Решение № 6618 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4806/2018 г.

Решение № 6618 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4806/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - П. срещу Решение № 620 от 16.03.2018 г., постановено по адм. дело № 2406/2016 г. по описа на Административен съд - П., в частта, с която чрез изменение е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615008663-091-001/30.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден и изменен с Решение № 659/26.09.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. в частта на допълнително определения данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. за разликата над 1027.40 лв. до 1 240 лв. и за 2014 г. за разликата над 618.96 лв. до 2 632 лв., ведно със следващите се върху тях лихви за забава. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че ревизираният не е ангажирал доказателства за реалното получаване от бащата на съпругата му на сумата от 58 000 лв. Акцентира, че относимите документи са представени след изтичането на срока на ревизията, поради което не е следвало да бъдат кредитирани от съда. Намира, че съдът необосновано е дал вяра на заключението на експерта по проведената в хода на съдебното производство СТЕ, в резултат на което относно данъчен период 2014 г. неправилно е приел, че следва да се редуцира размерът на разходите в паричния поток със сумите, вложени в строителството през следващите данъчни периоди. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата и в тази й част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Д. С. Д. от гр. С., чрез процесуален представител, с писмен отговор и защита по същество изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на обжалване пред Административен съд - П. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615008663-091-001/30.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- П., потвърден и изменен с Решение № 659/26.09.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П.. За да достигне до извод за основателност на оспорването в частта на допълнително определеният данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. за разликата над 1027.40 лв. до 1 240 лв. и за 2014 г. за разликата над 618.96 лв. до 2 632 лв., ведно със следващите се върху тях лихви за забава, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 АПК. Неговата установеност е обоснована от съставените на лицето парични потоци за отделните данъчни периоди, въз основа на които както за 2012 г., така и за 2014 г. е установено несъответствие на имущественото състояние на ревизирания с декларираните и / или получени приходи/ доходи. След анализ на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че независимо от законосъобразното провеждане на облагането по аналог, неточно са определени размерите на данъчните основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК за данъчни периоди 2012 г. и 2014 г. Относно 2012 г. решаващият състав е счел, че в приходната част на паричния поток на ревизирания следва да се включи сумата от 58 000 лв., получена като дарение от неговия тъст, извършено на 7.09.2009 г. В тази връзка той е обсъдил представената разписка, събраните свидетелски показания на дарителя, полученият от него доход от продажбата на недвижим имот с по-голяма стойност и представените банкови документи за изтеглени парични суми. Приел е, че след като в периода 2009-2011 г. семейството на ревизирания е реализирало доходи, които позволяват дарената сума да бъде спестена до 2012 г., когато е започнало строителството на процесния УПИ, то предоставената сума следва да се признае като приход в този данъчен период. Спрямо 2014 г. съдът е кредитирал заключението на експерта по проведената в хода на съдебното производство СТЕ, съобразно което разходите за СМР за построяването на жилищната сграда възлизат на общо на сумата от 52 984,06 лв. за двамата съпрузи. Този извод е обусловил и преизчислението на паричния поток за 2014 г., като в разходната му част сумата от 46 630 лв. е намалена на 26 492,03 лв., представляваща половината от изчислената от вещото лице по СТЕ сума на направените разходи за довършителни работи. Така съдът е определил приходи в общ размер от 44 002,56 лв., разходи в общ размер от 50 189,46 лв., респ. недостиг - 6 186,90 лв. При тази данъчна основа той е изчислил, че дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ възлиза в размер на 618,69 лв. като за разликата над него е отменил РА. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът е игнорирал обстоятелството, че разписката за получаване на сумата от 58 000 лв. е представена след срока на извършване на ревизията. Сам по себе си моментът на представянето й не би могъл да е самостоятелно основание за некредитиране на частния документ при законодателно предоставената възможност на ревизирания да сочи доказателства както с възражението срещу РД, така и при административното и съдебно обжалване на РА. Противно на изложеното в жалбата, първоинстанционният съд подробно е обсъдил събраните в тази връзка доказателства и като подкрепящи се по между си ги е ценил като верни. Той е отчел възможната заинтересованост на дарителя при разпита му като свидетел, но при установеността на разполагаемостта му с посочената сума, представените банкови документи за изтеглянето й, издадената разписка за получаването й от надарения и възможността на семейството на ревизирания да я съхрани до започване на строителството в имота, правилно е приел, че сумата от 58 000 лв. следва да бъде включена в приходната част на паричния поток за 2012 г. Това е рефлектирало върху размера на недостига на разходваното над полученото на годишна база, а от там и върху облагаемата данъчна основа и размера на дължимия данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Ето защо, като е приел, че РА в частта за 2012 г. е незаконосъобразен над сумата от 1027.40 лв. и е отменил същия, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Същият краен извод следва и спрямо данъчен период 2014 г. Както експертът в ревизионното производство, така и този в съдебното, са уточнили, че липсва строителна документация за изграждането на обектите. Именно поради това вещото лице в ревизионното производство е посочило, че вероятно строителството на жилищната сграда е извършено през 2014 г. Вещото лице в съдебното производство е конкретизирало, че жилищната сграда е изпълнена в груб строеж, но част от довършителните работи не са извършени и към момента на издаването на РА към 2016 г. Тази констатация е формирана след направения от експерта през 2017 г. оглед на място, поради което не би могло да се приеме, че тя е необоснована. Поради това, първоинстанционният съд правилно е кредитирал изводите на експерта по СТЕ, в резултат на което е и редуцирал размера на направените през 2014 г. разходи за строителство. Това е рефлектирало върху релевантната данъчна основа за 2014 г. и размерът на дължимия данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Като е приел, че той възлиза на сумата от 618.69 лв. и над този размер РА е незаконосъобразен, той е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 450 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение