Решение № 9092 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7366/2011 г.

Решение № 9092 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7366/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени против решение № 130 от 29.03.2011 г., постановено по адм. д. № 761/2010 г. от Административния съд-В. Търново. Първата жалба е от директора на дирекция "ОУИ" - В. Търново. Тя е срещу частта от решението, в която ревизионния акт е отменен частично. С решението в обжалваната му част, по жалба на "Неделков" ЕООД е отменен ревизионен акт (РА) № 111000715/31.05.2010 г. на Тд на НАП-В. Търново, потвърден с решение № 367/02.09.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-В. Търново, в частта, в която на "Неделков" ЕООД, с. Орешец е отсъдено право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 06, 09 и 10.2009 г. в общ размер на 15302,49 лева по 3 броя фактури, издадени от "Теди" ООД. Със същото решение дирекцията е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 142,33 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част. Поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и произнасяне по съществото на спора, вкл. чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на дирекцията. Ответникът в касационното производство - "Неделков " ЕООД не изразява становище по тази касационна жалба. Другият касатор- "Неделков " ЕООД обжалва решението на Великотърновския административен съд в отхвърлителната му част. Наведеното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ"-В. Търново я оспорва по съображения, подробно развити в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от надлежни страни и в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По основателността им приема следното: С РА, индивидуализиран по-горе на ревизирания субект, той и жалбоподател в първоинстанционното съдебно производство е отказан данъчен кредит по три фактури от "Теди " ООД, които са с предмет на стопанската операция, както следва - препарати за растителна защита; амониева селитра 27 000 кг.; пшеница семе"Енола" 21000 кг. Фактическите констатации на органа по приходите са, че доставчикът се намира в селище, отстоящо на разстояние от седалището на ревизирания субект и не са представени доказателства за извършен транспорт на стоките от седалището на доставчика до жалбоподателя. Установено е, че по фактурите е налице заплащане - първата от тях чрез прихващане и чрез касово плащане на една част от цената, втората по касов път, а третата по банков път, като е извършено два пъти плащане по тази трета фактура, единият път през м. 10.09 г. а другият през м. 12.09 г., като повторно преведената сума с РКО е върната на ревизирания субект. Поради липсата на счетоводни документи, отразени в счетоводството на купувача, относно транспорта и фактическото прехвърляне на собствеността върху стоките, които да доказват реалното движение на стоките и фактическото прехвърляне на собствеността върху тях, органът по приходите е приел, че не може да се докаже по безспорен начин реалността на фактурираните облагаеми доставки и данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Данъчният кредит по тези фактури е отказан с мотива, че липсват доказателства за изпълнение на изискването на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 2 от същия закон. Органът по приходите е променил резултата за периода-м. 09.09 г. от ДДС за възстановяване в ДДС за внасяне. Тази корекция е в резултат от непризнатото кредитно известие (КИ) № 13/18.09.09 г., издадено от ревизирания субект към ф. № 5/10.06.2009 г. Органът по приходите е възприел съдържанието на декларация от управителя на ревизирания субект, в която той декларира, че фактура № 5/10.06.09 г. е написана погрешно и не е извършено изписване на стоки от материалните сметки и по тази причина е съставено кредитното известие под горния номер. Органът по приходите е приел, че предпоставките за издаване на КИ са визирани в чл. 115, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС, а "погрешно издадената фактура" не е измежду тях. Погрешно съставените документи следва да се анулират съобразно реда, установен в чл. 116, ал. 4 от ЗДДС. Административният съд е направил съвкупна преценка на събраните в хода на ревизията и по делото (съдебно-икономическата експертиза) доказателства, в резултат на която е приел, че са налице данни за реално осъществени доставки по фактурите от "Теди " ООД. Кредитираните от съда обстоятелства са осчетоводяването на фактурите при доставчика и при жалбоподателя, отнасянето им при жалбоподателя в счетоводна сметка 302-1"готова продукция-пшеница", отражението им в разходните сметки като част от себестойността на произведената готова продукция. Съдът е кредитирал също така установеното от вещото лице, а именно, че за процесните периоди при жалбоподателя не е отразена доставка на семена от други доставчици, а същевременно жалбоподателят като регистриран земеделски производител е засял семената, прибрал е реколтата от тях, която впоследствие е използвана за осъществяване на облагаеми доставки. Вещото лице е установило и осчетоводяването на фактурите при доставчика, както и извършеното плащане по тях. Въз основа на направените изводи съдът е отменил РА в тази част. В резултат на тези обстоятелства, които са преценени съвкупно, съдът е направил извод за необоснованост на извода, направен от органа по приходите за липса на облагаеми доставки по фактурите. Административният съд е възприел напълно констатациите и изводите, направени от органа по приходите относно процесното КИ. Извън посоченото от органа по приходите, съдът е установил, че КИ не е издадено и в срока за това, установен в чл. 113, ал. 2 от ЗДДС. По жалбата на дирекцията: Жалбата е неоснователна. Изводите на съда са обосновани. Те са в съответствие със събраните по делото доказателства, които съдът е обсъдил подробно. Съвкупната преценка на установените по делото данни води до обоснования извод за наличие на доставки по спорните фактури. Обстоятелството, че липсват представени транспортни документи не води непременно до извода за липса на фактическо прехвърляне на стоките между страните по фактурите. Изводът в тази насока, направен от органа по приходите е предположение, което се опровергава от съвкупната преценка на останалите данни по делото. Установен е капацитета на доставчика за изпълнение на доставките, както и производството на пшеница от жалбоподателя, чийто единствен доставчик на семена през ревизираните периоди е именно "Теди " ООД. Следователно, събраните данни по делото опровергават предположението на приходния орган за липса на реални доставки по фактурите. По жалбата на дружеството: Жалбата е неоснователна. Правилно, както органът по приходите, така и съдът са приели, че в конкретния случай се касае до погрешно написана фактура № 05/10.06.2009 г. тъй като именно това е обяснението на ревизирания субект (лист 68 от папка 5), а не до сключена, но впоследствие развалена сделка. При погрешно съставена фактура, редът за анулирането й е установен в чл. 116 от ЗДДС, който се установи, че не е спазен, а вместо това незаконосъбразно е издадено КИ. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява касационните жалби като неоснователни. Не се установи наличието на касационните основания, поддържани в жалбите, поради което обжалваното решение е правилно и като такова следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд