Решение № 2514 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8243/2014 г.

Решение № 2514 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8243/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 201 от 15.05.2014 г., постановено по адм. дело № 1101/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 041301136/19.08.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 536/18.11.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, с които е определен за довнасяне данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер от 1605,06 лв. ведно със съответните лихви, вноски за ДОО за 2006 в общ размер от 250,80 лв., вноски за ДЗПО - УПФ за 2006 г. в общ размер от 52,80 лв., вноски за здравно осигуряване за 2006 г. в размер от 79,20 лв. авансови вноски за ДОО за 2007 г. в размер от 431,20 лв., авансови вноски за ДЗПО - УПФ за 2007 г. в размер от 121 лв. и вноски за здравно осигуряване в общ размер от 145,20 лв., вноски за ДОО за 2008 г. в общ размер от 907,40 лв., вноски за ДЗПО - УПФ за 2008 г. в общ размер от 266,88 лв. и здравноосигурителни вноски за 2008 г. в общ размер от 320,26 лв. ведно със съответните лихви върху посочените осигурителни вноски, както и в частта, с която е изменен РА в частите му, с които е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., вноски за ДОО за 2007 г., вноски за ДЗПО - УПФ за 2007 г. и вноски за здравно осигуряване за 2007 г., като е установен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. за довнасяне в размер от 2871,50 лв., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. за довнасяне в размер от 7340,15 лв., вноски за ДОО за довнасяне за 2007 г. в размер от 356,42 лв., вноски за ДЗПО - УПФ за довнасяне за 2007 г. в размер от 101,55 лв. и здравноосигурителни вноски за довнасяне за 2007 г. в размер от 121,86 лв. ведно със съответните лихви за забава върху тези суми. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводите на съда за незаконосъобразност на РА са основани на неправилно тълкуване на нормите на чл. 122 и сл. от ДОПК, които не предвиждат изискване недостигът на разходваните над получените средства да се определя на годишна база. Счита, че погасяването по давност на част от установените с РА задължения е обстоятелство, което следва да бъде съобразено при евентуалното им принудително изпълнение, но не обосновава извод за незаконосъобразност на РА в тази му част. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което релевираната жалба срещу РА бъде отхвърлена, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Антоанета Ганчева Григорова от гр. Велико Търново не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване административен акт от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Велико Търново е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт /РА/ № 041301136/19.08.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 536/18.11.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта, с която за Антоанета Ганчева Григорова са определени допълнителни данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 от ЗДДФЛ, вноски ДОО, ДЗПО-УПФ, ЗО и лихви за забава в общ размер на 27 482,36 лв. За да осъществи дължимата преценка и обоснове формираните крайни правни изводи, съдът подробно е анализирал събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на които от фактическа страна е приел следното: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, обоснован с наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за данъчни периоди 2006 г, 2007 г., 2008 г. и 2011 г. Изводите за тяхната установеност органите по приходите са аргументирали с осъществения анализ на представените доказателства, въз основа на които е прието, че ревизираното лице е местно по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗОДФЛ (отм.), респ. чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено за облагаемите доходи, получени през процесните години от източници в страната и чужбина. Преценено е, че е налице превишение на установените разходи над декларираните и получени доходи, респективно - че доходите на лицето не отговарят на имущественото и финансовото му състояние, като установеният размер на това превишение е както следва: за 2006 г. - 14331,73 лв., за 2007 г. - 35159,70 лв., за 2008 г. - 17545,13 лв., за 2011 г. - 1272,98 лв. Така определените размери са обосновани от съпоставката на установените приходи и извършените разходи от ДЗЛ, като ревизиращите са включили в приходната част на паричните потоци сумите, изтеглени от банковите сметки на ДЗЛ, доходите от трудови правоотношения, получените средства от физически лица, а в разходната част са отразени суми, внесени по банкови сметки, платени суми в брой за покупка на недвижими имоти, разходи за издръжка и живот на непълнолетните деца на лицето. При изготвяне на паричния поток органите по приходите са игнорирали декларираната от ДЗЛ сума в размер на 50 000 лв. - налични пари в брой, дадени й от Ганчо Костадинов Ганчев - баща на ДЗЛ, както и претендираният доход от продажба на недвижим