. 9, § 1 от Рамковата директива задължава регулатора да гарантира, че ползването на радиочестотите се основава на обективни, прозрачни и пропорционални критерии.

Вярно е, че разпоредбата на чл. 9б от Рамковата директива и политиката на Европейския съюз, установена с Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14.03.2012 г. за създаване на многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър, дават право на държавите-членки да определят начина на регулиране на прехвърлянето на ползването на радиочестотите. Вярно е, че в изпълнение на това правомощие националният законодател въвел еx ante регулиране обективирано в изискването на чл. 121 ЗЕС за предварително уведомяване на Комисията, както и че точно това предварително уведомяване дава възможност на регулатора от една страна да извърши контрол за отражението на прехвърлянето върху конкуренцията в сектора на електронните съобщения в частта ползване на радиочестоти, а от друга да гарантира спазването на принципите на закона - публичност и прозрачност.

Но неспазването на изискването за подаване на искане за прехвърляне е самостоятелно основание за прекратяване на действието на разрешение по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 5 ЗЕС. Органът не може да обоснове дискреционното си решение със самостоятелно основание за прекратяване на действието на разрешение, поради което дори и да се приеме, че нарушението на чл. 121 ЗЕС от праводателя на жалбоподателя имплицитно е мотив на акта му, то той е неоснователен. Това обстоятелство още по-малко може да бъде третирано като мотив в контекста на факта, че през 2008 г., т. е. след вписване на прехвърлянето, разрешението за ползване на ресурса служебно е преиздадено от регулатора във връзка с изпълнение на задължението му по § 9, ал. 3 ЗЕС на праводателя на жалбоподателя.

Видно от изложеното оспореното решение е издадено без органа да е изложил мотиви. Липсата на мотиви лишава съда от възможност да извърши контрол по смисъла на чл. 169 АПК и с оглед на това да прецени законосъобразно ли е упражнена дискреционната власт. Това нарушение е достатъчно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен.

С оглед на изхода от делото, направено от жалбоподателя искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Комисията за регулиране на съобщенията да заплати на "Еврокар" ЕООД направените по делото разноски. Видно от доказателствата по делото същите са в размер на 50,00 лв. държавна такса и 150,00 лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № 40207 от 8.10.2012 г.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд,