Решение № 13530 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9322/2016 г.

Решение № 13530 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9322/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П. при ЦУ на НАП срещу Решение 1357 от 05.07.2016 г., постановено по адм. дело № 193 по описа за 2016 г. на Административен съд гр. П. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че първоинстанционният съд преимуществено се е позовал на ангажираните от жалбоподателя свидетелски показания за дарени средства от роднини и получени заеми от физически лица, както и на изготвеното в хода на съдебното производство заключение по съдебно-счетоводна експертиза, базирано изцяло на безрезервно приетото от вещото лице твърдение на жалбоподателя за наличие на предоставени парични средства, без по делото да са приложени каквито и да е доказателства. Иска отмяната на решението и решаване на спора по същество, с което да се отхвърли жалбата на РЛ срещу РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Й. Г. Г. чрез адв. Комсийска изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС П. е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-16002415002803-091-001 от 25.09.2015 г., издаден от С. Г. - началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и К. Янчева - гл. инспектор по приходите при ТД на НАП, гр. П., потвърден с Решение № 15/12.01.2016 г. на Д. Д. ОДОП - П. С процесния РА са определени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 1 210.84 лв. и лихви в размер на 420.07 лв. и допълнително установени задължения за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващото се лице: вноски за ДОО за периода 2011 г. в размер на 2 088.95 лв. и лихви 967.06 лв.; вноски за 30 за периода 2011 г. в размер на 1 306.59 лв. и лихви 485.14 лв.; вноски за ДЗПО за периода 2011 г. в размер на 816 лв. и лихви 377.61 лв. За да отмени процесния РА относно задълженията за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г., съдът е кредитирал събраните в хода на ревизията писмени и гласни доказателства относно дарените парични средства от родителите на ревизираното лице, както и получените заеми от физически лица. Обсъдил е показанията на св. Я. Г. /майка на РЛ/ и Р. И. заедно с останалите доказателства. Възприел е като правилен подходът на вещото лице по заключението по ССчЕ във втория му вариант, съгласно който не се установява превишение на разходите над приходите за процесните години и не е налице облагаема основа за определяне на данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Относно задълженията за ЗОВ за периода 15.02.2011 г. - 31.12.2011 г. при действието на чл. 124а от КСО, АС П. е формирал извод, че не е налице доход от трудова дейност, който да служи като основание за определяне на задълженията за вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО - УПФ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано съдът е ценил поддържаното още в хода на ревизията твърдение за извършено дарение от страна на родителите на РЛ, като е посочил, че същото е декларирано още в първата ревизия в декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, писмените доказателства за източниците на доходи на дарителите са представени в хода на ревизията, налице са писмени потвърдителни обяснения от тяхна страна. Посочена е целта и времето на дарението, което кореспондира с представените доказателства за внасянето на сумата в банка и покупката на имот. Подробно са обсъдени свидетелските показания и са изложени конкретни мотиви за кореспондиращите помежду си доказателства в посока доказване на твърдяното дарение, които касационната инстанция споделя, поради което намира, че правилно са признати от първоинстанционния съд като приход посочените суми с оглед изложените факти. Не съществува пречка между близки роднини определени парични суми да бъдат предавани на ръка, дори и без да бъде съставян писмен документ. Съобразно така приобщените писмени доказателства и показанията на св. Георгиева и Иванова, правилно АС П. е възприел за предоставени на РЛ посочените парични средства и същите са включени в паричния поток. Касационната инстанция намира, че правилно АС - П. е кредитирал вторият вариант на заключението по ССчЕ, като методиката за определяне на приходите и разходите съответства на годишното подоходно облагане по смисъла на ЗДДФЛ. Относно 2011 г. според в. л. не е налице превишение на разходите над приходите на годишна база. Въпреки, че съдът е изложил мотиви, че приема тезата на РЛ за получени заемни средства, доколкото тези мотиви, дори и да не се възприемат, не се отразяват върху резултата на втори вариант на заключението на вещото лице, касационната инстанция счита, че същите не следва да бъдат обсъждани. Видно от констатациите, съдържащи се в РД относно дължимите вноски за ДОО за периода 15.02.2011 г. - 31.12.2011 г., ревизията е проведена при условията на чл. 122, ал. 2 и чл. 124а от ДОПК. За да се определи допълнително задължение за годишно изравняване, приходните органи са взели предвид установения недостиг на парични средства за процесната година и са приели, че посочената сума е облагаем доход от дейността на РЛ. Същото се отнася и до допълнително определените задължения за вноски за ДЗПО - УПФ и за ЗО за посочения период. В процесния случай след като се обосновава заключението на липса на превишение на разходите над приходите, то това означава, че АС П. правилно е отменил РА относно задълженията за ЗОВ за периода 15.02.2011 г. - 31.12.2011 г. По така изложените съображения, касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. се явява неоснователна и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.10.2017 г. / прил. на л. 17/ и списък за разноски / на л. 16/. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение