Решение № 337 от 14.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 264/2009 г.

Решение № 337 от 14.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 264/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Гроздан Илиев Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Д. Д. Д. против въззивно решение № 33/25.03.2009 г., постановено от Варненския апелативен съд (ВАС) по в.н.о.х.д. № 491/2008 г.

С жалбата е релевирано допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

В съдебното заседание жалбата се поддържа лично от касаторът, той и подсъдим и чрез упълномощения от него защитник.

Гражданският ищец и частен обвинител Д. Д. И. не е подала възражение против касационната жалба.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на жалбата, а претендираното процесуално нарушение намира да е извън категорията на съществените.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадената касационна жалба, провери въззивното решение с оглед поддържаното отменително основание и в пределите на правомощията по чл. 347 - 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното:

С обжалваното решениe е потвърдена присъда № 23/21.07.2006 г., постановена по н.о.х.д. № 229/2005 г. на Окръжен съд - Разград, с която подсъдимия Д е признат за виновен в това, че:

• на 13.02.2005 г. в гр. Р. е управлявал МПС, л. а. "Рено Клио" с ДК № Р* с концентрация на алкохол в кръвта 2, 56 промила, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 460/2004 г. на Районен съд - Разград, за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 НК вр. чл. 36 и чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода при първоначален общ режим и глоба в размер на 200 (двеста) лева.

• на 13.02.2005 г. в гр. Р. при управление на л. а. "Рено Клио" с ДК № Р* в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 2, 56 промила нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 2, т. 3 и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Г. К. Г., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. 1, б. "б" НК във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл. 36 и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години при първоначален общ режим на изтърпяване.

За всяко от престъпленията, съгласно чл. 343г НК е постановено лишаване от право на управление на МПС за срок от по три години.

На основание чл. 23 НК на подсъдимия е наложено най-тежкото от определените наказания за двете престъпления - три години лишаване от свобода, при първоначален общ режим, към което е присъединено, наказанието глоба в размер на 200 (двеста) лева и наказанието лишаване от право на управление на МПС за срок от три години.

Със същата присъда подсъдимият Д е осъден да заплати на Д. Д. И. сумата от 12 000 (дванадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2005 г. и 150 (сто и петдесет) лева - разноски по производството.

Подадената против така постановеното решение касационна жалба е неоснователна.

Доводът за допуснато от въззивната инстанция съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващ се в неизпълнение на задълженията по чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 102 , чл. 107, ал. 3 и ал. 5 и по чл. 339, ал. 2 НПК е лишен от фактическо и правно основание.

Постановената от първоинстанционния съд присъда е била предмет на двукратна проверка във въззивното производство. Постановените потвърдителни решения по в.н.о.х.д. № 333/2006 г. и в.н.о.х.д. № 280/2007 г, са отменявани от състави на ВКС с решения съответно по н.д. № 125/2007 г. и н.д. № 520/2008 г., поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, регулиращи доказателствената дейност на контролираните инстанции.

По настоящето дело въззивния състав, постановил обжалваното решение, е положил достатъчно усилия в изпълнение на дадените му от касационната инстанция указания за събиране на доказателства и изследване на всички онези обстоятелства, относими към предмета на доказване, включително и във връзка с използването на софтуерни продукти за компютърна симулация на пътнотранспортното произшествие /ПТП/. Използуването на тази доказателствена възможност е предписвана от касационните състави, ревизирали постановените въззивни решения в случай на изчерпване на стандартните методи за установяване на мястото на удара, посоката и скоростта на движение на участвалия в ПТП автомобил и механизма на причинената на пострадалия черепна травма.

Назначената от въззивната инстанция по в.н.о.х.д. № 491/2008 г. комплексна допълнителна авто-техническа и съдебномедицинска експертиза е установила, в съгласие с изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, мястото на удара, посоката на движение на управлявания от подсъдимия автомобил (от ж.к. "Орел" към ул. "П.", т. е от север на юг) и скоростта на автомобила към момента на удара (30 - 40 км/ч.). По категоричен начин е установена и причината за смъртта на пострадалия - тежка черепна-мозъчна травма, чийто механизъм на причиняване е изяснен еднозначно и при отсъствието на каквото и да е било противоречие в приетите в тази част експертни заключенията.

Приетото заключение на допълнителната комплексна експертиза, неоспорена от страните, е дала изчерпателен отговор и на поставената задача за ползване на програмни продукти за компютърна симулация на ПТП. Неизползуването на чуждестранен програмен продукт за симулация на удар между автомобил и пешеходец в Техническия университет - София не води до заключение за неизпълнени от въззивната инстанция задължения. Обратно, съществуването на такъв продукт, неизвестно къде и под какво наименование, последващото му дирене и позоваване на евентуални резултати от използването му е ненужно при извършената внимателната проверка на наличната доказателствената съвкупност и направените от въззивния състав законосъобразни изводи, относно авторството на подсъдимия, като извършител на инкриминираното деяние. В тази връзка следва да се отбележи, че отсъствието на данни в отменителното решение за използуване на утвърден по надлежния ред програмен продукт за отговори по поставените пред експертите задачи прави невъзможно изпълнението на даденото от съдът предписание, именно по този начин делото да се попълни с доказателствен материал.

