Решение № 11997 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7729/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Илиев, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Е. Фичерова, против Решение 3588/02.06.2023 г., постановено по административно дело 3079/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 8121К-2104/08.03.2023 г. на Министъра на вътрешните работи. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се правните изводи, възприети от съда относно материална законосъобразност на оспорената заповед, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл, като се твърди, че не са налице условията за приложение на тази норма. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта. Касационната жалба се поддържа от адвокат Фичерова по изложените в нея съображения. Ответната страна, Министър на вътрешните работи се представлява от юрисконсулт Михайлова, която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София град е заповед на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на И. Илиев началник отдел Развитие на КИС при Дирекция Комуникационни и информационни системи при МВР, след отправено едномесечно предизвестие, тъй като служебното му правоотношение е възникнало след като е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е отхвърлил подадената жалба, след като е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, съгласно изискванията на чл. 168 АПК. Развил е доводи за това, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Правилен е изводът на съда за това, че приложимата разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл е диспозитивна и може да бъде упражнена по свободната преценка на органа по назначаване при наличие на посочените в нея предпоставки, а именно служебното правоотношение, което се прекратява да е възникнало след като държавният служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Такова право жалбоподателят е придобил, считано от 15.08.2015 г., което обстоятелство не се оспорва. Основният спорен въпрос касае дали с назначаването на И. Илиев на длъжността Началник отдел в сектор Развитие на КИС и проекти по силата на Заповед 8121К-1632/03.02.2017 г. на Министъра на вътрешните работи за него е възникнало ново правоотношение или е налице преобразуване на едно съществуващо правоотношение в друго. По този въпрос, решаващият съдебен състав е възприел правилния извод за това, че по силата на посочената заповед е възникнало ново служебно правоотношение на основание чл. 9 ЗДСл, във връзка с § 69, ал. 3 ПЗР ЗИД ЗМВР (ДВ, бр. 81/2016 г.). Извършеното преобразуване от правоотношение по ЗМВР в правоотношение като държавен служител по ЗДСл, на основание § 69, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗМВР, включва в състава си и възникване на ново служебно правоотношение на оспорващия в друго качество, а именно като държавен служител, за което ново правоотношение е приложим ЗДСл. Ето защо, административният орган е разполагал с дискрецията да приложи разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл и прекрати служебното правоотношение на служителя, тъй като са били налице всички условия, разписани в нейната хипотеза. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател дискриминация, като по този въпрос административният съд е развил подробни мотиви, които напълно се споделят. Административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност да прекрати процесното правоотношение, без да прилага други критерии при преценката си. Въз основа на изложените мотиви, неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е тълкувал и приложил правилно материалния закон. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяна на съдебния акт. Събрани и обсъдени са всички относими за спора доказателства, въз основа на които са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,