Решение № 5674 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 476/2015 г.

ВАСVI отделение19.05.2015 г.докладчик Росен Василев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7023 от 20.11.2014 г. по адм. дело № 7973/2014 г. на Административен съд София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5674 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 476/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ДСП-Сердика подадена срещу решение № 7023 от 20.11.2014 г. по адм. дело № 7973/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед на Директора на ДСП Сердика № Н2-570 от 11.06.2014 г., с която на основание чл. 14, ал. 6 ЗСП Лиана Георгиева Иванова, от гр. София, е лишена от целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2014/2015 г., която заповед е потвърдена с Решение № РД 01-346 от 18.07.2014 г. на Директора на РДСП София-град. В жалбата се излага довод за неправилност на решението поради нарушение на материалният закон и необоснованост, касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че Иванова след отпускане на помощта е променила настоящия си адрес в друг град-Тетевен, без да уведоми ДСП-Сердика, каквото е задължението й по чл. 15, ал. 1 от ЗСП. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на административния акт с всички законови последици. Ответникът Лиана Иванова изразява становище за неоснователност на оплакванията. Счита обжалваното решение за законосъобразно, като твърди, че не се налице предпоставки за лишаването й от целева помощ за отопление. Представя като доказателство копие от рецептурна книжка. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил Заповед на Директора на ДСП Сердика № Н2-570 от 11.06.2014 г., с която на основание чл. 14, ал. 6 ЗСП Лиана Георгиева Иванова, от гр. София, е лишена от целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2014/2015 г., която заповед е потвърдена с Решение № РД 01-346 от 18.07.2014 г. на Директора на РДСП София-град. За да постанови решението си административният съд е приел, че целевата помощ за отопление не е обвързана с постоянния адрес на лицето, на което е отпусната и не са налице предпоставки за лишаването на Иванова от такава целева помощ, поради това, че за известно време е променила настоящия си адрес. Решението е правилно. Безспорно е установено от фактическа страна, че с молба-декларация вх. № Н2-570-ц от 22.07.2013 г. Лиана Иванова е поискала отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия. Изготвен е социален доклад, с който е прието, че лицето отговаря на условията по чл. 10 и чл. 11 ППЗСП, като е предложен размер на помощта от 328,60 лева. Със заповед № Н2/2013 г. на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП на молителката е отпусната социална помощ за отопление за отоплителен сезон 2013/2014 г. в размер на 328,60 лева. Изготвен е доклад от социален работник относно неизползване по предназначение на целеви помощи, с който е предложено на основание чл. 14, ал. 6 от З. Иванова да бъде лишено от правото да получи помощ за отопление през отоплителен сезон 2014/2015 г. Въз основа на доклада е изготвена заповед № Н2 от 11.06.2014 г, с която лицето е лишено от целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2014/2015 г. Заповедта е обжалвана по административен ред и с решение № РД 01-346/18.07.2014 г. което жалбата на Иванова е отхвърлена. Видно от справка от НБД Население и от удостоверения за настоящ и за постоянен адрес Лиана Иванова към момента на издаване на заповедта е имала настоящ адрес в гр. Тетевен от 22.11.2013 г. и постоянен такъв отново в гр. Тетевен считано от 25.06.2014 г. Видно от фактура от 03.06.2013 г. титуляр на партидата в ЧЕЗ Електро България АД за апартамента, в който Иванова има постоянен адрес до 25.06.2014 г., е Иван Иванов. От представената от ЧЕЗ Електро България АД справка за лица се установява, че по фактура от 29.03.2014 г. Иванова не е заплатила сумата от 17.76 лева - потребена електрическа енергия за периода 22.02.2014 -24.03.2014 г. Справката е изготвена на 30.05.2014 г. и същата се отнася за неплатен остатък по фактури към 29.05.2014 г. Представени са фактури на името на Цветелина Маринова Иванова-майка на Лиана Иванова, от които е видно заплащането на електроенергия за периода 02.10.2013 г. - 28.03.2014 г. на адреса в гр. Тетевен ул. "Кардан" № 10. Това е и настоящият адрес на Лиана Иванова, считано от 22.11.2013 г. При тази фактическа обстановка правилно административният съд е приел, че Лиана Иванова е използвала по предназначение отпуснатата целева помощ за отопление- електроенергия през отоплителен сезон 2013-2014 г. За отпускането на социална помощ не е необходимо лицето да живее на постоянния си адрес. Постоянният адрес обуславя единствено компетентният административен орган, до който следва да бъде адресирана молбата за социална помощ. С оглед на това обстоятелство не следва да се изисква от лицето, на което е отпусната социална помощ, впоследствие да живее на постоянния си адрес, респ. да потребява електроенергията на този адрес. Разпоредбите на чл. 13, ал. 2 от ЗСП, съответно чл. 4, ал. 4 Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, не въвеждат като задължителен елемент от заповедтта за отпускане на социална помощ същата да се ползва на конкретен адрес. Правилно административният съд е приел също, че макар Наредбата да регламентира реда, по който се установява дали правоимащото лице е ползвало целевата помощ по предназначание, този ред не изключва възможността за доказване ползването на електроенергия и с други доказателства извън цитирания списък за наличие на незаплатени в срок задължения за електроенергия. В чл. 6, ал. 1, т. 2 З. е предвидено, че Агенцията за социално подпомагане осъществява дейност по предоставяне на социални помощи и социални услуги, като в ал. 2 е посочено, че за изпълнение на функциите по ал. 1, т. 2 дирекциите "Социално подпомагане" имат право на безплатен достъп до Национална база данни "Население", който се осигурява чрез споразумение между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенцията за социално подпомагане, и задължително изискват по служебен път необходимата им информация от автоматизираните информационни системи на ЕСГРАОН, териториалните структури на Националната агенция за приходите, Агенцията по вписванията, Агенцията по заетостта, Националния осигурителен институт и от други държавни и общински органи, както и от физически и юридически лица, като те са длъжни да я предоставят безплатно в 14-дневен срок от датата на поискването й. Административният орган следва да упражнява тези правомощия както при провеждане на социалната анкета и изготвянето на социалния доклад за целите на произнасянето по искането за отпускане на социална помощ, така и при произнасянето с индивидуален административен акт по чл. 14, ал. 6 от ЗСП, с който лицето се лишава от социална помощ. В настоящият случай, видно от представеното удостоверение настоящият адрес Лиана Иванова от 22.11.2013 г. е в гр. Тетевен. На този адрес Иванова е ползвала и електроенергията за отопление. Макар и да не е уведомила административния орган на кой адрес ще ползва електроенергията за отопление, същият е имал възможността да събере необходимата информация съгл. чл. 6, ал. 2 от ЗСП, както и да установи всички релевантни факти и обстоятелства във връзка с наличието на предпоставките на чл. 14, ал. 6 от ЗСП. Обосновано административният съд е приел, че това не е сторено от административния орган. От друга страна събраните доказателства водят до извода, че целевата помощ през отоплителния сезон 2013/2014 г. е използвана по предназначение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

3