имот в с. Косарка, община Дряново. След съпоставката на насрещните твърдения и възражения на страните, съдът е приел, че събраните в хода на ревизията доказателства подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 2 ДОПК за 2006 и 2007 г. Обсъждайки включените в приходната и разходна част на паричните потоци суми, решаващият състав е констатирал, че определените от приходните органи размери на съответните превишения на разходваните над получените средства не са определени на годишна база. Отделно от това, съдът е счел, че следва да се редуцират средствата за издръжка на непълнолетните деца на ревизираното лице, като се изключат неприсъщите разходи за алкохол, цигари, вода и ел. енергия. Кредитирайки заключението на вещото лице по проведената съдебно-икономическа експертиза, решаващият състав е приел, че за данъчен период 2006 г. годишната данъчна основа е в размер на 14614,59 лв., вследствие на което данъкът по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) възлиза на 2871.50 лв. За данъчен период 2007 г. годишната данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е в размер на 34 433,95 лв., върху който се дължи данък от 7340,15 лв. За данъчен период 2008 г., в съответствие с констатациите на експерта, решаващият състав е приел, че не е налице превишение на направените разходи над получените приходи, поради което за този данъчен период ДЗЛ не дължи допълнително данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. В съответствие с така установените размери на данъчните задължения и следващите се лихви за забава, първоинстанционният съд е изменил РА в тази му част. В частта, с която са установени задълженията за вноски за ДОО, вноски за ДЗПО-УПФ и ЗО за 2006 и 2007 г., решаващият състав е отчел констатациите на приходните органи за погасяването им по давност и е приел, че те незаконосъобразно са установени като дължими с РА. За 2008 г. съдът е счел, че разпоредбите на чл. 6, ал. 7 и 8 от КСО, респ. на чл. чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО в съответните им редакции, са неприложими и в тази си част РА също е незаконосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че релевантно при определяне на размера на данъчната основа е недостигът на парични средства към който и да е момент в рамките на данъчния период. В своята практика ВАС многократно е подчертавал, че граматическото, логическото и систематичното тълкуване на чл. 122, ал. 4 от ДОПК сочи, че хипотезисът й предвижда изискуемото се несъответствие да е за "съответния период", за който са установени обстоятелствата. Тъй като данъчната основа по чл. 122, ал. 4 от ДОПК се формира по критериите, регламентирани в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, целящи определената по особения ред данъчна основа да е максимално близка до действителната такава, то при нейното установяване определящ е видът на облагането. При подоходното облагане облагаема е общата годишна данъчната основа, базирана на годишния облагаем доход - арг. от чл. 14 ЗОДФЛ /отм./, чл. 17 и чл. 48 ЗДДФЛ. Визираните материалноправни норми не предвиждат месечна облагаема основа, а само годишна такава, поради което като е приел, че релевантно е превишението на разходите над приходите за целия данъчен период, предвиден в приложимия материален закон, първоинстанционният съд е формирал законосъобразни изводи. В съответствие с тях, преизчислявайки размерите на съответните данъчни основи, решаващият състав точно е определил дължимите данъчни задължения, постановявайки решение, което в тази му част не страда от инвокираните основания за отмяна и следва да бъде оставено в сила. Не намира нормативна опора тезата на касатора, че погасяването по давност на задълженията за вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2006 и 2007 г. не обуславя извод за незаконосъобразност на РА. За да отмени същия в тази му част, първоинстанционният съд е съобразил Решението на Директора на Дирекция "ОДОП", с което изрично е прието, че тези задължения са погасени по давност. Независимо, че решаващият състав е преценил този правен извод като неправилен, то в съответствие с разпоредбата на чл. 160, ал. 5 от ДОПК той не е влошил положението на жалбоподателя, а е отчел констативното действие на РА досежно дължимите данъчни задължения и функцията му на изпълнително основание, с което следва да се констатират само права, подлежащи на принудително изпълнение. Ето защо, като е отменил РА в тази му част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По отношение на установените с РА задължения за ЗОВ за 2008 г. касаторът не сочи конкретни аргументи, обосноваващи заявените касационни основания. Предвид извода за правилност на съдебния акт в частта, с която е отменен РА относно установените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. поради липса на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК, неприложима е и разпоредбата на чл. 124а ДОПК спрямо този данъчен период. Като е приел, че и в тази му част РА е незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение