Решение № 5775 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13230/2020 г.

Решение № 5775 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13230/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. от гр. Тутракан, чрез адв. И. А. против решение № 102/26.10.2020 г. на Административен съд – Силистра, постановено по адм. дело № 4/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 19/121/07141/3/01/04/02, с изх. № 01-6500/8734 от 06.12.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – необоснованост на решението, нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Касаторът счита, че първоинстанционният съд не е извършил цялостна преценка на доказателствата по делото, включително заключението на съдебно – счетоводната експертиза и не е обсъдил доводите на страните, което е довело до неправилни правни изводи по законосъобразността на оспорения административен акт. Твърди, че инвестицията, за която е получил финансовата помощ е извършена съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и действащите нормативни актове, както и че одобреният проект е изпълнен в своята нормативна и договорна част. Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски. Ответникът – изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител гл. юрк. С. Г. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмено становище. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С оспорения Акт за установяване на публични вземания (АУПДВ) № 19/121/07141/3/01/04/02, с изх. № 01-6500/8734 от 06.12.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" на Д. Г. е определено подлежащо на възстановяване публично вземане в размер на 17 035. 79 лева, на основание чл. 20а, ал. 2, т. 2, чл. 27, ал. 3, 4 и 7 от ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от ДОПК, чл. 51, ал. 1 и 2 от Наредба № 8/3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от ПРСР 2007 – 2013 и т. 8. 1 от договор № 19/121/07141 от 15.10.2015 г. за неизпълнение на т. 4. 14 и т. 4. 28 от договора, представляващи 10 % от предоставената финансова помощ по договора съгласно т. 30 от Приложение към раздел I от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 - 2013, одобрени от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (обн. ДВ бр. 69/2019 г.) За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд, на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган, с оглед изменението на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП (обн. ДВ бр. 51/2019), според която норма изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс. Приел е, че при издаването на акта е спазена предвидената в чл. 59, ал. 1 АПК писмена форма и че съдържа реквизитите, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК. По отношение на приложимия процесуален ред за възстановяване на получена безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" по ПРСР 2007 – 2013, съдът е обосновал извод за приложимост на общия ред по чл. 166 ДОПК. Този извод е аргументиран с приложението на § 12 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП обн. ДВ бр. 2/2018 и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (ДВ бр. 58/2017, в сила от 18.07.2017 г., изм. ДВ бр. 2/2018 г. ). На основание § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП съдът е приел, че производството относно договора на ЗП Д. Г. е започнало с подаване на заявление за подпомагане на 07.09.2015 г. по Наредба № 8/03.04.2008 г., която е издадена преди влизане в сила на ЗИДЗПЗП (ДВ бр. 2/2018) и не е приключило, поради изтичане периода на мониторинг. На основание § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ съдът е приел, че ЗУСЕСИФ се явява приложим, стига да не е предвиден друг специален ред по смисъла на на посочените в тази разпоредба регламенти, ЗПЗП и наредбите по прилагането му. От доказателствата по делото е установил, че в случая нарушението във връзка, с което ДФ "Земеделие" търси възстановяване на част от платената финансова помощ по договора, е неспазване на т. 4. 14 и т. 4. 28 от договор № 19/121/07141 от 15.10.2015 г. във връзка с чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8/2008. Според съда то касае ангажименти или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство по смисъла на чл. 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013. На това основание съдът е приел, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, при която следва да бъде издаден АУПДВ, а не както е поддържал жалбоподателя хипотезата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, при която се издава решение за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. По приложението на материалния закон съдът е приел за безспорно установено по делото, включително и от съдебно –икономическата експертиза, че реализираните от жалбоподателя приходи от продажби на мляко, както и от други приходоизточници са по –ниски от заложените в одобрения бизнес план. Посочил е, че е налице неизпълнение на договора от 23.10.2015 г., по който е изплатена финансова помощ в общ размер от 170 357. 90 лева и по-конкретно на задължението на ползвателя да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес план и таблицата на одобрените инвестиционни разходи. Бизнес планът е част от проекта, с който ползвателят е одобрен за получаване на помощта (т. 9. 1, б. "г" от договора). В тази връзка, според съда, правилно в АУПДВ е прието, че е налице неизпълнение на поетото от ползвателя задължение за изпълнение на одобрения проект. Поради това и на основание т. 8. 1 от договора, законосъобразно е поискано частично възстановяване на получената безвъзмездна финансова помощ, като размерът й е определен съгласно т. 30 от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013, при отчитане на сравнително ниската тежест на нарушението, предвид установеното отклонение от заложените в бизнес плана финансови показатели. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Решението е неправилно постановено. Първоинстанционният съд е съобразил действащия към момента на издаване на оспорения административен акт материален закон - чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП, но неправилно е приел, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, при която установяването на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е с акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), издаден по общия ред на чл. 166 ДОПК. Неправилно съдът е приел, че периодът на мониторинг по договора от 23.10.2015 г., сключен от ЗП Д. Г. въз основа на заявление за подпомагане от 7.09.2015 г., не е изтекъл. Съгласно § 1, т. 2, б. "б" от ДР на Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013, за договори, като процесния, сключени след 1 януари 2015 г. мониторинговия период е пет, респ. три години (в зависимост от статута на предприятието по смисъла на ЗМСП), считано от датата на окончателното плащане по тях. В случая по делото не е спорно и това обстоятелство изрично е отразено в протокола за извършена проверка от 18.12.2018 г., че мониторинговият период е три години, считано от окончателното плащане на 21.12.2015 г. до 21.12.2018 г. Не е спорно и че ползвателят е микропредприятие съгласно приложената в преписката декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП). При положение, че мониторинговият период по договора е изтекъл, § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ бр. 2/2018) е неприложим. Принципно вярно е и посоченото в решението за приложението на ЗУСЕСИФ. Съгласно § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, този закон е приложим, доколкото специалният закон т. е. изброените в преходната разпоредба регламенти, ЗПЗП и наредбите по прилагането му, не предвиждат друго. С приемането на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, в сила от 28.06.2019 г., специалният закон изрично препраща към ЗУСЕСИФ – по отношение на материалноправните основания за възстановяване на помощта, вида на акта и реда за издаването му. От изложеното следва да се приеме, че с влизане в сила на чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП от 28.06.2019 г. специалният закон изрично разграничава актовете за определяне подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ - с решение за финансова корекция или с акт за установяване на публично държавно вземане, според това дали нарушението представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-т. 9 от ЗУСЕСИФ или неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън тези основания. В конкретния случай фактическото основание за възникване на задължението за частично възстановяване на получената помощ, посочено в оспорения административен акт е неизпълнение на посочените в бизнес плана финансови показатели и по-конкретно неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи. В съдебната практика константно е прието, че неизпълнението на установените в бизнес плана показатели, за които е предоставена безвъзмездна финансова помощ от ПРСР представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ (В този смисъл решение № 13796/6.11.2020 г. на ВАС по адм. дело № 12488/2019 г., решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС по адм. дело № 11174/2019 г., решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 9703/2018 г.; решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 7468/20918 г.; решение № 5040/4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4307/2018 г. и др.). Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. При наличие на основание по ал. 6, не следва да се издава АУПДВ съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. В случая при констатирано неизпълнение на бизнес плана, което представлява основание по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, административният орган е прекратил производството по издаване на решение за финансова корекция със заповед от 1.10.2019 г. и е определил подлежащата на възстановяване финансова помощ с АУПДВ, издаден на основание чл. 166 ДОПК. С оглед на изложеното оспореният административен акт се явява незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК, поради нарушение на изискванията за форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Като е приел противното и е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за отмяна на акта. При този изход на спора, следва да се отмени и решението в частта на присъдените разноски. На касатора се дължат разноските за държавна такса, вещо лице и адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 3446. 29 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,