Решение № 118 от 21.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 118/2011 г.

Решение № 118 от 21.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 118/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев На основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК Г. прокурор на РБ е направил искане за възобновяване на нохд № 3115/2010 г. по описа на Софийски районен съд, отмяна на постановеното по него определение за одобряване на споразумение за решаване на наказателното дело от 07.07.2010 г., в частта по приложението на чл. 25 от НК и прекратяване на делото в същата част.

В искането се сочи, че определението е незаконосъобразно. Съдът е групирал по реда на чл. 25 от НК наложените до този момент наказания на осъдения М. В. Т. не по най-благоприятния за него вариант и в нарушение на закона. По същия въпрос, по нохд № 116/2009 г. е постановен съдебен акт от РС-Лом, влязъл в сила на 06.05.2009 г. Отстраняването на допуснатото нарушение е възможно чрез възобновяване на нохд № 3115/2010 г. на СРС и отмяна на определението в частта по приложението на чл. 25 от НК.

Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения.

Защитникът на осъдения изразява становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено, за което излага доводи и в представените писмени бележки.

Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и доказателствата по делото, проверявайки определението в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното:

Т. е осъждан както следва:

1. С влязла в сила на 02.02.1996 г. присъда по нохд № 2743/1995 г. на СРС, за деяние по чл. 195 НК, извършено на 04.11.1993 г. -на осем месеца лишаване от свобода;

1. С определение за одобрение на споразумение от 24.07.2000 г. по нохд № 3093/2000 г. за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК извършено на 23.04.1999 г. -на една година, два месеца и петнадесет дни лишаване от свобода;

1. С влязла в сила на 05.12.2003 г. присъда по нохд № 7219/2003 г. на СРС за деяние по чл. 198, ал. 1 от НК, извършено на 15.12.2002 г. -на три години лишаване от свобода;

1. С влязла в сила на 28.04.2004 г. присъда по нохд № 2128/2004 г. на СРС, за деяние по чл. 144, ал. 3, извършено на 23.10.2003 г. -на три месеца лишаване от свобода;

1. С влязла в сила на 17.04.2008 г. присъда по нохд № 4657/2003 г. на СРС, за деяние по чл. 198, ал. 1 от НК, осъществено в периода от 12.05.1996 г. - 21.09.1996 г. - на една година лишаване от свобода;

1. С влязла в сила на 30.05.2008 г. присъда по нохд № 10288/2007 г. на СРС, за извършено на 28.08.2000 г. деяние по чл. 195, ал. 1 от НК-на пет месеца лишаване от свобода;

1. С присъда по нохд № 116/2009 г. на РС-Лом, влязла в сила на 06.05.2009 г. Т. е осъден за извършено на 17.01.2001 г. деяние по чл. 196 от НК на две години лишаване от свобода.

По реда на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, същият съд е определил на осъдения едно общо наказание от три години лишаване от свобода, наложени му с присъдите по нохд № 7219/2003 г., нохд № 2128/2004 г., нохд № 4657/2003 г. и нохд № 10288/2007 г. -всичките по описа на РС-София, както и по нохд № 116/2009 г. на РС-Лом. На основание чл. 24 от НК това наказание е увеличено с осем месеца лишаване от свобода. Постановено е отделното изтърпяване на наказанията наложени с присъдите по нохд № 2743/1995 г. и нохд № 3093/2000 г. на СРС.

С определение от 07.07.2010 г. по нохд № 3115/2010 г. по реда на гл. ХIХ от НПК С. районен съд е одобрил постигнато споразумение между прокурор при Софийска районна прокуратура и защитника на подсъдимия М. В. Т. по силата, на което той е признат за виновен в извършено през м. октомври 2008 г. в[населено място] престъпление по чл. 159, ал. 3, пр. 2 от НК, на което основание и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на сто лева.

На основание чл. 61, т. 2, във вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС е определен първоначален "Строг" режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор.

На основание чл. 381, ал. 8 от НПК съдът се е произнесъл и по реда на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК и е определил едно общо най-тежко наказание от наказанията, наложени на Т. по нохд № 3115/2010 г. и по нохд № 116/2009 г. на РС-Лом в размер на две години лишаване от свобода, като постановил това наказание да се изтърпи при първоначален "Строг" режим в затвор. Към същото наказание на основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединено наказанието от сто лева глоба.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът е приспаднал от определеното общо наказание изтърпяната част от наказанието по нохд № 116/2009 г., както и времето, през което е бил с взета мярка за неотклонение "Задържане под стража".

На основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 и 2 от НК съдът е определил на Т. едно общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, от наложените му по нохд № 7219/2003 г., нохд № 2128/2004 г., по нохд № 4657/2003 г. и по нохд № 10288/2007 г. всички по описа на Софийски районен съд, което увеличил по реда на чл. 24 от НК с осем месеца лишаване от свобода и определил първоначален "Строг" режим за изтърпяване на наказанието в затвор. По реда на чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 от НК от това общо наказание е приспаднато времето, през което Т. е изтърпявал наказание лишаване от свобода по групираните присъди, както и времето, през което по същите тях е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража".

Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството и отмяна на определението е подадено в законоустановения срок и е допустимо, а разгледано по същество, в очертаните от него рамки е и основателно.

За да постанови съдебния си акт в частта по приложението на чл. 25 от НК, съдът е обсъдил наличието на предпоставките за групиране на наказанията по посочените присъди и две съвкупности, но не се е съобразил с указанията по т. 9 от ППлВС № 4/1965 г. наложените наказания да се групират при най-благоприятното за осъдения съчетание.

Престъплението по нохд № 116/2009 г. е в рецидив с това по № 3093/2000год и същевременно в съвкупност с тези по нохд № 2128/2004 г., № 4657/2003 г., № 10288/2007 г. и № 7219/2003 г., с водещо най-тежко наказание от три години, наложено с присъдата по последното дело.

От друга страна, престъплението по нохд № 3115/2010 г. /с наложено наказание по него от една година лишаване от свобода и глоба/ е в съвкупност с престъплението по нохд № 116/2009 г. и в съотношение на рецидив, с тези по нохд № 3093/2000 г., № 7219/2003 г., № 2128/2004 г., № 4657/2003 г. и № 10288/2007 г.

При така очертаните съвкупности от престъпления, Софийският районен съд е следвало да констатира, че извършеното групиране на наказанията по нохд № 116/2009 г. на Ломския районен съд и по влезлите в сила присъди по нохд № 3093/2000 г., № 7219/2003 г., № 2128/2004 г., № 4657/2003 г. и № 10288/2007 г. е най-благоприятно за осъдения, с определено по тях най-тежко наказание от три години лишаване от свобода/увеличено по реда на чл. 24 от НК/ и постанови наложеното по нохд № 3115/2010 г. наказание, Т. да изтърпи отделно.

Ето защо, настоящият съдебен състав намери, че са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело - допуснато е съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като с атакуваното определение не е бил приложен правилно материалния закон - чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК.

Нарушението може да бъде отстранено от настоящия съдебен състав с оглед правомощията му по глава Х. от НПК, като нохд № 3115/2010 г. по описа на С. районен съд се възобнови и постановеното по него определение за одобряване на споразумение за решаване на наказателното дело от 07.07.2010 г., в частта по приложението на чл. 25 от НК и по чл. 24 от НК се отмени и производството в същата част се прекрати, тъй като по същия въпрос се е произнесъл с влязъл в сила съдебен акт по нохд № 116/2009 г. РС-Лом.

С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК