Решение № 11404 от 14.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5549/2011 г.

Решение № 11404 от 14.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5549/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 39, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по касационни жалби на Министерския съвет на Република България, министъра на финансите, министъра на транспорта и Държавно предприятие "Национална компания "Железопътна инфраструктура", подадени чрез процесуалните им представители. В четирите касационни жалби конкретно се сочат касационни основания за неправилно приложение на материалния закон - ЗДС, и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора. Ответниците по делото - Кирилка Сотирова Кисова, Асен Любомиров Кисов, Калоян Любославов Кисов, Тодор Асенов Кисов и Кръстьо Асенов Кисьов, чрез пълномощника си - адв. Горанска, считат касационните жалби за неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура намира същите за основателни. Счита, че не са налице условията за прилагане на цитираната законова разпоредба за отмяна на отчуждаването. Върховният административен съд - петчленен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че същата е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното решение № 998 от 20.01.2011 г., постановено по адм. дело № 13782 от 2010 г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение, на основание чл. 39, ал. 3 от ЗДС е отменено отчуждаването на имот пл. № 44570.992.34701, кв. 180, имот 2293 в землището на гр. Любимец, отчужден с Решение № 858 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 г. - обн. в ДВ, бр. 104 от 11.12.2007 г.. За да уважи искането за отмяна на ответниците, тричленният състав на съда е приел, че определеното обезщетение за отчуждения имот не е изплатено в 6-месечния срок по ЗДС. Съдът е приел, че решението на МС на РБ е влязло в сила на 04.12.2009 г., когато е постановено решението по адм. дело № 2496 от 2009 г., водено по повод обжалване на оценката. Прието е, че плащането на обезщетението е станало на 30.08.2010 г., но извън шестмесечния срок, който е изтекъл на 04.06.2010 г.. Затова е приел, че са налице предпоставките за отмяна на отчуждаването. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е неправилно. Основателни са възраженията за неправилност на решението поради нарушение на закона и необоснованост, поддържани като касационни основания за отмяна на решението. Съгласно чл. 39, ал. 3 от ЗДС, ако в 6-месечен срок от влизане в сила на заповедта по чл. 34, ал. 2 или съответно на решението по чл. 34а, ал. 1, или на съдебното решение собственикът не бъде обезщетен, по негово искане административният съд по местонахождение на имота, съответно Върховният административен съд, отменя акта за отчуждаването. За да бъде приложена тази разпоредба, следва да бъдат налице две предпоставки: 1. 6-месечният срок да е изтекъл, и 2. обезщетението да не е платено. Цитираната разпоредба на ЗДС е императивна и задължителна за всички държавни органи и граждани. Въвеждането на тази законова норма регламентира правото на собственика на отчуждавания имот да бъде защитен, в случай че обезщетението не се изплати своевременно, и цели да стимулира администрацията при изпълнение на задълженията й. В конкретния случай с Решение № 858 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив-Свиленград-турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/час" на територията на община Любимец, област Хасково, са отчуждени от Кирилка Сотирова Кисова, Асен Любославов Кисов, Калоян Любославов Кисов, Тодор Асенов Кисов и Кръстю Асенов Кисьов 998 кв. м от имот № 44570.992.3470, кв. 180, имот 2293, намиращ се в урбанизираната територия на гр. Любимец, определено е обезщетение в размер на 20 583 лева. Решението е оспорено пред съд и с решение № 14752 от 04.12.2009 г., постановено по адм. дело № 2496 от 2009 г. на Върховния административен съд, обезщетението е увеличено на 72 325 лева. По отношение на жалбоподателите поради оспорването му то е влязло в сила в деня на постановяването на съдебното решение - 04.12.2009 г.. В шестмесечния срок, който изтича на 04.06.2010 г., на жалбоподателите не е било изплатено обезщетение. Такова е изплатено на 30.08.2010 г., когато сумата е преведена на областния управител. Няма спор по делото, че в отчуждителното решение на МС като собственик е записана наследодателката на ответниците по касационните жалби, а оспорването на оценката на обезщетението е извършено вече от тях като наследници. В тази връзка обезщетението е преведено по сметка на областния управител, като е представен и списък за преведени суми в общ размер на 302 808,20 лв. и платежно нареждане - "По сметка на Областен управител - Хасково", където фигурира и сумата 72 325 лв., дължима по адм. дело № 2596 от 2009 г. на Върховния административен съд за наследници на Елена Тенева Михайлова. Няма пречка същите след представяне на решението по обжалване на оценката на областния управител да получат преведените суми, още повече, видно от приложения списък, изрично са посочени както номер на делото, размерът на обезщетението и ответниците като наследници. Искането за отмяна на отчуждаването пред съда е подадено на 14.10.2010 г., т. е. след плащане на задължението за обезщетяване, и тук вече основният спорен въпрос е формалното неизпълнение на закона (закъснението от два месеца) доколко осъществява фактическия състав на чл. 39, ал. 3 от ЗДС. В конкретния случай е налице забавено изпълнение за заплащане на определеното по съдебен ред обезщетение, а не пълно неизпълнение, каквото е изискването на закона. Освен това в настоящия случай отчужденият имот е за изграждане на голям инфраструктурен обект - реконструкция и електрификация на жп линия, проектът за изграждането на който обхваща и процесния имот. Ако формално бъде приложен законът, без да се държи сметка за мероприятието, за което е извършено отчуждаването, би се наложила промяна на проекта за изграждане на обекта - публична държавна собственост. При противопоставяне на интересите на двете страни в съдебното производство, включително и относно необходимостта от влагане на средства за промяна на първоначалния проект, и интересите на ответниците по касационните жалби, които целят отмяна на отчуждаването, ще се стигне до извод за несъразмерност на мярката отмяна на отчуждаване спрямо целта, за която се провежда самото отчуждаване - изискване по чл. 6 от АПК, което освен административният орган и съдът е длъжен да прилага. На следващо място, следва да се посочи и обстоятелството, че характерът на мероприятието, за което се извършва отчуждаването, е свързан с утвърждаване на предварителен проект въз основа на влязъл в сила план. Планът за изграждане на жп линията не е променен, което означава, че процесният имот продължава да е обхванат от неговите предвиждания. За административния орган остава задължението да извърши ново отчуждително производство, доколкото планът не е променен. Такова вече е проведено и дължимите за обезщетяване на собствениците суми са определени по съдебен ред с влязло в сила решение на Върховния административен съд и са преведени по сметката на областния управител. Ново отчуждително, респективно обезщетително, производство би противоречало на целта на закона и отново би нарушило принципа на съразмерност. Освен това в случаите на забавено изпълнение съобразно разпоредбите на ЗЗД кредиторът има право да изиска от длъжника обезщетение, включително и като лихва върху главницата. С оглед на това следва да се приеме, че са налице касационните основания за отмяна на решението. То е неправилно и следва да се отмени, като се постанови друго такова, с което да се отхвърли искането. Предвид на изложеното Върховният административен съд - петчленен състав,