Направените от двете инстанции изводи по отношение авторството на касаторът са в пълно съгласие с изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, защото се основават на последователните и безпротиворечиви показания на свидетелите Б, Ц., Д. и Н., които са в пълно съответствие с констатираното при извършения оглед на местопроизшествието, приложения към него фотоалбум, заключението на назначените по делото автотехнически и трасологична експертиза, установили съвпадение на намерените на местопроизшествието пластмасови детайли с повърхността на иззетите при огледа на управлявания от подсъдимия автомобил, пластмасов детайл и декоративна маска, както и съвпадението в лакобояджийското покритие на изследваните обекти.

По безспорен начин е установен и механизмът на всички нанесени на пострадалия увреждания, положението на тялото му при удара, както и съвпадението на кръвната група на пострадалия с изследваната кръв, иззета от контролния номер и винт на л. а. "Рено Клио".

В заключение, извършения подробен анализ на събраните по делото доказателства, тяхното всестранното и съвкупно изследване мотивират касационният състав да приеме, че твърденията на защитата, относно неустановеното авторство на деянието по отношение на касаторът и допуснатите от въззивния съд в тази част нарушения по чл. чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 102 , чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК са несъстоятелни.

Не е налице и нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК, защото решението, предмет на настоящата касационна проверка, съдържа мотивиран и обстоен отговор на всички доводи, изложени и поддържани в подкрепа на защитната позиция на касаторът и процесуалния му представител, мотивирани са и основанията, поради които не се възприемат.

При установените фактически положения квалификацията на инкриминираните деяние е законосъобразна. При условията на реална съвкупност касаторът е извършил престъпленията за които е обвинен. За водещото в съвкупността престъпление - това по чл. 343, ал. 3, предл. 1 б. б, "б" НК, освен наличието на квалифициращия признак, "извършил престъплението в пияно състояние" е налице и следващия квалифициращ признак по чл. 343, ал. 3, предл. последно б. б "б" НК - "бягство от местопроизшествието", за който липсва обвинение, но този пропуск не може да се отстрани в настоящето производство, поради липса на протест.

Обстоятелството, че след прегазване на пострадалият, касаторът продължил движението на управлявания от него автомобил и бил задържан от св. Ц, служител на МВР, на кръстовището на бул."Априлско въстание" и ул."П." на значително разстояние от местопроизшествието е позволило на контролираните инстанции да направят законосъобразния извод, че тази част от инкриминираната дейност на касаторът представлява самостоятелно престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК. При установеното фактическо положение, че касаторът е задържан на посоченото кръстовище с работещ двигател на автомобила и непосредствено след като е извършил първото инкриминирано деяние не може да има съмнение, относно авторството и съставомерността на второто инкриминирано деяние, което е самостоятелно и не може да става въпрос за поглъщането му от по тежко наказуемият състав по чл. 343, ал. 3, предл.1 б. б,"б" НК, каквато теза е застъпена в първото отменително решение.

Правилни и законосъобразни са изводите на въззивния състав, относно наказанията, определени на касаторът за извършените от него престъпления и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

По вид и размер наказанията са справедливи, съответни на двете престъпления, за които е ангажирана наказателната му отговорност и съобразени с целите по в чл. 36 НК. Обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанията са правилно оценени по тежест и значение. Взети са предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, а от друга с., високата степен на обществената опасност на извършените деяния, както и обстоятелството, че вече е бил двукратно предупреждаван с наказания без лишаване от свобода за транспортни престъпления. Ето защо намаляването на наказанията, определени в минимален размер за престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. "б" НК и към средния размер за престъплението по чл. 343б, ал. 2 НК, би било проява на неоправдан либерализъм.

Принципът за законоустановеност и справедливост е спазен и при определянето на общото най-тежко наказание по реда на чл. 23 НК, което подсъдимият следва да изтърпи.

При спазване принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД и с оглед практиката на съдилищата по този вид дела е определен размера на присъденото на гражданския ищец обезщетение за неимуществени вреди. Отчетени са изживените от Д. И. болки и страдания от смъртта на сина и, загубата на материалната и моралната му подкрепа, както и високата степен на алкохолно опияняване на пострадалия, довело до съпричиняване на вредоносния резултат.

Мотивиран от гореизложените съображения и при отсъствието на претендираните с касационната жалба нарушения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК