Решение № 3486 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11335/2017 г.

Решение № 3486 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11335/2017 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 19.07.2017 г. по адм. д. № 89/2017 г. К, адмнистративен съд е отменил заповед № 229/03.04.2017 г. на кмета на община Д.. Решението се обжалва с касационни жалби от кмета на община Д., О. К. Б., С. К. Б. и К. О. Б.. Жалбите са подадени в срок. жалбоподателите молят решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационните жалби З. Ц. Б. ги оспорва. Останалите ответници не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред К, административен съд заповед на кмета на община Д. е одобрено изменение на дворищнорегулационния план, одобрен през 1993 г. по отношение на УПИ V-275 и УПИ ХХ-280 от кв. 11, като регулационната граница между двата имота се поставя в съотвествие с тази по плана от 1977 г., която е имотната граница между имотите по силата на § 8, ал. 4 и § 6, ал. 2 и 4 ПР ЗУТ. С обжалваното решение К, административен съд е приел, че не е налице хипотезата на § 8, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ. Действащият регулационен план по отношение на УПИ V-275 и УПИ ХХ-280 от кв. 11 по плана на с. П. е от 1993 г. По този план регулационната граница и имотната граница между двата имота съвпадат. Не са предвидени придаваеми места от единия към другия имот, поради което не е налице хипотеза за прилагане на регулацията с изплащане на обезщетение за придаваеми места. Действащият план от 1993 г. е одобрен в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, с която е установена вярната имотна граница между двата имота и регулационната такава е прокарана по тази граница. При постановяване на решението К, административен съд не е допуснал нарушения на закона. По делото е установено, че действащият регулационен план по отношение на УПИ V-275 V и УПИ ХХ-280 от кв. 11 по плана на с. П. е от 1993 г. По този план регулационната граница между двата имота съвпада с имотната граница между тях. Този план не предвижда придаване по регулация на дворни места от единия към другия имот. Законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че не е налице хипотезата на § 8 ПР ЗУТ. Регулационната граница съвпада с имотната. Не е налице законово основание да се приеме регулационната граница по плана от 1977 г за имотна такава, тъй като имотната граница е установена с действащия кадастрален план от 1993 г. въз основа на влязло в сила съдебно решение. Действащият регулационен план по отношение на процесните имоти също е от 1993 г. и по този план регулационната граница съвпада с вярната имотна граница. Хипотезата на § 8 във вр. с § 6, ал. 2 и 4 ПР ЗУТ има предвид действащия към момента на влизане в сила на тези норми дворищно регулационен план, а не предходен такъв. В случая незаконосъобразно административният орган е приел, че действащият регулационен план е от 1977 г., а не този от 1993 г. В тази насока, след като към момента на влизане в сила на § 6 ПР ЗУТ действащият дворищно - регулационен план е този от 1993 г., незаконосъобразно в административния акт предмет на обсъждане е бил плана от 1977 г. и дали същият е приложен. След изменението на кадастралния и регулационен план по отношение на процесните имоти през 1993 г., предходният такъв от 1977 г. по отношение на тези имоти няма сила и е неприложим. Решението на К, административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. О. Д., О. К. Б., С. К. Б. и К. О. Б. следва да бъдат осъдени да заплатят на З. Ц. Б. разноски по делото за тази инстанция в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд