Решение № 3998 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5900/2020 г.

Решение № 3998 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5900/2020 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби – от пълномощници на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара на Република България и от Д. Н. от гр. Панагюрище, срещу решение № 7406/28.11.2019 г. по адм. д. № 12192/2018 г. на Административен съд София-град, 31-ви с-в, с което е обявена нищожността на Протоколно решение от 25.10.2017 г. на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара на Република България, с постановен отказ за вписване на Д. Н. като нотариус, в съдебен район на Районен съд-Пловдив и е върната преписката на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара на Република България, за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на решение № 12649/23.10.2017 г. по адм. д. № 6382/2017 г. на петчленен състав на ВАС, по тълкуването и прилагането на закона. В съдебното заседание Съветът на нотариусите на Нотариалната камара на Република България не се представлява. Касационната жалбоподателка Д. Н., се явява лично, оспорва жалбата на Съвета на нотариусите, поддържа подадената от нея касационна жалба срещу решението, по съображенията, изложени в нея и в представения отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав при Второ отделение, съобрази следното: Както вече се посочи, с процесното решение на АССГ е обявена нищожността на Протоколно решение от 25.10.2017 г. на Съвета на нотариусите и преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявлението. За Д. Н. така постановеното решение не е неблагоприятно и за нея не е налице правен интерес да го оспорва – жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Касационната жалба на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара на Република България, като подадена в срок от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение, за да приеме, че постановеният от Съвета на нотариусите отказ е нищожен, съдът е приел, че изхожда от компетентен да разгледа заявлението за вписване в регистъра на Нотариалната камара орган, но е в пряко противоречие с постановен съдебен акт - решение № 12649/23.10.2017 г. по адм. д. № 6382/2017 г. на петчленен състав на ВАС. Не са споделени доводите на жалбоподателя, че датата, от която тече срока по чл. 14, ал. 4 от ЗННД е 08.06.2016 г., след като в мотивите на решението изрично е прието, че датата 8.06.2016 г. е един ден преди изтичането на преклузивния срок по чл. 14, ал. 4 ЗННЗ. Същевременно ВАС е указал, че при новото произнасяне по съществото на искането за вписване като нотариус, компетентният орган следва да обсъди представеното допълнително заявление и доказателствата към него, т. е., приел е, че договорът за наем от 24.06.2016 г., е относим към преценката за наличие на основанията за вписване, независимо от срока по чл. 14, ал. 4 ЗННЗ. Затова, като е отказал да обсъди по същество дали въпросният договор, представен с допълнителното заявление от 24.06.2016 г., отговаря на изискванията на чл. 14, ал. 2, т. 4 ЗННД, а вместо това е обсъдил представения на 9.06.2016 г., административният орган не е изпълнил задължителните, съгласно чл. 177, ал. 1 АПК, указания на ВАС. Оспореното решение на АССГ е постановено от родово компетентния съд, (съгласно изменението в ДВ бр. 77/2018 г. на чл. 132, ал. 1 АПК и чл. 12, ал. 4 ЗННД, както и с оглед определение 14035/15.11.2018 г. по адм. д. № 64/2018 г. на ВАС) и в този смисъл доводите, изложени в отговора на Д. Н. по касационната жалба на Съвета на нотариусите, са необосновани. Останалите доводи в него не следва да бъдат коментирани, тъй като представляват оплаквания срещу съдебния акт, с доводи за неговата нищожност, преповтарят подадената и преценена като недопустима касационна жалба, а не съдържат отговор по тази на Съвета на нотариусите. Разгледано по същество, решението е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила, не са налице твърдяните касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът правилно е посочил, че след връщането на преписката на административният орган за повторно произнасяне, същия е бил длъжен да обсъди по същество допълнителното заявление за вписване и представените с него доказателства, да изложи съображения отговарят ли те на изискванията на чл. 14, ал. 2 от ЗННД. Вместо това и в хипотезата на неизпълнение на съдебен акт, в процесното протоколно решение са изложени мотиви за недопустимост на отстраняването на нередовности по заявлението. Колективният орган не се е произнесъл във времето от 10.06.2017 г., до 22.07.2017 г., а получавайки допълнителното заявление не го е обсъдил. В този смисъл твърдението в касационната жалба, че договорът за наем от 24.06.2016 г., приет за относим по случая, е разгледан в процесния акт, е несъстоятелно. Обжалваното решение, постановено при противоречие със задължителните указания на касационната инстанция, съдът обосновано е приел за нищожно, съгласно чл. 177, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 АПК, налагащо връщането на преписката за ново разглеждане. Воден от тези съображения, Върховният административен съд, Второ отделение,