Решение № 1508 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12959/2020 г.

Решение № 1508 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12959/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Дичева, чрез адв. Маринов, против решение № 1808/19.10.2020 г. на Административен съд /АС/ – Пловдив, постановено по адм. д. № 1103/2020 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/5543#3 от 30.04.2020 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие". Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в случая е налице настъпване на събитие, което може да се дефинира като експроприация на стопанството на бенефициента, вследствие от законодателни промени, което Наредба № 11/2008 г. определя като изключително обстоятелство, водещо до невъзможност за продължаване на поетия дългогодишен ангажимент. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се отмени АУПДВ. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът – зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез юрк. Маршавелска, в писмена защита моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение АС-Пловдив е отхвърлил жалбата на Г. Дичева срещу АУПДВ № 01-6500/5543#3 от 30.04.2020 г., неправилно посочен в решението като № 01-6500/5483#3, на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", с който жалбоподателката е изключена от подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на 955. 15 лева, представляващо 50 % от общата изплатена сума по мярка 212 за кампания 2013, 2014 и 2015 на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Съдът е развил съображения, че спорът между страните е правен – налице ли е форсмажорно или изключително обстоятелство, което да изключва прилагането на чл. 14 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. Според АС-Пловдив безспорно е доказано нарушението на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Мотивирал се е с това, че цитираната норма установява четири задължения на кандидатите, за да им бъде предоставена финансовата помощ по мярка 212, две от които са: да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане (по т. 2) и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане (по т. 3). Според съда в случая безспорно е доказано, че жалбоподателката е прекратила извършването на земеделска дейност през есента на 2015 г., която е третата година от петгодишния ангажимент по мярка 212, и не е подала заявление за подпомагане за 2016 г. За да отхвърли жалбата срещу АУПДВ съдът е приел, че по инициатива на Г. Дичева със споразумение от 01.10.2015 г. е прекратен договора за наем на земеделски земи от държавния поземлен фонд, като искането за прекратяване на договора е обосновано с настъпилата законодателна промяна със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗИД ЗСПЗЗ), обн. ДВ бр. 61 от 2015 г., и новият § 15 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, съгласно който ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4, който предвижда пасища, мери и ливади да се предоставят за ползване на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни или на правоимащи, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище. Съдът е стигнал до извод, че безспорно, настъпилата през 2015 г. законодателна промяна вменява определени задължения за жалбоподателката в качеството й на наемател на пасища и мери от държавния поземлен фонд, който факт обаче не представлява нито форсмажорно, нито изключително обстоятелство. Решението е неправилно. Няма спор по делото, че след настъпването на законодателната промяна с § 15 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, по инициатива на жалбоподателката със споразумение от 01.10.2015 г. е прекратен договора за наем на всички земеделски земи в размер на общо 544, 31 дка. от държавния поземлен фонд, като искането за прекратяване на договора е обосновано именно с настъпилата промяна. Няма спор също така, че ДФ "Земеделие" е уведомен със заявление за прекратяването на договора за наем на всички площи, по които е кандидатствано за помощ, като е поискано прекратяване на агроекологичния ангажимент. В резултат на искането е издадена заповед № 03-РД/4424/30.10.2018 г. на изп. директор на ДФ "Земеделие", с която на основание чл. 47, т. 3 и т. 4 от Регламент /ЕС/ № 1305/2013 е прекратен многогодишния ангажимент на Г. Дичева по мярка 214 "Агроекологични плащания". Административният орган е приел, че поради лишаване на бенефициента от право на ползване на земеделската земя на база изисквания, които не са били известни на кандидата при подаване на заявление за подпомагане, възникнали с изменение на националното законодателство (пар. 15 от ПЗР на ЗСПЗЗ ДВ бр. 61/2015 г.), то същият не е в състояние да продължи да спазва поетите задължения, поради което срокът на задължението се счита за изтекъл и не се изисква възстановяване на средствата по отношение на периода, през който се е изпълнявало задължението. При същата фактическа обстановка – по отношение същите площи и при приложението на същия Регламент /ЕС/ № 1305/2013 г. Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" е издал оспорвания в настоящото дело АУПДВ, този път по мярка 212, в който обаче вече не приема гореописаните обстоятелства като такива, които поставят земеделския стопанин в невъзможност да продължи да спазва поетите задължения. Аргументите са, че жалбоподателят е можел да продължи ангажимента си с други площи, различни от първоначално заявените. Тези аргументи не могат да бъдат споделени. Настъпилата законодателна промяна със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗИД ЗСПЗЗ) обуславя прилагането на чл. 47, т. 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, според която разпоредба възстановяване на получената помощ не се изисква, когато неспазването се дължи на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Цитираната общностна норма дефинира неизчерпателно случаите, които могат да бъдат признати като "неопреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП /видно и от съображение 5 от същия Регламент/. В случая прекратяването на договорите за наем за имотите на ЗП, формиращи цялото му стопанство, заявено за подпомагане по процесната мярка, на основание законодателно решение, е било непредвидимо за ЗП към дата на подаване на заявлението през 2013 г., а съгласно чл. 2, § 2, б "е" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. В конкретиката на казуса, резултата от непредвидените законодателни промени е невъзможност Г. Дичева да продължи да изпълнява поетия ангажимент в цялост, поради което е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 15 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., като административният орган прекрати ангажимента на Г. Дичева без да изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. С оглед на горното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъде отменен обжалвания АУПДВ. Разноски: Решението следва да бъде отменено в частта на разноските. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател се дължат разноски за първа инстанция в размер 400 лв. и за касационна инстанция в размер 367, 64 лв. или общо за двете инстанции 767, 64 лв. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, Върховният административен съд, осмо отделение,